Илиада

[265]
Дружно изтеглиха здравоколесна кола за катъри,
нова, красива, а после завързаха коша на нея.
Снеха от гвоздей ярем за катъри — излъскан, чемширов,
с кол извисен по средата, снабден със халки за юздите.
Заедно с него донесоха те ремъка деветолактен. [270]
Сръчно и плътно скрепиха ярема към гладкия процеп
в края на ока отпред, а халката провряха през клина,
с ремъка три пъти кръстом яремния кол омотаха,
процепа вързаха ловко и края на ремъка свиха;
откупа скъп за главата на Хектора взеха от склада [275]
и натовариха всичко в колата, излъскана дивно.
Впрегнаха крепкокопитни катъри, способни да теглят —
бяха ги дали мизийци312 подарък блестящ на Приама.
А за Приама запрегнаха яки коне във ярема —
старецът сам ги отгледа на ясли, полирани вещо. [280]
Зорко следяха за впряга отпред до високата къща
редом Приам и коларят, изпълнени с размисли мъдри.
Близо Хекуба при тях се яви със печал във душата.
С чаша от злато в десница донесе тя медено вино,
за да направят за Зевс възлияние и да потеглят. [285]
Тя пред конете застана и тъй на Приам заговори:
„Ето възлей ти на татко ни Зевса! Моли се на него
жив да се върнеш дома от мъжете враждебни, духът ти
щом те подтиква да идеш, при все че това аз не искам.
Ти помоли се на Зевс, чернооблачен бог олимпиец, [290]
който от Ида висока над цялата Троя се вглежда.
Искай за вихрен вестител да прати той птица,313 която
първа по мощ е сред всички пернати, най-мила за него.
Щом като хвръкне отдясно и ти я с очите си зърнеш,
с вяра отивай във лагера на бързоконни данайци. [295]
Ако ли Зевс далногръмец вестителя свой ти не прати,
аз те съветвам и много те моля недей да отиваш
там при аргийските кораби в стана, макар да желаеш!“
Богоподобният старец Приам във ответ й продума:
„Жено! Понеже това ти нареждаш, ще слушам. Все има [300]
полза да вдигна ръце към Кронида, дано ни пожали.“
Старецът каза и заповед даде на свойта слугиня
да му полее със чиста вода на ръцете. До него
тя приближи незабавно с леген и със стомна в ръцете.
Щом се изми, от жена си получи той златната чаша, [305]
спря се в средата на двора, погледна смирен към небето, вино възливайки щедро, такива слова изговори:
„Татко наш Зевсе, царуващ на Ида, велик и преславен!
Дай от Ахила да бъда приет и зачетен със милост.
Ти ми прати бързолетна вестителка птица, която [310]
първа по мощ е сред всички пернати, най-мила за тебе. Нека отдясно прехвръкне и щом я с очите си зърна,
с вяра ще ида във лагера на бързоконни данайци.“
Гласно така се помоли и чу го Кронид промислител.
Тутакси прати орел, най-добра за предсказване птица, [315]
хищник със тъмни пера — всички „черен ловец“ го наричат. Колкото в къща висока на твърде заможен стопанин
бива широка вратата, залостена плътно с ключалка,
толкова беше широко и всяко крило на орела.
Устремно той се понесе и вдясно над Троя прехвръкна. Щом го видяха, сърцето им трепна от радост в гърдите. [320]
Бързо се качи старикът Приам в колесницата гладка,
па я изкара през двора с отекващи стройни колони.
Теглеха яки катъри пред него колата двуосна,
сръчно Идей ги подкара; отдире им бяха конете. Старецът сам ги насочи и с бич ги подгони да минат [325]
скоро през Троя, а верни другари край него вървяха, плачейки горестно, сякаш към своята смърт той отива.
Щом колесницата вън от града из полето препусна,
царските зетьове и синове се завърнаха в Троя. [330]
Двамата пътници скрити не бяха за Зевс далнозорък;
щом ги съгледа в полето, за стареца жал го обхвана.
Той изведнъж се обърна към Хермес, сина си възлюбен: „Хермесе, много обичаш със смъртен човек да общуваш,
и да помагаш умееш на него, щом само поискаш. Тръгвай на път и Приам при ахейските кораби кухи [335]
ти отведи, ала никой данаец това да не види,
ни да усети, преди при Ахил да е старецът стигнал.“
Каза. Чевръстият пратеник Хермес не бе непослушен.
Той на нозете си върза веднага сандали изящни, [340]
златни, нетленни, които със скорост на вятър го носят както над морската бездна, така и над ширната суша.
Взе си и жезъла, с който приспива очите на смъртни,
щом пожелае, а някои, вече заспали, събужда.
С него в ръцете си литна убиецът мощен на Аргос.314 [345]
Мигом пристигна до Троя край струите на Хелеспонта.
Той по земята закрачи, подобен на юноша знатен
с първия мъх по лицето и в прелестна възраст младежка.
Двамата щом като минаха вече край гроба на Ила,