Илиада

[460]
дето го малко почита,162 макар да е смел сред мъжете.
Спря се наблизо до него и думи крилати издума:
«Драги Енее, съветник троянски! Сега се налага
зетя163 си да защитиш, ако своите сродници жалиш.
Следвай ме, за да запазим героя любим Алкатоя, [465]
който те нявга отгледа от малък във своята къща.
Славният с копие Идоменей Алкатоя погуби.»
Тъй каза и развълнува сърцето в гръдта на Енея,
който, за битка жадуващ, към Идоменея се впусна.
Идоменей не побягна, подобно на юноша крехък, [470]
чакаше, както глиган, доверил се на своята сила,
чака да дойде крещяща тълпа от мъже многобройни
в някое място самотно, гърбът му настръхва наежен,
святкат очите му страшно със огън опасен, зъбите
стръвно си точи, готов да налита на псета и хора. [475]
Копиеборецът Идоменей тъй изчакваше смело
вожда Енея, нападащ. И без да отстъпва ни крачка,
тутакси с вик призова Аскалаф, Афарей с Деипира,
вожд Мерион с Антилоха, изкусни във шумните битки.
Тях насърчаваше гръмко и думи крилати изрече: [480]
«Скоро, другари, елате ми в помощ! Боя се ужасно
от бързоногия воин Енея, връхлитащ към мене,
който е твърде могъщ да убива герои във боя.
Той е във младост цветуща, което е сила голяма.
С него връстници да бяхме при нашата смелост еднаква, [485]
скоро един от двамината славна победа би имал.»
Тъй каза. Единодушни в сърцата си, всички се сбраха
близо край него със щитове, връз рамене наклонени.
А пък отсреща Еней поощряваше свойте другари:
вожд Деифоб, Агенор богоравен и Парис Приамов — [490]
заедно с него те бяха известни троянски водачи.
После вървяха войските. Овце както следват овена
в пасбища за водопой, а овчарят се радва сърдечно,
тъй и духът на Енея в гърдите му беше възрадван,
щом като зърна тълпа от бойци да го следва усърдно. [495]
Около вожд Алкатоя подхванаха бой ръкопашен
с копия дълги и гладки; медта по гърдите ехтеше,
щом си взаимно нанасяха удари тежки във боя.
Двама враждебни мъже, най-юначни сред всички водачи,
Идоменей и Еней, по геройство подобни на Арес, [500]
искаха да си намушкат телата със мед безпощадна.
Първом Еней се прицели направо във Идоменея,
който го зърна навреме и медния удар отбягна,
а острието прелитна край него, заби се в земята,
трепкайки; хвърлено беше нахалост от мощна десница. [505]
Идоменей нарани Ойномая в корема до пъпа,
плочка от бронята счупи, с медта му червата изкорми.
Падна в прахта Ойномай и с ръката си сграбчи земята.
Идоменей дългосенното копие мигом измъкна
с кръв от трупа му; не свари доспехите той да му снеме [510]
от раменете, че бе със стрели многобройни обсипван.
Имайки устрем, той нямаше здрави нозе и колени
своята мед да догони или да избяга от чужда.
С бой ръкопашен отблъскваше само деня смъртоносен:
никак не можеха бързо да тичат нозете му в боя. [515]
Както отстъпваше мудно, във миг Деифоб го замери
с копие светло, че винаги злоба таеше към него.
Но не улучи, а с удара той нарани Аскалафа,
чедо на Арес; през рамото тежкото копие мина.
Падна в прахта Аскалаф и с ръката си сграбчи земята. [520]
А гласовитият яростен Арес не знаеше164 още,
че е загинал във жарката битка синът му обичен,
та си седеше високо в Олимп между облаци златни:
там задържан от всесилната воля на Зевса, където
бяха и други безсмъртни запрени далеч от войната. [525]
Около вожд Аскалафа започнаха бой ръкопашен.
Светлия шлем Аскалафов отне Деифоб богоравен,
но се яви Мерион, на чевръстия Арес подобен,
в миг Деифоба със копие в мишцата мушна. Ръката
четиривръхния шлем на земята изпусна със трясък. [530]
Пак Мерион го нападна, подобен на ястреб връхлитащ,
своето копие крепко изтегли от мишния мускул
и се отдръпна при свойте. Ранен Деифоб се полюшна.
Брат му Полит го обхвана с ръцете си яки през кръста
и го изведе от боя злозвучен назад при конете [535]
бързи, които стояха встрани от полето на боя,
спрели с коларя усърден и със колесницата пъстра.
Те го понесоха право към Троя, той стенеше тежко,
страдаше много, кръвта му течеше от прясната рана.
Другите още се биеха, вик неугасващ ехтеше. [540]
С копие остро завтурнат, Еней нарани във гръкляна
вожд Афарея, сина на Калетор, насочен към него,