Илиада

[435]
Бих могъл твойта душа да отнема, макар и по-долен,
щом те улуча: и моето копие медно е остро!»
Каза, замахна и в миг дългосенното копие хвърли,
ала Атина далеч от Ахила прочут го отпрати,
духвайки леко; и то се завърна при Хектор божествен, [440]
точно в краката му падна безшумно. Ахил незабавно
Хектора с ярост нападна, с решителност да го убие,
викайки диво, но Феб Аполон го запази тъй лесно,
бидейки бог олимпиец: покри го с мъгла непрогледна.
Три пъти бързият богоподобен Ахил го връхлита [445]
с копие медно и три пъти гъста мъгла той разсече.
Щом за четвърти път дръзко се впусна, подобен на демон,
страшно извика и думи крилати на Хектор издума:
«Куче! Отново избягна смъртта, а наблизо до тебе
беше злината. Но Феб Аполон те запази повторно: [450]
ти му се молиш, навлизайки в страшния шум на стрелите!
Сигурно ще те убия при среща, макар и по-късно,
щом и до мене застане безсмъртен помощник във боя.
Други сега ще нападам, които случайно настигна.»
Рече и с копие шибна в средата врата на Дриопа. [455]
Той във нозете му грохна. Ахил го остави издъхнал;
бързо Демуха, сина Филеторов, могъщ и огромен,
с копие право уцели в коляното, спря го на място;
меча си тежък стовари по него, отне му живота.
После героя Дардан с Лаогон, синове на Бианта, [460]
от колесницата смъкна със сила в прахта на земята:
първия с копие мушна, а втория с меча посече.
Също погуби и Троса, сина на Аластор ликийски;
Трос коленете му хвана и молеше жив да го вземе,
да не убива връстника си, жалост да има към него. [465]
Глупав! Не знаеше още, че няма Ахил да го чуе:
мъж благодушен не беше синът на Пелей, нито ласкав,
а безпощаден! И както му Трос коленете държеше,
молейки милост, във черния дроб го прониза със меча.
Черният дроб му изпадна и пазвата с кръв се напълни, [470]
мрак му забули очите и мигом духът му излитна.
С копие Мулия точно улучи в ухото отблизо:
медният връх се подаде веднага в ухото отсрещно.
После Ахил налетя на сина Агеноров Ехекла
и го удари в главата със меча си с хубава дръжка. [475]
Целият меч се затопли в горещата кръв на Ехекла:
алена смърт и всесилна съдба му затвори очите.
Девкалиона със копие медно прободе в ръката,
гдето се гъсто събират във лакътя сухите жили.
Девкалион със ръка натежала дочака Ахила [480]
в ужас предсмъртен; Ахил пък врата му преряза със меча,
хвърли далече главата тъй, както си беше във шлема.
Мозък гръбначен се пръсна и труп на земята се просна.
После се юрна към Ригма, почтения син на Пейроя,
който от Тракия плодна наскоро при Троя пристигна. [485]
Него със копие ръгна, медта се заби във стомаха,
от колесницата Ригъм се смъкна; Ахил запокити
копие в Ареитоя коларя, извръщащ конете,
блъсна го от колесницата, хукнаха в ужас конете.
Както пожар неугасващ бушува в дълбоките дебри [490]
сред планината безводна и лумват гъстаците горски,
вятърът вредом беснее и пламъци вие високо,
тъй и Ахил свирепееше с копие, равен на демон,
бягащи воини громеше и в кърви потече земята.
Както стопанин запряга чифт широкочели волове [495]
бял ечемик252 да вършеят в хармана набит, а зърната
изпод нозете на тия мучащи волове се лющят,
също тъй еднокопитните, бързи коне на Ахила
тъпчеха трупове пресни и щитове; ниско отдолу
цялата ос с перилата във кръв се обагриха вече, [500]
пръските от колелата и конските здрави копита
бризваха много високо: Ахил се стремеше към слава,
цапайки с кърви сгъстени ръцете си непобедими.

ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ПЕСЕНБИТКА КРАЙ РЕКАТА

Щом наближиха троянци до брод на реката струяща
Ксант със дълбоки въртопи, потомък на Зевса безсмъртен,
там ги Ахил раздвои и подгони: едните в полето
право към Троя, където ахейците бягаха в уплах253
предния ден, в който с ярост беснееше светлият Хектор, [5]
тичаха днеска по същия път ужасени троянци,
Хера разпръсна пред тях непрогледна мъгла да им пречи;
другите хукнаха чак до реката с въртопи сребристи,
в нея цамбурваха с трясък, вълните се плискаха силно,