Илиада

увенчае и всички ахейци това му признаят, [660]
якото муле повел, да си тръгне към свойта палатка,
а победеният нека да вземе двудръжката чаша!“
Каза така и веднага се вдигна мъж едър и мощен,
син Пенопеев Епей, във юмручния бой ненадминат. [665]
Якото муле опипа с ръка и високо извика:
„Който ще вземе двудръжката чаша, наблизо да дойде!
Казвам, че мулето няма да кара друг никой ахеец,
в боя с юмруци надвил ме, понеже се смятам най-силен.
Мигар не стига това, че във битките все изоставам? [670]
Смъртният няма възможност да бъде способен във всичко!
Както сега ще ви кажа, така ще се случи по-късно:
тялото ще му разкъсам и костите ще му начупя.
Всички роднини да бъдат наблизо събрани до него,
тутакси да го измъкнат, щом мойте ръце го съборят.“ [675]
Рече така; и останаха всички дълбоко смълчани.
Скочи единствен героят прочут Евриал богоравен,
син Мекистеев, потомък юначен на царя Талая.
Някога бе посетил той игри погребални във Тива
в чест на Едипа и там победил беше всички кадмейци. [680]
Славният с копие цар Диомед го подготви за боя,
смелост му вдъхна, желаейки много за него победа.
Първо му пояс затегна, а после му даде в ръцете
ремъци295 жилави, гладки, от бикова кожа скроени.
Щом Евриал и Епей се опасаха, спряха в средата, [685]
дружно един срещу други насочиха твърди пестници,
в миг се нападнаха, сплетоха бързо ръцете си тежки,
техните челюсти скърцаха страшно и пот от телата
буйно се лееше. С устрем се впусна Епей богоравен,
в бузата блъсна с юмрук Евриала, озъртащ се вече. [690]
Не устоя Евриал и блестящото тяло му рухна.
Както из морска прибрежна трева, щом Борей се нахвърля,
риба подскача и черна вълна я отново покрива,
тъй и героят ударен подрипна. Епей благороден
взе го с ръце и изправи. А верни другари дойдоха, [695]
па през полето поеха със него, повлякъл нозете;
кръв от устата повръщаше и климаше често с главата.
Вече напълно безчувствен, при себе си те го прибраха.
После дойдоха сами да получат двудръжката чаша.
А пък синът на Пелея показа пред всички данайци [700]
трети награди за трудна и сръчна борба между двама.
За победителя сложи огромен триножник за огън,
който ахейци с око оцениха дванадесет вола.
За победения точно в средата изведе робиня,
опитна в къщни дела: оцениха я четири вола. [705]
После Ахил се изправи и тъй на аргийци продума:
„Вие, които желаете тези награди, станете!“
Вдигна се мигом Аякс исполински, синът Теламонов,
стана и цар Одисей хитроумен, известен със ловкост.
Щом се опасаха плътно, излязоха тъкмо в средата, [710]
двама през кръста се вкопчиха здраво с ръцете си мощни, както гредите на сграда висока, които закрепя
майстор похватен да бъдат защита от яростни бури.
От безпощадни ръце гърбовете обхванати крепко,
пукаха силно и пот изобилна се лееше вече. [715]
Плъпнаха множество отоци, тъмночервени от кърви,
по рамене и по хълбоци, ала борците безспирно
търсеха начин да вземат с победа триножника дивен.
Цар Одисей не можа да свали на земята Аякса,
също Аякс не можа: Одисей бе със сила голяма. [720]
Щом като стана досадно на медноколенни ахейци,
към Одисей се обърна тогава Аякс Теламонов:
„Сине божествен Лаертов, царю Одисей хитроумен!
Ти ме вдигни или аз теб! За другото Зевс ще се грижи.“
Каза и вдигна го. В миг Одисей хитростта си [725]
припомни;
с крак в задколенника той го удари, скоси му нозете,
възнак се просна Аякс, Одисей на гърдите му рухна.
Гледаха мълком с почуда войските и смут296 ги обхвана.
Цар Одисей богоравен поиска да вдигне Аякса,
само едвам го помръдна от пода, но без да го вдигне, вгъна коляно под него и паднаха пак на земята [730]
двамата редом, оваляни цели във прах и във пепел.
Скочиха живо, за трети път щяха да почнат отново,
ако не бе се изправил Ахил да прекъсне борбата:
„Спрете веднага! И няма защо да се мъчите вече! Двамата днес победихте! Приемайки равни награди, [735]
вий отстъпете! Сега състезание други да почнат!“
Каза така, и послушаха те — бяха с него съгласни;
па от прахта се изтриха, облякоха свойте хитони.
Нови награди постави Ахил за надбягване бързо: сребърен кратер, направен изкусно, побиращ шест мери, който със своята прелест бе пръв на земята обширна, [740]
тъй като сръчни сидонци297 изящен го бяха създали,
а финикийци преплували с него морето мъгливо,