Илиада

глупаво той обикаля далече наляво и дясно, [320]
вредом се носят конете безцелно и той ги не спира.
Който пък сръчност владее, макар и с коне по-негодни, винаги гледа към стълба, отблизо минава край него,
без да забравя да дръпне навреме юздите от ремък,
крепко държи ги в ръце и коларя пред себе си дебне. Белег известен на теб ще разкрия, добре да го помниш, Дънер сух там се намира, висок над земята до разтег, дънер на бор или дъб, неизгниващ от влага дъждовна. [325]
Два бели камъка плътно крепят го отляво и дясно
там на завоя стеснен. А отвред хиподрумът е равен. Може би знак е надгробен на някой починал отдавна [330]
или пък стълб е повратен, поставен от древните люде.
Него за граница днеска посочи Ахил богоравен.
Щом го достигнеш, прекарай конете наблизо до него,
сам в колесницата, здраво изплетена, малко наляво [335]
ти се сведи, а пък десния кон подгони гръмогласно,
с бича го удряй, веднага пусни му юздите напълно.
Левият кон да премине свободно до стълба повратен,
та да изглежда главината на колелото стабилно,
сякаш докосва върха му. Но камъка сръчно отбягвай [340]
да не строшиш колесницата, да не раниш и конете —
радост за твойте съперници, срам и позор пък за тебе. Скъпи ми сине, но само бъди предпазлив и разумен!
Щом край повратния стълб преднина съумееш да вземеш,
никой не би те настигнал и никой не би те надминал, [345]
даже след теб да препуска стремглав с Ариона божествен, бързия кон на Адраста, на който родът е от бога,289
или с конете на Лаомедонта, израснали тука.“
Тъй рече Нестор Нелеев и седна на своето място,
след като даде полезен съвет на сина си обичен. [350]
Пети герой Мерион бе запрегнал коне буиногриви.
Скочиха в миг в колесници и хвърлиха жребий290 мъжете
в шлема, Ахил го разклати и жребият на Антилоха
пръв се показа, а вторият бе на владетеля Евмел.
Трети бе цар Менелай, славен с копие син на Атрея. [355]
Падна се вожд Мерион да подкара конете след него;
сетния жребий получи отличният син на Тидея.
В ред се строиха и стълба повратен Ахил им посочи
там в равнината далече. Изпрати пазител при стълба
богоподобния Феникс, другар на баща му Пелея, [360]
да наблюдава борбата и помни, та вярно да казва.
Заедно всички замахнаха бичове върху конете,
пляскайки здраво с юздите, със вик ги подкараха лудо.
Мигом конете се впуснаха в бяг по полето обширно,
все по-далеч от брега; под гърдите им прах се надигна [365]
кълбом нагоре, подобно на облак или на вихрушка.
Конските гриви се вееха свистом със буйния вятър.
Ту колесниците леко докосваха плодната почва,
ту се подемаха върло, возачите прави стояха,
вече сърцето в гърдите на всекиго силно туптеше, [370]
с устрем конете си всеки зовеше напред към победа,
те непрестанно летяха, надигайки прах в равнината.
Чак при последния тур, щом поеха с конете си бързи
пак към морето пенливо, тогава и своята сръчност
всеки показа: започна се бяг главоломен с конете. [375]
Първи изтичаха бързо кобилите лихи на Евмел,
втори търчаха жребците троянски на цар Диомеда:
никак не бяха далеч от ония, а много наблизо,
сякаш във следния миг в колесницата право ще скочат.
Дишаха жарко в гърба и в плещите широки на Евмел, [380]
тъй като вихром летяха, опрели главите си в него.
Би го надвил Диомед или би първенството оспорил,
Феб Аполон да не беше сърдит291 на сина на Тидея.
Богът му взе от ръцете блестящия бич и го хвърли.
Бликнаха сълзи в очите на гневния вожд Диомеда, [385]
щом като зърна кобилите вече далеко да бягат:
нямаше бич и жребците му почнаха да изостават.
Но забеляза Атина коварството на Аполона.
Мигом отиде при цар Диомеда, водач на войските,
даде му бича в ръцете и вля във конете му сила. [390]
Ядно Атина се впусна да тича след Евмел Адметов,
счупи ярема му конски; а двете кобили от уплах
вляво и вдясно побягнаха, процепът наземи падна.
От колесницата Евмел катурнат покрай колелото,
лактите зле си одра, и устата, и ноздрите също. [395]
Рани покриха челото му точно над гъстите вежди,
плувнаха в сълзи очите и секна гласът яснозвучен.
А Диомед префуча покрай него с конете си буйни
и надалече пред всички препусна, понеже Атина
мощ на жребците му вдъхна и даде му слава победна. [400]
Русият цар Менелай неудръжно хвърчеше след него.
Смелият млад Антилох на конете си бащини викна: