Илиада

в залива Лемноски спрели и дали го в дар на Тоанта. Него предаде Евней Язонид на героя Патрокъл, [745]
тъй да откупи от плен Ликаона,298 сина на Приама.
В памет на своя приятел Ахил обяви за награда кратера,
за да го вземе бегачът, най-пъргав в нозете.
Втора награда изкара той бик угоен и огромен. [750]
Златен полвина талант бе за трета награда изнесен.
После Ахил се изправи и тъй на аргийци продума:
„Вие, които желаете тази награда, станете!“
Тъй каза. Стана Аякс, бързоногият син на Ойлея,
цар Одисей хитроумен и вожд Антилох, син на Нестор, [755]
който при бяг със нозе надминаваше всички младежи.
В ред се строиха, а стълба повратен Ахил им посочи.
В миг от чертата се втурнаха всички. Синът на Ойлея вихром затича, след него пое Одисей богоравен
много наблизко, тъй както совалка до гръд на тъкачка хубавокръста, която я движи, във тънка основа [760]
вътък прокарва и тясно до свойте гърди я придържа,
тъй и герой Одисей след Аякса летеше наблизо,
стъпваше в пресните дири, преди да се пръсне прахта им;
свойто дихание лееше той връз главата му право, [765]
бягайки все тъй стремглаво, а викаха всички ахейци,299
с рев подстрекавайки царя, и сам устремен към победа.
Щом и последния бяг почнаха вече мъжете,
цар Одисей светлоока Атина помоли сърдечно:
„Чуй ме, богиньо! Ела ми помощник добър на нозете!“ [775]
Тъй се помоли. Атина Палада послуша героя,
леко му тялото стори, нозете и още ръцете.
Тъкмо когато наградата щяха те вече да стигнат,
с яд навреди на Аякса Атина и той се подхлъзна
в мокрия тор, насъбран от говеда, протяжно мучащи, [775]
в жертва които Ахил бързоног бе заклал за Патрокла.
С волския тор си напълни носа и устата героят.
Кратера мигом пое Одисей, издръжлив и божествен,
тъй като пръв дотърча; а бика взе Аякс велелепен;
той се изправи и хвана бика угоен за рогата; [780]
плюейки тор от устата си, тъй на аргийците рече:
„Тежка беда! Подкоси ми нозете богиня Атина;
тя като майка подкрепя и пази навред Одисея.“
Каза. И всички ахейци във миг от сърце се разсмяха.
А Несторид Антилох пък получи последна награда. [785]
Той се усмихна и викна такива слова на аргийци:
„Скъпи другари, вий знаете всичко, което ще кажа:
ето и днес боговете почитат по-възрастни люде.
Малко по-стар е от мене Аякс, син рожден на Ойлея,
а Одисей е от време по-раншно, от хора по-раншни. Казват, че има той старост зелена, и много е трудно [790]
да се надбягват със него ахейци — Ахил само може.“
Рече така и прослави сина бързоног на Пелея,
а пък Ахил му отвърна веднага със следните думи:
„Няма от теб, Антилохе, похвалата даром да мине: [795]
златен полвина талант ще прибавя към твойта награда.“
Каза, таланта му даде, а той го получи със радост.
После синът на Пелей дългосенното копие сложи
точно насред във съвета, а с него и щита и шлема —
на Сарпедона доспехи, които Патрокъл взе плячка. [800]
Вождът Ахил се изправи и тъй на аргийци продума:
„Ние приканваме двама най-смели от всички събрани,
бойни доспехи облекли, със мед телосечна в ръцете,
нека взаимно изпитат те своята сила в двубоя.
Който пръв дивното тяло на своя противник докосне, вътрешността му допре през доспехи и кърви възчерни, [805]
той ще получи от мене във дар този меч среброгвозден, хубав, тракийски — отнех го след битка от Астеропея. Двамата нека да вземат доспехите на Сарпедона,
пир изобилен за тях ще приготвя във моята шатра.“ [810]
Вдигна се мигом Аякс исполински, синът Теламонов,
мощният син на Тидея, герой Диомед го последва.
Всеки облече доспехи в гмежта между своите другари,
точно в средата се сбраха; разпалени да се сражават,
двамата гледаха страшно и ужас обхвана ахейци. [815]
Щом наближиха до сблъсък, един срещу друг устремени, трижди връхлитаха стръвно и трижди започваха схватка, Първом Аякс Диомеда удари по щита закръглен,
но не досегна снагата — запази я бронята плътна.
А Диомед се прицели в Аякса над щита грамаден, [820]
в шията да го умери със своето копие светло.
Вече обзети от страх за Аякса, ахейците гръмко
викнаха мигом да спрат и получат еднакви награди.
Все пак Ахил надари Диомеда със меча огромен,
заедно с ножница чудна и ремък, изящно изрязан. [825]
Диск от излято желязо Ахил незабавно изнесе.
Силният Еетион бе го някога хвърлял умело.
След като Еетиона Ахил богоравен погуби,
диска и други богатства със кораби плячка откара.
Пак се изправи Ахил и така на аргийци продума: [830]