Илиада

свойте животни запряха да пият вода от реката. [350]
Сумрак вечерен се спускаше бавно, обгръщащ земята.
А пък коларят погледна и Хермеса близко съгледа,
па към Приам се обърна и думи такива издума:
„Сине Дарданов, внимавай! Сега предпазливост е нужна.
Виждам човек и допускам, че той ще ни двама убие. Хайде да бягаме ний с колесницата или пък него [355]
за колене да прегърнем и молим, дано ни пожали.“
Каза. Смути се сърцето на стареца, той се уплаши,
в миг му настръхнаха белите косми по цялото тяло
сбръчкано; спря вцепенен, а пък Хермес до него застана, хвана ръката на стареца, с думи такива попита: [360]
„Татко, къде си подкарал коне и катъри във тази
нощ амброзийна,315 когато почиват в сън другите смъртни? Нямаш ли никакъв страх от ахейците, дишащи сила?
Те врагове са на тебе и тук се намират наблизо. [365]
Някой от тях да те зърне през тая нощ бърза и черна
как ти превозваш такива богатства, какво ще изпатиш? Юноша вече не си, придружава те старец с колата.
Как ще се браните вие, когато ви някой нападне?
Няма аз зло да ти сторя, от другите сам ще те пазя, тъй като ти ми приличаш на моя баща многолетен.“ Богоподобният старец Приам му отвърна тогава: [370]
„Вярно е всичко, което говориш, любимо ми чедо!
Но и над мене простира ръката си някой безсмъртен,
който ми даде да срещна аз теб, придружител по пътя, [375]
тъкмо навреме изпратен, прекрасен по ръст и по външност, с разум и мъдрост дарен, на блажени родители чедо.“ Бързият пратеник Хермес продума така на Приама:
„Всичко, което ми рече, прилично и редно е, старче!
Хайде сега ми кажи, но кажи ми съвсем откровено, толкова много безценни богатства къде ти откарваш? [380]
В чужди ръце ли ги пращаш да бъдат за теб съхранени,
или във ужас напускате всички свещената Троя,
тъй като твоята рожба, най-храбрият воин, погина?
В битките никак не беше по-малък герой от ахейци!“ Богоподобният старец Приам отговори на Хермес: [385]
„Кой си ти, мили младежо, и тебе кои са родили?
Колко сърдечно приказваш за моето чедо злочесто!“
Бързият пратеник Хермес отвърна така на Приама:
„Ти ме изпитваш, мой старче, и питаш за Хектор божествен. [390]
Често го виждах с очите си в боя, мъжете прославящ,
зърнах го също, когато проникна до кораби в стана,
много аргийци громеше, сечеше ги с мед острорезна.
Ний удивени стояхме: тогава Ахил ни не даде
да се сразим със троянци, че беше сърдит на Атрида. [395]
Аз съм другар на Ахила, един ни тук кораб докара,
род мирмидонски е моят, баща ми се казва Поликтор.
Много богат е, но вече е старец, приличащ на тебе.
Още шест сина той има във къщи, а аз съм му седми.
Хвърлихме жребий, на мене се падна да тръгна с Ахила. [400]
Идвам от нашите кораби тук да огледам полето,
още в зори ще се впуснат във бой светлооки ахейци.
Губят търпение, щом са бездейни; и никак не могат
техния устрем за битка да спират царете ахейски.“
Богоподобният старец Приам отговори на Хермес: [405]
„Ако действително ти си другар на Ахила Пелеев,
моля те, цялата истина хайде кажи ми открито:
моето чедо лежи ли все още всред вражия лагер,
или Ахил го насече и хвърли за плячка на псета?“
Бързият пратеник Хермес продума така на Приама: [410]
„Старче, ни псета, ни птици грабливи са яли сина ти!
Там е пред шатрата проснат до кораба чер на Ахила.
Вече дванадесет дена минават, откак е той мъртъв,
тялото все пак не гние и червеи него не лазят,
алчно изгризващи други герои, убити от Арес. [415]
Щом се покаже зората сияйна, Ахил най-свирепо
почва да влачи трупа му край гроба на своя приятел,
без да го зле наранява. Щом идеш, ще видиш с почуда
колко е росен и свеж, и кръвта е напълно измита;
той не е никак изцапан, затворени вече са всички [420]
рани безбройни, а в него мнозина медта си забиха.
Тъй боговете блажени се грижат сега за сина ти
даже когато е мъртъв, че те от сърце го обичат.“
Рече. А старецът трепна възрадван и тъй отговори:
„Чедо! Добре е дължими подаръци на боговете [425]
всеки да дава. А Хектор — защо не живее той още! —
винаги помнеше тия, които Олимп обитават.
Ето и те си припомнят за него в смъртта му съдбовна.
Хайде сега приеми тази хубава чаша от мене.
Ти ме пази и води под закрилата на боговете, [430]
докато стигна в широкия шатър на внука Еаков.“
Бързият пратеник Хермес отвърна така на Приама:
„Старче! Ти моята младост изпитваш! Не ще ме предумаш;
ти настояваш да взема аз дар зад гърба на Ахила.
Но се боя и срамувам героя така да ограбвам. [435]