Илиада

[105]
а пък Ахил е роден от Тетида, по-низша богиня.
Зевс Афродита създаде, а морският старец245 — Тетида.
Тръгвай във мед нерушима направо в разгара на боя!
Нека Ахил те не плаши с обидни закани и хули!»
Тъй каза. Вдъхна голямо геройство на вожда военен, [110]
който, във мед засияла облечен, излезе пред строя.
Но белораменна Хера съгледа сина на Анхиза
как към Ахила се втурва през гъста тълпа на войници.
Тутакси тя призова боговете и тъй им продума:
«Бог Посейдоне и мъдра Атино, сега помислете [115]
двамата с вашия разум как тези дела ще завършат.
В мед заблестяла облечен, Еней към Ахил се насочи:
бог Аполон сребролък го подтикна напред срещу него.
Хайде веднага да върнем оттука сина на Анхиза
или пък някой от нас да застане наред със Ахила, [120]
нека му вдъхва голяма юначност и сила в гърдите,
за да узнае, че него обичат най-мощни безсмъртни,
а боговете, които отдавна с усърдие бранят
в лютата битка троянци от гибел, са жалки, безсилни.
Всички от снежен Олимп сме дошли да се вмесим във боя [125]
днес да не би да пострада Ахил от ръцете троянски.
По-късно той ще изпита бедите, които съдбата
с нишка прокобна изпреде, когато роди го Тетида.
Ако Ахил не узнае това от уста на безсмъртен,
страх ще го хване, щом някой всевечен го срещне във боя [130]
че боговете са страшни, когато се лично покажат.»
Бог Посейдон земетръсец така отговори на Хера:
«Херо! Недей неразумно се сърди! Това е ненужно!
Аз не бих искал да влизат сега боговете във разправа:
ние, едни срещу други, понеже сме много по-силни. [135]
Нека от боя отстъпим и седнем на място високо:
битката нека оставим за грижа на смъртните хора.
Но ако Феб Аполон и бог Арес започнат борбата
или възпират Ахила и пречат му да се сражава,
тутакси ний246 ще се впуснем сред тях във разгара на боя. [140]
Аз се надявам, че скоро сами247 ще побягнат оттука,
пак на Олимп ще се върнат, в съвета на всички безсмъртни,
силом принудени вече от нашите крепки десници.»
Рече така Посейдон тъмнокъдрав и сам ги поведе
към дъговидния вал, за Херакъл248 божествен насипан, [145]
който издигнали бяха троянци и мъдра Атина,
за да се пази Херакъл от кита, побягвайки бързо,
щом като звярът нападне от морския бряг към полето.
Седна там бог Посейдон, а със него и други безсмъртни:
своите плещи необхватни покриха с мъгла непрогледна. [150]
А боговете враждебни се спряха на Каликолона
около теб, Аполоне, и градорушителя Арес.
Тъй и от двете страни боговете обмисляха всичко,
но се въздържаха още да почнат печалната битка,
нищо, че Зевс, нависоко седящ, разреши да се бият. [155]
Цялото бойно поле се изпълни с коне и със хора,
светна от мед; под нозете на дружно налитащи воини
екна от трясък земята, а двама отлични герои,
жадни за схватка, сред двете войски се завтурнаха вихром —
славният син на Анхиза Еней и Ахил богоравен. [160]
Гръмко заплашвайки, първом Еней поривисто нападна:
клатеше шлема си тежък и вдигнал отпред до гърдите
щита си буен, с десница размахваше копие медно.
После Ахил се затича, подобен на лъв изтребител,
който мъжете, събрани от цялото село, преследват [165]
да го убият без милост; а звярът презрително крачи;
щом го улучи обаче със копие юноша дързък,
челюст раззива наежен, зъбите му цели във пяна,
грозно започва да стене в гръдта му сърцето могъщо,
плешки и хълбоци удря от двете страни той с опашка, [170]
сам се разпалва да влезе в опасна борба незабавно:
святкат очите му, в миг разярен се понася стремглаво,
за да разкъса един от мъжете или да загине;
тъй храбростта и сърцето юнашко подтикна Ахила
право да тръгне срещу дръзновения воин Енея. [175]
Щом наближиха до сблъсък, един срещу друг устремени,
пръв на Енея продума Ахил бързоног и божествен:
«Сине Анхизов, защо си застанал далеч пред войските?
Може би твойто сърце те подбужда със мен да се биеш,
вярвайки, че ще владееш със чест конеборци троянци, [180]
както Приам ги владее? И мене дори да убиеш,
няма такава награда Приам да ти вложи в ръката:
има си той синове, а и сам е запазен и мъдър.
Или троянци за тебе заделят земя плодородна,
чудна земя за градини и ниви, които да сееш, [185]
щом ме погубиш във боя? Но мъчно това ще постигнеш!
Зная, че с копие нявга аз бях те обърнал във бягство.