Илиада

„Вие, които желаете тази награда, станете!
Който го грабне, дори тучни ниви далеч да владее,
той ще си има от него желязо пет пълни години.
Негов пастир и орач, щом им ковко желязо дотрябва,
няма в града да отиват: направо от диска ще взимат.“ [835]
Тъй каза. Вдигна се пръв Полипет, непреклонен във боя, скочи великата сила на вожд Леонтея божествен,
скочи Аякс Теламонов и после Епей богоравен.
В ред се строиха. Пръв диска Епей със ръцете си сграбчи.
В кръг завъртя го и метна; присмяха се всички ахейци. [840]
Втори го хвърли герой Леонтей, на бог Арес потомък.
Трети великият воин Аякс изведнъж го запрати
с мощна ръка и надхвърли последните знаци на всички.
Ала щом диска пое Полипет, непреклонен във боя,
колкото млад говедар надалеч запокитва кривака, [845]
който в дъга полетява сред стадо от крави в полето, толкова всички надхвърли той — викнаха дружно ахейци. Станаха бързо другарите на Полипета юначен,
с царския дар те поеха към гладките кораби в стана.
А за стрелците изнесе Ахил тъмносиньо желязо: [850]
десет секири двуостри и десет до тях едноостри.
После той мачта висока от кораб възчерен издигна
в пясъка негде далече; на нея завърза плах гълъб
с тъпичка връв за крака: заповяда да стрелят във него.
„Който улучи сега със стрелата си плахия гълъб, всички двуостри секири ще вземе във своита палатка. [855]
Който връвта му умери, а него дори не досегне,
брадви с едно острие ще получи — по-долен300 стрелец е.“ Тъй рече. Скочиха двама: великата сила на Тевкър
и Мерион, благороден служител на Идоменея. [860]
Взели два жребия, в медния шлем ги разклатиха ловко. Падна се пръв да се цели цар Тевкър. Стрелата си лека
тутакси прати, но той не обрече на Феб Аполона
в дар хекатомба богата от агнета първородени.
Гълъба той не улучи, че бог Аполон му попречи; [865]
само засегна връвта, със която кракът бе завързан. Острата люта стрела мигновено преряза връвта му,
гълъбът литна високо в небето, връвта се понесе,
все към земята провисла; и викнаха гръмко ахейци.
Вожд Мерион незабавно пое301 от ръката му лъка: [870]
бе си приготвил стрелата, догдето се мереше Тевкър. Тутакси даде оброк на всесилния бог далнострелец
за хекатомба богата от агнета първородени.
Той нависоко съгледа под облаци плахия гълъб,
както кръжеше: уцели му точно в средата крилото —
мина стрелата през него и падна обратно надолу
и се заби пред крака Мерионов. Раненият гълъб
кацна от свода връз мачтата на чернокосия кораб,
шията клюмна, запърха, крилата си гъсти отпусна,
бързо душата му хвръкна — той падна далеч от героя. Всичко с почуда видяха войските и смут ги обхвана. [880]
Взе Мерион за награда двуострите десет секири,
Тевкър отнесе по-малките брадви при кораби кухи.
Копие дълго предложи награда синът на Пелея,
още котел, непоставян на огън, нашарен с цветчета, струващ цял вол. И се вдигнаха копиеборци прочути: [885]
стана синът на Атрея, могъщият цар Агамемнон,
и Мерион, благороден съратник на Идоменея.
А пък Ахил бързоног и божествен така заговори:
„Сине Атреев! Известно е колко ни ти превъзхождаш [890]
както по сила, така и по хвърляне с копие дълго.
Тази награда вземи и върви си при кораби гладки.
Копие на Мериона юначен предлагам награда, стига
това ти да искаш. Сърдечно и аз настоявам.“
Тъй каза. Мощният цар Агамемнон не бе несъгласен. Медното копие взе Мерион от Ахила Пелеев, [895]
цар Агамемнон предаде дара си красив на Талтибий.

ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ПЕСЕНОТКУПВАНЕ ТЯЛОТО НА ХЕКТОР

Свършиха вече игрите, войските се пръснаха скоро,
всички към кораби бързи, че искаха да се наситят
там със вечеря и сладостен сън. Но Ахил безутешен плачеше,
спомняйки своя приятел, и миг го не хвана
всеусмирителен сън. Във постелята той се въртеше, [5]
пълен със мъка за силата и храбростта на Патрокла.
Колко страдания тежки със него той дружно споделя,
бой с враговете понесе и бурни вълни на морето!
В спомен за тия дела все проливаше сълзи обилни,
лягаше ту на една, ту на друга страна и отново [10]
възнак и ничком. Най-после се вдигаше пак, за да броди тъжен край морския бряг. И го сварваше буден зората,
вред озарила с лъчи и брега, и морето солено.
Той в колесница запрягаше свойте коне вихрогонни,