Илиада

Той към редиците тръгна, съветвайки всички герои:
«Богоподобни ахейци, не стойте далеч от троянци!
Мъж срещу мъж да се хвърля и ревностно нека се бие! [355]
Много е трудно за мене, при все че съм мощен и храбър,
толкова хора да гоня и сам да воювам със всички.
Нито бог Арес, макар и безсмъртен, ни даже Атина
биха сами устояли в разгара на битка такава.
Ала доколкото мога с ръце, и с нозе, и със сила, [360]
аз заявявам, че никак бездеен не ще се покажа,
все ще се впущам в редиците бойни и никой троянец,
мисля, не ще се зарадва, щом моето копие срещне.»
С тези слова ги разпали: а светлият Хектор завика
с глас гръмовит на троянци, готов със Ахил да се бие: [365]
«Доблестни духом троянци, да нямате страх от Ахила!
С думи аз бих се сражавал дори с боговете безсмъртни,
мъчно е с копие, тъй като те са далече по-силни.
Всичките свои заплахи не може Ахил да изпълни,
сигур едно ще извърши, а друго насред ще остави. [370]
Тръгвам към него, макар че с ръце е той равен на огън,
равен на огън с ръце, а със мощ — на искрящо желязо.»
Тъй със слова ги подбуди, троянците копия взеха.
Сблъскаха сили враждебни и вик страховит се понесе.
феб Аполон изведнъж се изправи до Хектор и каза: [375]
«Хекторе, в битка с Ахила не влизай напред от войските,
но го причакай в тълпата и тук сред разгара на боя,
с копие да те не стигне и с меча си да те не мушне!»
Тъй рече. Хектор отново потъна в гмежта на мъжете
с тръпки на ужас, понеже дочу божество да говори. [380]
С пламенна ярост в сърцето Ахил връхлетя на троянци,
викайки грозно; на място уби първом Ифитиона,
син Отринтеев прославен, предвождащ войска многобройна.
Нимфа наяда го беше родила от цар Отринтея
в Хида, земя плодородна, в полите на Тмол белоснежен. [385]
Той на Ахил се опълчи стремглав, но Ахил го удари
с копие право в главата, която на две се разцепи.
Рухна с шум Ифитион и Ахил се провикна ликуващ:
«Ето лежиш, Отринтиде, най-страшен от всички герои!
Тук те застигна смъртта, а родът ти остана далече, [390]
там при Гигейското блато със бащини ценни имоти,
близо до Хил рибовъден и Херм със дълбоки въртопи.»
Тъй каза. Мракът забули очите на Ифитиона.
Шините на колесници ахейски го стъпкаха мъртъв
в първите бойни редици. Ахил подир него улучи [395]
Демолоента, сина Антеноров, отличен защитник,
във слепоочника право през шлема му меднообточен.
Шлемната мед не възпря острието: през нея премина
медният връх и прониза му черепа, стигна дълбоко
вътре до мозъка в кърви, прекъсна му буйния устрем. [400]
После пък Хиподамант бе сразен от Ахила в плещите,
от колесницата скочил и почнал пред него да бяга.
Той си душата изпусна и в същото време изохка.
Както бикът изревава, повлечен от юноши силни
към хеликонския бог251 земетръсец и богът се радва, [405]
Хиподамант тъй простена: духът му от костите литна.
С копие сетне нападна Ахил Полидора божествен,
син на Приама. Бащата не даваше той да се бие,
тъй като беше най-малкият от синовете на царя:
бе му най-мил. Изпреварваше всички с нозете си бързи. [410]
С детска наивност, показвайки свойта способност да тича,
хукна сред първите в боя, догдето духа си загуби.
Бързият, богоподобен Ахил го умери със свойто
копие право във кръста, където токите от злато
пояса здраво прикрепят и ризница двойна създават. [415]
Мина върхът на медта през младежа, излезе до пъпа.
С вик на колени той падна и мрачен го облак забули;
проснат в прахта на земята, червата си сграбчи с ръцете.
Щом като Хектор Приамов съзря своя брат Полидора,
проснат в прахта на земята, червата си сграбчил с ръцете, [420]
в миг причерня му и вече не можеше той да се сдържа
и да остане далече от боя. Нападна Ахила,
махайки копие остро, подобен на пламък. Когато
вождът Ахил го съгледа, подскочи и викна ликуващ:
«Близо е вече мъжът, който тежко рани ми сърцето, [425]
тъй като той ми погуби другар най-обичен от всички.
Вече не ще се отбягваме ние в полето на боя.»
Злобно погледна към Хектор божествен и тъй му продума:
«Бързо ела да намериш веднага ти своята гибел!»
Без да потрепне от страх, шлемовеецът Хектор му рече: [430]
«Сине Пелеев, не смятай, че с думи ти мене ще стреснеш
както невръстно момченце, понеже аз също умея
дръзко да сипя и думи обидни, и режещи речи.
Зная, че ти си юначен, че аз съм по-долен от тебе.
Всичко обаче държат боговете на свойте колени.