двамата ние да вземем за съдник Атрид Агамемнон: плащайки, ти да узнаеш чии са кобилите първи.“ Тъй рече. Скочи Аякс, бързоногият син на Ойлея. гневен се готвеше той да отвърне със думи обидни. Тяхната свада голяма би стигнала твърде далече, [490] ако не беше Ахил се изправил това да им каже: „Идоменее, Аяксе! Недейте се хули взаимно тъй с оскърбителни думи! Това е съвсем непристойно! Бихте осъдили всекиго, който така би постъпил. Мирно в съвета седнете и зорко следете конете. [495] Скоро ще стигнат коларите тук, за победа ламтящи; всеки от вас ще узнае без никаква мъка кои са първи, кои са последни сега от конете аргийски.“ Каза така. Диомед пък препускаше вече наблизо. бича неспирно размахващ, неистово погнал конете. [500] Те нависоко подскачаха, пътя поглъщаха леко. Облаци прах постоянно летяха отвред към возача. А колесницата, блеснала в злато и светло олово, шумно фучеше след двата му коня с нозе вихрогонни. Тънка следа се изви подир шините на колелата [505] в плитката прах на полето; тъй бързо хвърчаха по пътя. Спря Диомед сред съвета, а пот изобилно течеше върху земята от шиите и от гърба на жребците. От колесницата ярка той скочи във миг на земята, бича остави отпред до ярема, а силният Стенел, [510] без да се бави, получи наградата за Диомеда, даде на своите горди другари да вземат жената, също триножника с дръжки, а сам заразпряга конете. Втори пристигна Нелид Антилох с колесницата прашна. Той бе надминал със хитрост, а не с бързина Менелая, [515] но Менелай със конете си толкова беше наблизо, колкото в бяг колело отстои от нозете на коня, литнал напред със колата да вози стопанин в полето; с края на свойта опашка докосва блестящата шина, Тя се търкаля след него така, че нищожно пространство [520] тях ги разделя, догдето той тича в полето просторно; толкова цар Менелай изостана подир Антилоха; бе отначало на хвърлей със диск изпреварен от него, скоро обаче го стигна; кобилата на Агамемнон, хубавогривата Ета, разгърна нестихваща сила. [525] Ако сега продължаваше това им надбягване още, би Менелай го надминал и грабнал безспорна победа. А Мерион, благороден съратник на Идоменея, бе изостанал на хвърлей със копие след Менелая; бяха най-бавни в борбата конете му хубавогриви, [530] сам пък — най-муден в това състезание със колесници. Евмел Адметов пристигна последен от всички герои, теглейки сам колесницата, каращ конете пред нея. Жалост обхвана Ахила божествен, когато го зърна, той сред аргийците стана и думи крилати продума: [535] „Иде последен мъжът-първенец със конете си буйни. Втора награда все пак да му връчим, тъй както е редно. Първата нека получи юначният син на Тидея.“ Рече и всички приеха, каквото Ахил им предложи. Взел би кобилата Евмел — ахейците бяха съгласни, [540] ако не бе се надигнал синът на разумния Нестор, вожд Антилох, за да каже със право това на Ахила: „Много сърдит ще ти бъда, Ахиле, щом само изпълниш тази си дума! Наградата искаш от мен да отнемеш, дириш бедата му ти в колесницата и във конете, смятайки него отличен. Да бе боговете помолил, [545] никога нямаше Евмел да стигне последен от всички. Толкова щом пък го жалиш и тъй ти е скъп на сърцето, имаш във свойта палатка и мед изкована, и злато, имаш и еднокопитни коне, и овце, и робини: [550] сам избери му след време дори по-голяма награда или пък още сега, та ахейците да те похвалят. Тази кобила не давам и който ахеец я иска, нека опита да влезе във бой ръкопашен със мене!“ Каза, а бързият богоподобен Ахил се усмихна [555] с радост на вожд Антилоха, че бе му обичен приятел. Той отвърна приветно и думи крилати продума: „Щом, Антилохе, така настояваш от моите богатства друга награда да връча на Евмел, това ще направя. Ризница аз ще му дам — нея смъкнах от Астеропея — медна, със светло олово по края обточена вещо: [560] този подарък ще бъде напълно достоен за него.“ После поръча на Автомедонта, другаря си свиден, да я извади от шатрата. Автомедонт я донесе и я предаде на Евмел, а той я получи със радост. [565] Стана сред тях Менелай, огорчен във сърцето си гордо, на Антилоха жестоко разсърден. Вестител веднага жезъл в ръката му вложи и заповед даде да млъкнат всички аргийци. Тогава героят божествен изрече: „Ти, Антилохе, разумен по-рано, какво днес направи? Моята сръчност посрами и сам задържа ми конете, [570]
