Илиада

бързоходният Хермес.
Той ще те води, догдето пристигнеш при внука Еаков.
След като влезеш във дивната шатра на вожда Ахила.
няма той теб да убие, от другите сам ще те брани: [185]
ни безразсъден е той, ни престъпен, ни дързък без мяра, ревностно все ще закриля дошлия молител при него.“
Тъй каза вихрено бърза Ирида и в миг си отиде.
Прати Приам синовете колата му дивноколесна
с яки катъри да впрегнат и кош да привържат към нея. Сам пък се спусна във складната стая уханна, висока, [190]
цяла от кедър и пълна със много съкровища скъпи.
Свойта съпруга Хекуба повика и тъй й продума:
„Мила съпруго! Днес Зевс олимпийски ми прати вестител:
в стана ахейски да ида и нашия син да откупя, [195]
дарове да занеса на Ахила, духа му да радват.
Хайде кажи ми, какво за това във сърцето си мислиш?
Моята смелост в гърдите и мойта душа ме подтикват
сам да отида при кораби в стана обширен ахейски.“
Рече Приам, а Хекуба заплака и тъй му отвърна: [200]
„Тежко ми! Вече къде е умът ти, със който бе славен
както сред чуждите люде, така и във твоето царство?
Как ти желаеш да идеш самичък във стана ахейски,
там пред очите на оня мъж, който мнозина юначни
твои чеда е погубил? Сърцето у теб е желязно! [205]
Щом ти попаднеш при него и той те с очите си зърне —
този човек вероломен и хищен не ще те пожали,
почит не ще ти окаже. Да плачем далече от Хектор,
тука в двореца. Съдбата всесилна изпреде за него
нишка прокобна отдавна, във дните, когато го раждах: кучета той да насити, далеч от родители мили, [210]
проснат от страшния мъж, на когото, да можех,
дълбоко в черния дроб бих се впила и бих го изяла! Тогава
бих отмъстила за Хектора, който не падна безславно,
а за троянци и всички жени пълногръди троянки [215]
смело се биеше, без да помисли за бягство позорно.“ Богоподобният старец Приам на Хекуба отвърна:
„Щом аз желая, недей да ме спираш, недей да ми бъдеш птица злокобна сега във двореца! Не ще ме предумаш!
Даже това да нарежда от земнородените някой [220]
жрец прорицател, пророк или жертвогадател-прокобник,
щях да допусна, че лъже и бих се отказал от него.
Тъй като сам аз богинята чух и отблизо я зърнах,
тръгвам и няма да бъдат напразни словата на Зевса.
Щом е решила съдбата да падна в ахейския лагер, [225]
аз го приемам! И нека Ахил ме убие веднага, след
като аз съм прегърнал и горко оплакал сина си.“
Каза. Отвори капаците пъстри на много сандъци,
после извади дванадесет пеплоса дивно красиви,
също дванадесет плътни наметки и цветни килими, [230]
толкова мантии прелестни, толкова тънки хитони.
Десет таланта от злато премери и вънка изнесе,
също два светли триножника, четири нови котела,
чаша прекрасна — голямо богатство, която тракийци310
дар му дариха, когато при тях бе изпратен. И нея [235]
старецът не пощади във двореца, че искаше много
своя мил син да откупи. А всички събрани троянци
гонеше ядно от двора и хулеше с думи обидни:
„Вън, оскърбители долни! Нима у дома ви не стигат
вашите вопли, та идвате тук да ме мъчите още? [240]
Мигар е малко за вас, че страдания Зевс ми изпрати?
Син превъзходен ми взе, но и вий ще узнаете скоро:
много по-лесно тепърва ахейците ще ви избиват, след
като свидният Хектор погина в двубой със Ахила.
Нека да сляза в двореца на Хадес, преди да съм зърнал [245]
моя град вече напълно разсипан и в пепел превърнат!“
Рече и с жезъла почна да гони мъжете, които
мигом побягнаха вкупом пред гневния старец. Тогава
с укор Приам призова синовете311 си Хелен и Парис,
Памон, Полит гръмогласен и с тях Агатон богоравен, [250]
вожд Деифоб, Антифон, Хипотой и почтения Диос.
Той деветимата викна и гръмко така заповяда:
„Лоши деца, недостойни! Побързайте! Всички да бяхте паднали мъртви при кораби бързи, а жив да бе Хектор!
Аз, пренещастен баща! Синове превъзходни отимах [255]
в Троя обширна, но мисля, че никой ми жив не остана:
няма го Нестор божествен, Троил конеборец прославен,
няма го вече и Хектор, подобен на бог сред мъжете —
той не изглеждаше син на човек, а на бог олимпиец.
Арес тях всички погуби, страхливците само остават, [260]
върли лъжци и танцьори, способни хорото да водят,
агнета тлъсти народни и ярета само да грабят.
Няма ли вие колата ми скоро да стегнете вече,
всичко да сложите в нея, та ние да можем да тръгнем?“
Тъй каза. Те се смутиха от силния вик на баща си.