Илиада

клюмна главата му вдясно, а с нея и щитът, и шлемът —
край Афарея витаеше вече смъртта душегубна.
Но Антилох щом съгледа как Тоон отстъпваше гърбом, [545]
в миг го нападна със устрем, преряза му главната жила,
дето минава през целия гръб и до шията стига.
Щом я преряза, и Тоон цял възнак в прахта се събори,
двете ръце си протегна към своите верни другари.
Спусна се там Антилох и озъртащ се вред, му засваля [550]
от раменете доспехите. В кръг се събраха троянци
около него, заудряха щита му лъскав, огромен,
но не докоснаха нежното тяло със мед смъртоносна.
Беше от бог Посейдон земетръсец запазван грижливо
храбрият Несторов син Антилох от стрелите безбройни. [555]
Без да напуска за миг враговете, сред тях се въртеше,
пъргав, съвсем не бездеен, размахваше копие дълго,
всеки миг годно за полет. Претегляше само в ума си
първо дали да го хвърли, или да нападне отблизо.
Но Адамант Азиад го съзря как се цели в тълпата, [560]
близо към него притича, удари му щита в средата
с острото копие, но Посейдон чернокъдрав тогава
медния връх обезсили, спаси Антилоха от гибел.
Тъй половината копие в щита му вбито остана,
сякаш бе кол обгорен, а пък другата бе на земята. [565]
В миг Адамант се отдръпна сред свойте, смъртта да отбегне,
а Мерион го подгони, беглеца с медта си умери
точно в корема под пъпа и малко над срамните части,
гдето за клетите смъртни е болката непоносима.
Там Адамант бе пронизан и грохна; до дългата дръжка [570]
почна да рита, подобно на вол, в планините завързан
от говедари с въжета насила, а после подкаран.
Тъй смъртоносно сразен, затрепера, но твърде за кратко,
докато близо дойде Мерион и от тялото в кърви
своето копие дръпна; и мрак Адаманта забули. [575]
Хелен отблизо рани в слепоочника вожд Деипира,
с меча тракийски огромен го хласна и шлема му счупи.
Шлемът отхвръкна и наземи падна. Един от ахейци
взе го, търкалящ се още в нозете на влезлите в боя;
нощ непрогледна затвори очите на бедния воин. [580]
Мъка обхвана сина на Атрей, Менелай гръмогласен;
махайки копие остро, се впусна със устрем, заплаши
Хелен, героя владетел, а той пък си лъка опъна.
И едновременно: цар Менелай се засили да прати
копие остро, а Хелен да хвърли стрела с тетивата. [585]
Хелен удари във плочка на бронята право в гърдите
цар Менелая, стрелата опасна отскочи далече.
Както от дълга, широка лопата във гумно голямо
шумно отскачат зърната на черния боб и на граха,
щом като вятърът вее и мощно замахва веячът, [590]
тъй и от здравата броня на цар Менелая прославен
рязко отскочи стрелата опасна, далече отхвръкна.
Цар Менелай гръмогласен, синът на Атрея, прониза
Хелен в ръката, с която държеше той лъка полиран.
Медното копие мина през нея и спря се във лъка. [595]
Хелен отстъпи към свойте другари, смъртта да избегне.
В немощ увисна ръката му, копие здраво от ясен
в нея забито повлякла. А вожд Агенор го издърпа,
после ръката превърза със мека превръзка от вълна,
дето коларят държеше за славния вожд на войските. [600]
А пък Пизандър нападна прочутия цар Менелая:
злата съдба го поведе към тъжния край на живота,
мъртъв да падне от теб, Менелае, в горещата схватка.
Щом наближиха до сблъсък, един срещу друг устремени,
копие хвърли напразно Атрид, то встрани се отплесна. [605]
Силно удари Пизандър във щита на цар Менелая,
но не можа да прекара през него медта смъртоносна,
спря в широкия щит, а във горния край се пречупи
дръжката. Той се зарадва сърдечно, очакващ победа.
Сребърногвоздния меч си извади синът на Атрея, [610]
па към Пизандра се впусна, а пък той си измъкна под щита
медната, хубава брадва165 с маслинена, гладка и дълга
дръжка. Един срещу друг едновременно те доближиха.
Първо Пизандър го шибна по здравия шлем гъстогривест
чак под високия гребен, а цар Менелай го улучи [615]
горе в носа при челото и костите ситно начупи:
в кърви очите му паднаха долу в прахта пред нозете.
Той се прегъна и рухна, Атрид на гърдите му стъпи,
па му засваля доспехите и самохвално извика:
«Тъй ще напускате стана на вихреноконни данайци [620]
вие, надменни троянци, на яростен бой ненаситни!
Повече срам и обида не ще ми нанасяте нивга!
Стигат ви тия, с които ме срамихте, псета проклети!
Нямахте страх от опасния гняв на Кронид силногръмец,
гостоприемец! Но той ще съсипе града ви обширен.