Илиада

[20]
Свиках ви, твърде загрижен за тия, които погиват.
Тук ще остана приседнал на стръмния връх олимпийски,
с радост в душата ще гледам, а всички останали бързо243
в боя идете, където троянци стоят и ахейци,
всеки да бъде във помощ на тези, които обича. [25]
Даже единствен Ахил да се хвърли в борбата с троянци,
те ще възпират не дълго сина бързоног на Пелея.
По-рано трепваха в ужас, щом само го зърваха нейде,
Днеска, когато беснее от ярост за своя приятел,
аз се боя, че ще срине стените им мимо244 съдбата.“ [30]
Тъй каза Зевс гръмовержец и битка безспирна разжари.
Тръгнаха в бой боговете с кроежи различни в сърцата.
Хера и мъдра Атина отидоха в стана ахейски,
заедно с тях се отправиха бог Посейдон земетръсец,
Хермес, помощник на смъртните, с ловкост и хитрост известен, [35]
Хефест последен пристигна, ликуващ със своята сила,
куцайки бавно, нозете му тънки едвам го крепяха.
А шлемовеецът Арес отиде във стана троянски,
заедно с Феб дългокос, с Артемида, прочута стрелкиня,
с Лета и Ксант и със тях Афродита, усмихната мило. [40]
Докато още далеч боговете от хората бяха,
гордост безмерна изпълваше всички ахейци, понеже
пак се показа Ахил след отсъствие дълго от боя.
Пагубен трепет обзе коленете на всеки троянец,
щом като само съзря бързоногия син на Пелея, [45]
святкащ с доспехи, подобен на мъжеубиеца Арес.
Щом олимпийци обаче в гмежта на мъжете напряха,
грозна Ерида подбуди войските, Атина нададе
викот ту спряла до рова, прокаран навън от стената,
ту се провикваше с екот край шумния бряг на морето, Викна отсреща й Арес, подобен на черната буря, [50]
гръмко зовейки троянци веднъж от високата кула,
после покрай Симоент притърчал откъм Каликолона.
Тъй боговете блажени, подтиквайки двата народа,
в боя ги сблъскаха жарко, разпалиха свада жестока. Гръмна страхотно бащата на хората и боговете, [55]
бог Посейдон земедържец от морските бездни разтърси цялата ширна земя и навред върховете планински.
Трепнаха всички била и поли в многоизворна Ида,
също троянският град и ахейските кораби кухи. [60]
Хадес, владетел на мрачното царство, във ужас изпадна. Скочи от трона си той и пронизно извика, изплашен:
бог Посейдон земетръсец дано не разцепи земята,
та да не видят безсмъртни и смъртни дворците подземни,
грозни и тъмни, които потрисат дори боговете. [65]
Грохот такъв се надигна, когато безсмъртни се сбиха!
Феб Аполон се изправи със свойте стрели бързолетни
сам срещу бог Посейдона, великия бог земетръсец, хубавоока Атина — срещу меднобронния Арес,
а срещу Хера застана прочутата с лък Артемида, [70]
сипеща златни стрели и сестра на стрелеца изкусен:
право пред Лета излезе могъщият Хермес-помощник,
а срещу Хефест — реката голяма с дълбоки въртопи:
Ксант я наричат безсмъртни, смъртните хора — Скамандър.
Тъй богове се редяха срещу богове за двубоя. [75]
А пък Ахил се стремеше най-много да срещне в тълпата Хектор Приамов. Духът на Ахила жадуваше върло
сам да насити с кръвта му могъщия в битките Арес.
Бог Аполон подбудител изпрати напред към Ахила
първом Енея, комуто той вдъхна голямо геройство: [80]
твърде напомнящ по глас Ликаона, сина на Приама,
уподобил се на него, така Аполон заговори:
„Где са, Енее, троянски съветник, заплахите твои,
сипани щедро от тебе на пир със царете троянски,
че ще се хвърлиш във бой ръкопашен с Ахила Пелеев? [85]
А пък Еней велемощен така му във отговор рече:
«Сине Приамов, защо настояваш във битка да вляза
с храбрия син на Пелея, когато аз сам не желая?
Пръв път не ми е сега пред Ахил бързоног да застана.
Някога той ме прогони от Ида със копие остро [90]
в дните, когато нападна стадата ни гойни говеда.
Там до основи събори Лирнес и троянския Педас:
Зевс ме измъкна, дари ме със сила и с бързи колени.
Иначе щях да погина от вожда Ахил и Атина.
Тя пред Ахила вървеше, победа му даваше леко [95]
и го подбуждаше с мед да избива лелеги, троянци.
Ето защо невъзможно е мъж да се бие с Ахила:
винаги някой безсмъртен отблъсва от него бедата.
Копие има, което направо лети и не спира
нивга, преди да проникне във тяло човешко. Но само [100]
бог ако равен завършък на боя отмери, не би ме лесно
надвил той, макар да се хвали, че целият в мед е.»
Бог Аполон далнострелец, синът на Кронид, му отвърна:
«Хайде, геройо, и ти помоли боговете всевечни!
Казват, че твоя е майка Киприда, потомка на Зевса,