Илиада

[65]
сходна с Патрокла напълно по ръст и очи светлозарни,
също по глас и по дрехи, с които се беше облякла.
Спря до главата му тя и такива слова му продума:
„Спиш си спокойно, Ахиле, забрави ти мъртвия вече!
Тъй равнодушен не беше, когато аз още живеех. [70]
По-скоро ме погреби, за да мина вратата на Хадес!
Все ме прогонват безплътните сенки, души на умрели;
те ме не пускат отвъд през реката278 със тях да общувам.
Бродя напразно край широкопортната къща на Хадес.
Дай ми ръката си! Страдам ужасно! И няма да дойда [75]
пак от подземното царство, щом ти ме положиш на клада.
Няма да сядаме живи със теб настрана от другари
да се съветваме двама, че мене ме вече погълна
грозната смърт, под властта на която от детство живеех.
Но и за теб е решила съдбата, Ахиле божествен, [80]
тук да загинеш под тия стени на заможни троянци.
Друго сега ще ти кажа и моля дано го изпълниш:
моите кости, Ахиле, далеч да не бъдат от твоите,
както отраснахме с тебе задружно във вашата къща.
Още от малък от град Опоент ме доведе Менойтий [85]
с вас да живея, понеже извърших печално убийство:
без да желая, погубих детето на Амфидаманта.
Глупаво бях се разсърдил в играта със зарове костни.279
Славният конник Пелей ме прие във двореца си хубав,
сам ме възпита грижовно и твой ме приятел нарече. [90]
Нека и нашите кости във урна една да почиват,
амфора златна, която ти имаш от твоята майка.“
А пък Ахил бързоног му отвърна със думи такива:
„Мило лице! Ти защо ли сега се явяваш пред мене?
Тези неща за какво ми наръчваш така поотделно? [95]
Теб ще послушам и всичко, което нареждаш, ще сторя.
Но приближи се до мене! И нека за миг се прегърнем, двамата да се наситим взаимно с ридание горко.“
Каза това Еакид и протегна ръцете си мощни,
нищо не хвана — душата, подобно на дим, се изгуби мигом със писък в земята. Ахил изумен се изправи, [100]
с двете си длани изпляска и горестни думи издума:
„Ужас! В двореца на Хадес остава наистина само
призрак и гола душа, а животът изчезва напълно!
Цяла нощ беше душата на клетия мъртъв Патрокъл [105]
близо до мене, ридаейки тъжно със вопли и сълзи.
Всичко подробно заръча, приличайки чудно на него.“
Рече така и възбуди у всички охота да плачат. Розовопръста, Зората ги свари ридаещи още
в кръг край трупа на Патрокла, а цар Агамемнон Атреев [110]
заповед даде мъжете да дойдат от своите палатки,
с яки катъри дърва да докарат. Начело постави
вожд Мериона, другар на юначния Идоменея.
Тръгнаха вкупом в ръцете със брадви, сечещи дървета,
взеха и здрави въжета: катърите първи поеха. [115]
Дълго вървяха нагоре-надолу, напряко и косо.
Щом доближиха дъбравите на многоизворна Ида,
тутакси почнаха там да отсичат със остри секири
дъбове високолистни — те падаха с трясък и екот.
Щом ги нацепиха, с тях натовариха много катъри, [120]
те пък заудряха тежко земята с корави копита;
в своя стремеж към полето минаваха гъсти шубраци.
Носеше всеки дърварин по дънер: така им поръча
вожд Мерион, придружител на Идоменея мъжествен.
Сложиха редом дървата там, гдето синът на Пелея [125]
щеше могила да вдигне за себе си и за Патрокла.
След като вкупом нахвърляха вред цепениците едри,
седнаха там на земята да чакат. Ахил незабавно
заповед даде на свойте безстрашни мъже мирмидонци
бойната мед да надянат, коне в колесници да впрегнат. [130]
Рипнаха всички и бързо облякоха свойте доспехи,
скочиха в миг в колесниците редом бойци и колари.
Конници първо вървяха, а после безброй пехотинци;
точно в средата другари понесоха бавно Патрокла,
стрижеха свойта коса и покриваха цялото тяло [135]
с нея. Ахил богоравен отзад му държеше главата,
скръбен, че своя другар благороден изпраща във Хадес.
Щом като стигнаха място, което Ахил им посочи,
леко свалиха трупа, наредиха на клада дървата.
Тука Ахил бързоног и божествен намисли и друго: [140]
малко встрани се запря и отряза косите си руси:
буйни ги беше оставил отдавна за бога Сперхея.
Вгледан280 във виненочерната шир на морето, промълви:
„Моят баща ти обрече напразно с молитва, Сперхее,
щом аз се върна обратно в родината мила, за тебе [145]
мойте коси да отреже и да принесе хекатомба,
и петдесет нескопени овни да заколи край твойте
извори, гдето светилище имаш с олтар благовонен.
Старецът тъй те помоли, но ти не изпълни молбата.