Илиада

Зевса Кронид ширногръмец завариха седнал високо,
около него в съвет — боговете блажени, всевечни.
Седна Тетида до Зевса — Атина й място отстъпи, [100]
Хера подаде в ръката й златна и хубава чаша
с думи за поздрав сърдечен. Тетида отпи и я върна.
Пръв заговори бащата на хората и боговете:
„Мила богиньо Тетидо, дойде на Олимп натъжена!
Скръб безутешна в душата си имаш: и сам това зная. Все пак ще кажа защо те повиках в двореца небесен. Мъртвият Хектор и вождът Ахил, градове разрушаващ, [105]
девет дни308 свада голяма подклаждат сред всички безсмъртни;
зоркия Хермес зоват боговете трупа да открадне.
Искам обаче аз слава велика да дам на Ахила, [110]
та да запазя за в бъдеще твоята почит и дружба.
Бързай към стана, предай на сина си поръка от мене!
Ти му кажи: боговете се много гневят срещу него,
аз пък най-много от всички безсмъртни се сърдя, че с
луда
ярост задържа той Хектор във стана, трупа му не връща. [115]
Страх ако има от мене, той Хектора нека да върне.
Аз пък Ирида ще пратя при царя Приам благороден;
в стана Приам да отиде и сам да откупи сина си,
дарове да занесе на Ахила, духа му да радват.“
Сребърнонога богиня Тетида не бе непослушна. Устремно тя се понесе от стръмния връх олимпийски, [120]
влезе при своето чедо в шатъра. Там го намери
тежко и жално да стене, а верни другари край него
шетаха твърде усърдно и готвеха обед обилен:
в шатрата бяха заклали овен гъсторунен, огромен. [125]
Щом до Ахила наблизо приседна почтената майка,
тя със ръка го помилва, по име го викна и каза:
„Сине мой! Ти докога със ридания горки и жалби
свойто сърце ще терзаеш? Храна и легло си забравил!
Щеше да бъде добре във любов със жена да полегнеш. Дълго не ще ми живееш на тая земя, че до тебе [130]
много наблизо са вече смъртта и съдбата всесилна!
Ти ме изслушай, защото съм пратеник верен на Зевса.
Зевс повели: боговете се много гневят срещу тебе,
той пък най-много от всички безсмъртни се сърди, че [135]
с луда
ярост задържаш ти Хектор във стана, трупа му не връщаш. Хайде предай го веднага, вземи за убития откуп!“
А пък Ахил бързоног във ответ на Тетида промълви:
„Тъй да е! Който ми откуп достави, трупа ще получи,
щом като сам Олимпиецът с дух благосклонен нарежда.“ [140]
Докато майка и син покрай витите кораби в стана
думи крилати взаимно така си разменяха дълго,
Зевс гръмовержец изпрати Ирида в свещената Троя:
„Тръгвай, ти бърза Иридо! Олимп напусни незабавно,
в град Илион съобщи на самия Приам милосърден [145]
в стана ахейски да иде, сина си оттам да откупи,
дарове да занесе на Ахила, духа му да радват.
Сам да отиде и никой троянец да няма със него;
оже да го придружава вестител по-стар, за да кара
двата катъра в колата му здравоколесна и после [150]
в Троя да върне мъртвеца, убит от Ахила божествен.
Нека от смърт се не плаши и страх във гръдта си да няма: ний ще му пратим известен водач, бързоходния Хермес:
той ще го води, догдето пристигнат при внука Еаков.
Царят щом влезе във дивната шатра на вожда Ахила, няма Ахил да убие Приама, а сам ще го брани: [155]
ни безразсъден е той, ни престъпен, ни дързък без мяра, ревностно все ще закриля дошлия молител при него.“
Тъй рече. Вихрено бърза Ирида вестител отиде.
Влезе в двореца Приамов: там плач и ридание свари. Вътре във двора, край своя баща, синовете седяха. [160]
Дрехите те си обливаха в сълзи. Приам бе в средата,
ниско приведен, покрил309 се със плаща. Сивееше още
прах по главата и цялата шия на клетия старец:
с две ръце бе се посипал, когато се валяше скръбен. Плачеха горко в двореца снахите и щерките царски [165]
в спомен за тези безбройни прочути троянци, които
бяха загубили свойте души от ръце на аргийци.
Спря до Приама богиня Ирида, вестител на Зевса,
тихи слова изговори и стареца трепет обхвана: [170]
„Имай ти смелост, не бой се, Дарданови сине Приаме!
Днес се явявам във твоя дворец не беди да предричам,
а благосклонна вестителка идвам направо от Зевса,
който далече от тебе, за тебе более и жали.
Той нареди да откупиш сега богоравния Хектор, [175]
дарове да занесеш на Ахила, духа му да радват.
Сам да отидеш и никой троянец да няма с тебе,
може да те придружава вестител по-стар, за да кара
двата катъра в колата ти здравоколесна и после
в Троя да върне мъртвеца, убит от Ахила божествен. [180]
Нека от смърт се не плашиш и страх във сърцето си нямай: теб ще последва известен водач,