Илиада

Мигар не помниш, когато сам беше при своите говеда,
как те подгоних с нозете си бързи по урвеста Ида?
Бягайки в ужас, не смееше даже назад да погледнеш. [190]
Право в Лирнес ти побягна позорно, но аз те последвах,
лесно съборих града с помощта на Атина и Зевса.
Много робини откарах, отнех свободата им скъпа;
теб те спасиха Кронид олимпийски и други безсмъртни.
Мисля, че вече не ще те закрилят тъй, както очакваш. [195]
Аз те съветвам сега да отстъпиш назад при тълпата,
в схватка не влизай със мене, та зло да не патиш без нужда;
чак като нещо се случи, тогава глупецът го вижда.»
А пък Еней отговори с такива слова на Ахила:
«Сине Пелеев! Не смятай, че с думи ти мене ще стреснеш, [200]
както невръстно момченце, понеже аз също умея
дръзко да сипя и думи обидни, и режещи речи.
Двамата знаем рода си, и своите родители знаем,
много предания славни сме чули за тях да разказват.
Нито си виждал ти моите родители, нито аз твоите. [205]
Казват, че ти си едничкият син на Пелей благороден,
рожба на хубавокъдрата морска богиня Тетида.
Аз се гордея навред, че съм родният син на Анхиза
великодушен, а моя е майка сама Афродита.
Днеска едните от тях ще оплакват сина си обичен, [210]
тъй като смятам, че няма назад да се върнем от боя
само така, разменили детински слова и нападки.
Искаш ли нашия род ти добре да познаеш, изслушай
всичко, което мнозина от хората знаят отдавна:
облакосборецът Зевс е баща на Дардана известен. [215]
Той основа град Дардания, а Илион благодатен
още не беше заселен от смъртните хора в полето:249
те обитаваха склонове на многоизворна Ида.
Този Дардан е баща на прочутия цар Ерихтоний,
който е най-знаменит със богатство сред тленните хора: [220]
имал три хиляди кипри кобили на паша в полето,
всички наперено горди със своите кончета малки.
В тях и Борей се бе влюбил, когато пасяха в полето.
С образ на кон тъмногривест оплождаше тези кобили.
Бременни, те народиха дванадесет стройни жребчета. [225]
Щом заподскачаха те в плодородните ниви узрели,
тичаха над класовете, не чупеха даже и стръкче;
щом запрепускаха те по широката морска повърхност,
вихром летяха над гребена бял на вълните пенливи.
Цар Ерихтоний баща е на Троса, владетел троянски, [230]
Трос е родител на тримата сина, царе благородни:
доблестен Ил, Асарак и след тях Ганимед богоравен,
който наистина бе най-красив между смъртните хора.
Него безсмъртните взеха за тази му хубост голяма
с тях на Олимп да живее, нектар да поднася на Зевса. [235]
Ил пък създаде потомък, почтения Лаомедонта.
Лаомедонт синове пък отгледа: Титона, Приама,
Клития, Лампа и Хикетаона, потомък на Арес.
Капии, синът Асараков, е татко на царя Анхиза.
Аз съм роден от Анхиза, а Хектор е син на Приама. [240]
Ето родът и кръвта ми, с които се хваля пред тебе.
Увеличава Кронид и смалява човешката сила,
както е нему угодно, защото над всички владее.
Повече да не говорим, подобни на малки момчета,
двамата спрели бездейни в разгара на лютата битка. [245]
Да си надумаме можем ний толкова много обиди:
даже и кораб стовеслен едва би успял да ги вдигне.
Твърде е гъвкав езикът човешки, слова притежава
най-разновидни, че тяхното пасбище вред се простира.
Думи каквито ми кажеш, такива ще чуеш от мене. [250]
Никаква нужда сега не налага с обиди и хули
двамата ний да се караме, както жените свадливи,
с ярост които изпадат безкрай в крамола душеядна,
спрели сред път ядовити, взаимно се хокат жестоко
с верни неща и лъжливи: гневът им това повелява. [255]
С думи не ще ме оттласнеш, когато налитам във боя,
без да се сблъскваме двама с медта си отблизо.
По-скоро нека един срещу друг се изпитаме с копия медни.»
Тежкото копие хвърли към страшния щит на Ахила.
От острието ударен бе щитът и громко издрънка. [260]
Стреснат, синът на Пелея отмести с ръката си яка
щита и сметна, че лесно ще може Еней велемощен
в миг с дългосенното копие да го промуши дълбоко.
Глупав Ахил! Не помисли в душата си и във сърцето,
че даровете прочути на бога се мъчно пробиват [265]
и не отстъпват сломени от удар, нанесен от смъртен.
Вождът Еней не прониза със тежкото копие щита:
бе то възпряно от плътното злато, подарък от бога:
мина два пласта върхът, но три имаше още отдолу,
тъй като Хефест надстави във него пет пласта различни —