Илиада

„Бягайте колкото може по-бързо, препускайте вихром!
Аз ви не гоня напред в надпревара с жребците известни
на Диомеда юначен, понеже Атина Палада [405]
скорост голяма им вля и на него изпрати прослава.
Само стигнете веднага конете на цар Менелая:
нека кобилата Ета със този позор ви не ръсне!
Бидейки много по-яки, защо изоставате вие?
Както сега ще ви кажа, това ще се случи по-късно: [410]
няма за вас да се грижи цар Нестор, водач на войските.
Тутакси ще ви убие без жалост със меча си остър,
ако по ваша вина му спечелим по-малка награда.
Хайде напрягайте сили и тичайте още по-скоро!
Хитро ще гледам и дебна във тясното място на пътя [415]
аз да задмина Атрид Менелая — не ще го пропусна.“
Тъй рече. Те се изплашиха в миг от вика на героя:
временно тичаха малко по-живо. Внезапно съгледа
храбрият в бой Антилох теснината по пътя неравен.
Имаше яма в земята с дъждовна вода насъбрана, [420]
части от пътя отмила и почвата вред разкопала.
Там Менелай задържа си конете, боящ се от сблъсък.
В миг Антилох поотдръпна конете си еднокопитни
от коловоза, отби ги встрани и стремглаво подкара.
Цар Менелай се уплаши и викна на вожд Антилоха: [425]
„Как, Антилохе, безумно препускаш! Запри си конете!
Пътят е тесен. Наскоро в широко поле ще излезеш.
Двама ни тук ще погубиш, ако колесниците сблъскаш.“
Каза така. Антилох пък, престорен, че нищо не чува,
с бича си шибна конете и още по-бързо препусна. [430]
Колкото диск прелетява пространство, с замах запокитен,
щом го е юноша хвърлил, изпитвайки своята сила,
толкова редом препускаха. Впрягът на цар Менелая
почваше да изостава. Той сам го не гонеше вече,
да се не сблъскат на пътя конете им еднокопитни, [435]
в миг да обърнат при бяг колесниците здраво сглобени,
те пък самите да паднат в прахта, за победа ламтящи.
Но русокосият цар Менелай го похули със право:
„Няма от теб, Антилохе, по-вреден сред смъртните хора!
Хайде минавай! Ахейци напразно те смятахме честен! [440]
Аз пък ти казвам, че няма без клетва да вземеш награда.“
Тъй рече, па се обърна към свойте коне и продума:
„Даже с тъга във сърцата, недейте се бави, не стойте! Скоро конете на този с нозе и колени ще бъдат
много по-морни от вас, че отдавна изтля младостта им.“ [445]
Тъй каза. Мигом се стреснаха те от вика на героя.
Хукнаха още по-бързо и предния впряг наближиха.
В кръг насъбрани седяха и зорко следяха аргийци
как се надхвъркват конете, надигайки прах из полето.
Идоменей, предводителят критски, конете пръв зърна: беше той седнал на място високо встрани от съвета. [450]
Щом само чу отдалеч гръмовития глас на коларя,
той го позна: различи му и коня, изпъкващ със свойте белези — целият дорест, отпред на челото му свети
бяло и кръгло петно, на луна пълнолика подобно. [455]
Той се изправи и прати такива слова на аргийци:
„Мили другари, водачи, съветници мъдри аргийски!
Аз ли единствен съглеждам конете им, или и вие?
Мен ми се струва, че други коне преднина вече имат,
друг е возачът. Кобилите буйни на славния Евмел [460]
нейде са спрели, макар да препускаха дълго пред всички. Ясно видях, че преминаха първи край стълба повратен. Нийде обаче сега ги не виждам, напразно се взират
мойте очи, устремени напред в равнината троянска.
Евмел нима е изпуснал юздите, без сам да успее [465]
ловко конете да спре и добре да завие край стълба?
Паднал е може би там, колесницата сам си е счупил. Страшно вбесени, кобилите в бяг са напуснали пътя.
Прави станете и вие се взрете! Не мога конете
да различа, но на мен ми се струва, че там изпреварва [470]
мъж, етолиец по род, над аргийци отдавна царуващ,
син на Тидей конеборец, герой Диомед велемощен.“
Грубо му кресна Аякс, бързоногият син на Ойлея: „Идоменее, защо предварително глупости дрънкаш?
Същите буйни кобили препускат далече в полето. [475]
Нито най-млад си на възраст292 сред всички събрани аргийци,
нито пък могат очите ти по-безпогрешно да виждат.
Винаги само дърдориш. На теб не прилича да бъдеш
празен бъбривец! Присъстват и други по-годни от тебе!
Първи са тези кобили, които и по-рано бяха: [480]
те са на Евмел и той в колесницата дърпа юздите.“ Идоменей, предводителят критски, със жлъч му извика: „Злобни Аяксе, в раздор ненадминат, обаче във всичко друго последен ахеец. понеже с душа си коварна!
Хайде на бас да заложим котел или меден триножник; [485]