Илиада

Щом като тя се закле и завърши опасната клетва, [280]
тръгнаха двамата дружно, във облаци тъмни обвити,
Имброс и Лемнос напуснаха, вихрено бързо летяха;
стигнаха те в многоизворна Ида, на хищници майка,
в Лект изоставиха първо морето, поеха по суша,
а под нозете им в миг затрепера гората висока. [285]
Сладкият Сън там остана, далеч от очите на Зевса.
Той се качи на ела, най-широка от всички дървета,
право нагоре израсла и стигнала чак до ефира.
Кацна, добре се потули във гъстите елови клони,
с образ на птица звънлива, която гнезди в планините — от богове назована халкида, от смъртни — киминда. Устремно Хера пристигна на Гаргар, върха на висока [290]
Ида; а облакосборецът Зевс мигновено я зърна.
Щом я съгледа, и страст замъгли му ума и сърцето,
както отдавна, когато за пръв път се сбраха с наслада [295]
в ложе любовно, прикрити от своите родители мили.
Спря се пред нея Кронид, призова я по име и рече:
«Херо, защо от Олимп ти пристигаш така устремена?
Нямаш коне с колесница, в която се винаги качваш.»
Достопочтената Хера му каза с коварни кроежи: [300]
«Идвам насам, за да видя във земните плодни предели
бог Океана, баща на безсмъртни, и майка ни Тетис.
Те ме отгледаха нявга и храниха в своята къща,
тръгвам да ги навестя, да прекъсна кавгите им дълги,
тъй като двамата вече отдавна избягват взаимно [305]
общо легло и наслади: вражда им душите обсеби.
Спрях си конете в полите на хилядоизворна Ида.
Те ще ме возят охотно сами по море и по суша.
Ала при тебе пристигам сега от Олимп белоснежен,
да не ми бъдеш след време сърдит, ако тайно отида [310]
в къщата на Океана, дълбоко течащ и безкраен.» Облакосборецът Зевс отговори веднага на Хера:
«Херо! Ще можеш и после да идеш при бог Океана.
Хайде сега да полегнем и вкусим любовна наслада!
Нивга такава любов към жена или дивна богиня [315]
в моите гърди не е пламвала, ни е духа ми владяла.
Нито когато обикнах съпругата на Иксиона,
дето роди Пиритоя, на бог по съветите равен;
нито Даная с прекрасни нозе, дъщеря на Акризий,
дето роди ми Персея, най-славен от смъртните хора; нито Европа, девицата на знаменития Феникс, [320]
дето роди Радаманта божествен и Миноса критски;
нито тъй любих Семела и стройна Алкмена във Тива,
дето роди ми Херакла, сина издръжлив и юначен,
а пък Семела роди Диониса за радост на смъртни; [325]
нито мечтана Деметра, царица със хубави плитки,
нито прочутата Лета, ни даже и тебе самата,
както сега те обичам и сладък копнеж ме обзема.» Достопочтената Хера му рече с коварни кроежи:
«Зевсе Крониде всесилен, какви ми ти думи издума? Щом ти сега пожелаваш да легнем в любовна наслада [330]
тук на високата Ида, където е всичко открито,
що ли ще стане, ако някой бог вековечен случайно
двама ни види заспали и каже на всички безсмъртни?
Няма да смея да дойда отново в двореца ти меден, [335]
щом от леглото се вдигна: това би заслужило укор.
Ала щом толкова искаш и всичко това ти е драго,
имаш ти спалня, която за тебе направи синът ни
Хефест; във рамките той й постави врати непоклатни.
Там да отидем да легнем, щом брачното ложе те тегли.» [340]
Облакосборецът Зевс отговори на Хера богиня:
«Херо, недей се страхува! Ни бог, ни човек ще ни види!
Облак огромен и златен над нас ще разстеля умело,
тъй че не би ни съзряло през него и яркото слънце,
острият лъч на което прониква навред, за да гледа.» [345]
Каза Кронид и обгърна с ръцете си свойта съпруга,
а от земята под тях избуяха цветя разцъфтели:
лотоси росни, шафран и зюмбюли със снежни цветчета,
гъсти и меки, които ги вдигнаха в миг над земята.
Там те лежаха, покрити със дивнозлатистия облак;176 [350]
светла росица на капчици ситни ръмеше от него.
Зевс гръмовержец тъй спеше спокойно на стръмния Гаргар,
свойта съпруга прегърнал, обхванат от сън и блаженство.
Сладкият Сън се отправи тогава към стана ахейски,
радостна вест да обади на бог Посейдон земетръсец. [355]
Близо до него застана и думи крилати изрече:
«Бог Посейдоне, свободно помагай сега на ахейци!
Дай им ти слава, макар и за малко, че Зевс си почива,
тъй като аз го обвих със съня непробуден и ласкав.
Хера го хитро предума да легнат в любовна наслада.» [360]
Тъй каза и се понесе към други прочути народи,
бог Посейдона подтикнал да брани усърдно данайци.
Тутакси богът притича сред първите, гръмко извика:
«Пак ли, аргийци, сега ще отстъпим победа на Хектор,
нашия стан да превземе и да се покрие със слава?