Илиада

[270]
двата отгоре от мед, а най-долните два от олово.
Средният беше от злато: медта бе възпряна от него.
Втори изпрати Ахил дългосенното копие свое.
Точно улучи той щита Енеев, всестранно закръглен,
фрасна го близо до края, където медта е най-тънка, [275]
също и волската кожа. Забит пелионският ясен
двете просвредли: големият щит изрева страховито.
В ужас Еней се приведе и щита над себе си вдигна:
здравото копие в миг прелетя над гърба му в земята,
минало двете обковки на щита, покриващ боеца. [280]
Пак се изправи Еней, щом отбягна опасния удар.
Неизмерима печал се разля пред очите му мигом:
той се уплаши, че медното копие близо попадна.
Меча си остър извадил, Ахил се нахвърли на него,
викайки страшно. Синът на Анхиза заграби веднага [285]
камък огромен и тежък — двамина от днешните хора
даже не ще го помръднат, а той го тъй леко размаха.
С камъка щеше Еней да удари Ахила нападащ
в щита му или във шлема, закрила от смърт за героя;
щеше Ахил пък със меч да отнеме живота Енеев, [290]
ако не би ги съзрял в тоя миг Посейдон земетръсец.
Тутакси той заговори така с боговете безсмъртни:
«Горко ми! Мъка аз имам за храбрия духом Енея,
който след малко, убит от Ахила, ще слезе при Хадес,
тъй като вярва на думите на Аполон далномерец. [295]
Глупав Еней! От печалната гибел не ще го запази.
Но за какво ли невинен героят беди изтърпява
всуе за чужди постъпки? Той жертви отбрани принася
винаги на боговете, които живеят в небето.
Хайде сега да изскубнем Енея от смърт неизбежна, [300]
за да не сърдим Кронид, ако ние допуснем да падне
мъртъв Еней от Ахила. Съдбата е вече решила
да не изчезне безследно родът на Дардан без потомство.
Най-много него Кронид бе обикнал от своите рожби,
дето му бяха родени в света от жени простосмъртни. [305]
Вече Кронид е намразил рода на Приама прославен!
Скоро Еней ще царува всевластно над всички троянци
и ще царуват деца от децата,250 които ще има.»
А волооката властница Хера така му продума:
«Ти, Земетръсецо, сам помисли си добре във сърцето: [310]
трябва ли днес да избавиш Енея, или да оставиш
той от Ахила сразен да загине, макар да е храбър.
Аз и Атина Палада се клехме със клетви велики
пред боговете безсмъртни, които Олимп обитават,
никога да не отблъснем злокобния ден от троянци, [315]
даже и Троя когато ще лумне във огън стихиен,
щом я запалят след време безстрашните рожби ахейски.»
Бог Посейдон земетръсец, изслушвайки нейните думи,
с устрем се впусна във боя сред толкова копия остри,
стигна там, гдето стояха Еней и Ахил достославен. [320]
Тутакси пръсна мъгла пред очите на внука Еаков,
после изтръгна от крепкия щит на Енея юначен
цялото копие, медно, красиво и с дръжка от ясен,
скришом го сложи наблизо пред двете нозе на Ахила,
па от земята повдигна Енея и сам го разтърси. [325]
Лесно синът на Анхиза, засилен с ръката на бога,
мина през много редици от хора и от колесници
и озова се внезапно във края на боя разбунен,
гдето кавкони обличаха своите доспехи за битка.
Бог Посейдон земетръсец наблизо до него застана, [330]
почна високо да вика и думи крилати му каза:
«Кой Олимпиец така безразсъден те стори, Енее,
та да се биеш самичък с безстрашния син на Пелея,
много по-храбър от тебе и много по-мил на безсмъртни?
Винаги бързо отстъпвай, щом в битката срещнеш Ахила, [335]
за да не слезеш в двореца на Хадеса мимо съдбата.
След като смъртният жребий постигне Ахила божествен,
дръзко тогава се хвърляй сред първите бойни редици:
друг от ахейци не ще ти отнеме доспехите светли.»
След като всичко това му разкри, Посейдон го остави. [340]
Махна мъглата небесна от двете очи на Ахила.
Щом ги разтвори широко, Ахил удивен се огледа,
силно въздъхна и рече на свойто сърце благородно:
«Ужас! Наистина, чудо голямо с очите си виждам!
Моето копие тука лежи, но не зървам героя, [345]
право в когото го пратих, та мъртъв да падне от него.
Вярно, че бил и Еней от мнозина безсмъртни обичан,
а пък аз смятах, че той самохвално с това се гордее.
Нека да бяга! Едва ли в душата си смелост ще има
пак да се бие със мене, щом с радост от смърт се избави. [350]
Хайде сега да подбудя аз войнолюбиви данайци,
после веднага да ида на бой срещу други троянци.»