Илиада

мъка безкрайна му сграбчи сърцето; със гняв към троянци сам даровете надяна, които му Хефест направи.
Най-напред той наколенници сложи на свойте пищяли,
хубави, стегнати крепко с токи от сребро изковани. Върху гърдите си после облече и ризница здрава. [370]
Метна си през раменете и медния меч среброгвозден,
после пое със ръката и щита огромен и плътен,
блясък от който далече сияеше сякаш от месец.
Както съзират моряците отсвет от огън запален, [375]
който гори в планините високо на място самотно;
въпреки тяхната воля вълните ги носят в морето,
пълно със риба, далече от техните мили другари;
също тъй блясъкът мощен от чудния щит на Ахила
стигаше чак до ефира. Повдигна и шлема си тежък, [380]
па на главата го сложи: същинска звезда заискряла;
шлемът със гребен наежен развяваше златната грива —
Хефест я беше нагъсто забучил отгоре на шлема.
В свойте доспехи облечен, Ахил ги изпита, премери
плътно дали му прилягат, дали ще се движи удобно: [385]
както крила му стояха, повдигаха вожда народен.
После той взе от калъфа и бащино копие яко,
тежко, огромно, което не можеше никой ахеец
в боя да мята — Ахил благороден го хвърляше само;
копие, дето бе Хирон предал на баща му Пелея [390]
от върхове пелионски за гибел на много герои.
Алким и Автомедонт му запрягаха сръчно конете.
Жилави ремъци първом им сложиха върху гърдите,
медни юзди във устата; назад в колесницата крепка
дръпнаха поводи дълги. В ръка със камшика си бляскав, [395]
пъргаво Автомедонт Диорид в колесницата скочи,
в нея се метна отзад и Ахил във доспехите нови,
целият в блясък, подобен на Хиперион240 лъчезарен.
Той на конете си бащини почна страхотно да вика:
„Ксанте и Балие, вредом прочути Подаргини рожби! [400]
Вие мислете да върнете жив и запазен коларя
в стана данайски, когато се ние наситим на боя!
Както Патрокла недейте го мъртъв оставя в полето!“
А вихроногият Ксант проговори със скръб от ярема,
бавно си сведе главата и буйната кичеста грива [405]
цяла низпадна навън от нашийника, стигна земята —
с говор човешки го бе надарила богинята Хера:
„Сине могъщ на Пелея! Сега ще те двама запазим,
но приближава към тебе денят съдбоносен! Виновни
ние не сме, а великият бог241 и съдбата всесилна. [410]
Не по причина на наша ленивост и мудност троянци
снеха на вожда Патрокъл доспехите от раменете.
Бог най-известен, потомък на хубавокосата Лета,
с първите в бой го погуби и слава на Хектора даде.
Двамата ние сега ще летим със Зефира наравно, [415]
който е, казват, най-бързият вятър в простора.
Но също тъй и за тебе решено да паднеш242 от бог и от смъртен.“
Тъкмо при тези му думи Еринии спряха речта му.
Ядно избухна Ахил бързоног и на коня отвърна:
„Ксанте, защо ли смъртта ми предричаш? Съвсем не е нужно. [420]
Аз и самичък си зная, че трябва да падна при Троя,
много далече от татко обичен и майка. Но няма
да си отдъхна, преди да заситя троянци със битки.“
Каза и виком подкара конете си еднокопитни.

ДВАДЕСЕТА ПЕСЕНБИТКА НА БОГОВЕТЕ

Тъй при извитите кораби, в бой ненаситни Ахиле,
около тебе ахейци обличаха светли доспехи.
Също троянци се готвеха, сбрани на хълма отсреща.
Зевс пък изпрати Темида от връх на Олимп многоурвест
за да покани на важен съвет боговете безсмъртни. [5]
Тя ги обходи и свика да дойдат в двореца на Зевса.
Всички реки се явиха освен Океанът безкраен,
с тях и прекрасните нимфи, които живеят в горите,
в речните извори бистри и в ширните злачни ливади.
Щом те дойдоха в двореца на облакосбореца Зевса, [10]
седнаха в залата с гладки, високи колони, която
Хефест направи със вещо изкуство за татко си Зевса.
Тъй се събраха при Зевса. И бог Посейдон земедържец
също послуша Темида, дойде от морето в двореца.
Седна насред и попита каква е целта на Кронида: [15]
„Мълниевержецо Зевсе, защо призова ни в съвета?
Може би нещо замисляш за двата враждебни народа?
Техният бой ръкопашен отскоро е пламнал наново.“
Облакосборецът Зевс отговори на бог Посейдона:
„Ти, Земетръсецо, моята воля в сърцето отгатна.