Илиада

твойте изкара пред мене, макар че са много по-лоши. Хайде, прочути водачи, съветници мъдри аргийски,
двама ни днеска съдете съвсем безпристрастно и честно.
Никой от меднохитонни ахейци за мен да не каже: [575]
«Само с измама можа Менелай да сломи Антилоха,
даром кобилата взе, а конете му бяха по-слаби,
лично той беше по-горен със своята ловкост и сила.»
Нека аз сам да отсъдя! Навярно и всеки данаец
с мене ще бъде съгласен: присъдата права ще бъде. Хайде сега, Антилохе божествен, тъй както е редно, [580]
пред колесницата прав и смирен застани пред конете,
с бича си гъвкав в ръцете, със който ги гонеше лудо, пипнал конете,293 сега закълни се във бог Посейдона,
че ми нарочно не спря колесницата с явно коварство!“ Умният млад Антйлох отговори на цар Менелая: [585]
„Ти успокой се веднага! Аз много по-млад съм от тебе,
цар Менелае, а ти си по-горен по възраст и мъдрост.
Знаеш какви прегрешения често младежът извършва,
тъй като бърз е умът му, но разумът в него е бавен. Хайде смири си сърцето! Кобилата сам ти дарявам, [590]
дето получих в награда. Дори да поискаш от къщи
друга по-ценна награда, аз бих предпочел да я имаш, вместо навеки, Атриде, от твойто сърце благосклонно
аз да отстина и пред боговете да бъда измамник.“ [595]
Каза така Антйлох и доведе кобилата жребна,
па я предаде на цар Менелая; духа му зарадва.
Както росата разлива прохлада върху класовете
в зрееща нива, когато полето настръхва от тучност,
тъй, Менелае, сърцето в гърдите ти радост препълни. Гръмко извика Атрид и крилати слова му продума: [600]
„Даже и гневен сега, Антилохе, отстъпвам пред тебе,
тъй като нивга до днес не си бил лекомислен и глупав: разумът беше надвит от младежкия устрем у тебе.
в бъдеще вече недей да измамваш по-храбри герои! Друг от ахейците сигур не би ме предумал тъй лесно; [605]
ала ти много си страдал и много си теглил за мене
заедно с твоя баща благороден и с брата си свиден.
Твойта молба ще изпълня: кобилата, моя по право,
давам на тебе във дар, за да знаят и всички ахейци, че във душата си аз не оставам суров и надменен.“ [610]
Каза и даде кобилата на Ноемона возача
да я откара; за себе си взе той котела излъскан.
Вожд Мерион пък получи награда два златни таланта:
беше четвърти пристигнал. Остана двудръжката чаша — пета награда. Ахил я поднесе подарък на Нестор, [615]
сам през съвета премина, до него застана и рече:
„Старче почитан, това е достойна награда за тебе,
спомен да имаш от тези игри за Патрокла, когото
няма да видиш сред свойте аргийци. Аз дар ти я давам: [620]
нито в юмручен двубой, нито в единоборство ще влизаш, нито ще хвърляш ти копие, нито с нозете ще бягаш,
тъй като старост нерада отдавна те вече измъчва.“
Каза и връчи му чашата, Нестор прие я ликуващ.
После така му отвърна и думи крилати издума: [625]
„Всичко, което ти каза, прилично и редно е, чедо!
Моето тяло и мойте нозе са напълно безсилни,
вече ръцете си ловки не движа добре с раменете.
Млад да бих станал отново и прежната сила да имах,
както през дните, когато погребваха в древен Бупрасий [630]
цар Амаринк и децата на царя игри уредиха!
Никой епеец не можеше да се сравнява със мене,
никой от пилосци, никой от храбри мъже етолийци.
В бой със юмруци надвих Клитомеда, сина на Енопа,
в единоборство съборих плевронеца пъргав Анкея, [635]
с мойте нозе пък надтичах Ификла, бегача отличен,
с копие дълго надхвърлих далеч Полидора, Филея,
мен ме надминаха само с коне Акториди двамина —
с броя си те ме надвиха, от завист за мойта победа,
Тъй като там отредени най-ценни награди лежаха. Двама те бяха, единият здраво държеше юздите, [640]
здраво държеше юздите, а другият удряше с бича.
Някога бях аз такъв, но сега да участвуват в тези
подвизи люде по-млади. Аз трябва покорно да нося
тъжната старост, макар че тогава блестях сред герои. Ти продължавай, Ахиле, игрите за твоя приятел! [645]
С радост приемам дара ти и мойто сърце тържествува,
тъй като мен, благосклонен към тебе, ти все не забравяш
с почит прилична да бъда зачетен пред всички ахейци.
Нека за тези дела боговете ти пратят награда!“ [650]
Рече така, а Пелид през тълпата ахейска се върна,
след като беше изслушал похвалните думи на Нестор.
После постави награди за тежкия бой със юмруци:
муле, което самият доведе и върза в съвета,
яко, невпрягано още, шестлетно и неукротимо; [655]
за победения чаша двудръжка избра за награда.
После Ахил се изправи и тъй на аргийци продума:
„Сине Атреев и доблестни, медноколенни ахейци!
Двама най-лични мъже призовавам за тези награди,
най-проявени във бой със юмруци. Когото с победа Феб294