Илиада

Ахила.
Той се надигна и седна, па думи такива им каза: [235]
„Сине Атреев и вие, водачи на всички ахейци!
Първом със вино искрящо огромната клада гасете,
там, гдето огнена сила все още бушува. А сетне
белите кости на моя Патрокъл, сина на Менойтий,
нека грижливо сберем: не е трудно да бъдат открити, тъй като те са в средата, а другите по-надалече, [240]
в края на кладата вкупом горяха коне и младежи.
С двойна обвивка от лой да ги вложим във златната урна, докато сам не отида и аз във подземното царство.
Моля, вдигнете за него не много голяма могила, [245]
ала прилична. След време ахейци, които останат
при многовеслите кораби живи и здрави след мене,
тази могила, висока и ширна, за нас да насипят.“
Рече им тъй и послушаха мигом сина на Пелея.
Кладата първом сами изгасиха със вино искрящо [250]
вредом, где пламък пълзеше, натрупа се пепел дълбока.
Сбираха с вопли там белите кости на своя приятел:
с двойна обвивка от лой ги поставиха в урна от злато.
После я внесоха вътре и с кърпа от лен я покриха.
Кръг очертаха за гроба, положиха сръчно основи [255]
около кладата; бързо издигнаха гробна могила.
Щом я насипаха вече, поеха отново към стана.
Но ги Ахил задържа и в широк кръг ги тури да седнат.
Много награди изнесе от своите кораби вити:
медни легени, катъри, триножници, яки волове, [260]
дивни робини, коне вихрогонни и сиво желязо.
Най-напред сложи блестящи награди за бързи возачи:
даде за първия веща в дела ръкоделни робиня,
също триножник със дръжки, събиращ до двадесет мери.286
Втора награда — кобила, невпрягана още, шестлетна. [265]
бременна тъкмо със муленце малко във свойта утроба.
Тури за трета награда котел, непоставян на огън,
хубав, изцяло блестящ и побиращ до четири мери.
Той за четвърта награда нарече два златни таланта.
А пък за пета — двудръжка съдина, невиждала огън. [270]
После Ахил се изправи и каза така на аргийци:
„Сине Атреев и всички вий, медноколенни ахейци!
Тези награди очакват най-бързите в бяг с колесници.
Ако сега се надбягвахме в памет на друг от ахейци,
първата щях да откарам безспорно във моята шатра: знаете всички с каква бързина ми препускат конете, [275]
тъй като те са безсмъртни; сам бог Посейдон ги доведе
в дар на баща ми Пелея, а той ги предаде на мене.
Аз ще остана с конете си еднокопитни бездеен: [280]
те си убиха возача известен, обкичен със слава,
който усърдно им мажеше гривите с масло елейно,
след като първо ги миеше дълго с вода бистроструйна. Спрели конете унили, с отпуснати доземи гриви,
много тъгуват за него, стоят със сърца съкрушени.
Хайде сега за борба се приготвяйте вие, ахейци, имащи вяра в конете си и в колесниците здрави!“ [285]
Рече синът на Пелея и бързи возачи се сбраха.
Вдигна се пръв между всичките Евмел, водач на мъжете,
син въжделен на Адмета, прочут в състезания конни.
После застана синът на Тидей, Диомед велемощен, впрегнал в ярема конете троянски, които във битка [290]
взе от Енея, когото спаси Аполон далномерец.
Трети се впусна в борбата Атрид Менелай русокъдрав, Зевсов потомък, запрегнал в ярема коне вихроноги:
Ета на цар Агамемнон и своя обичен Подаргос. [295]
Ета бе дал Ехепол, син Анхизов, подарък на царя,
за да не тръгне сам с него срещу ветровитата Троя,
в къщи честит да остане,287 понеже от Зевс бе получил много имоти: живееше той в Сикион необятен.
Цар Менелай я запрегна, жадуваща лудо да бяга. [300]
Вожд Антилох пък четвърти приготви коне гъстогриви:
син велелепен той беше на мъдрия Нестор Нелеев. Пъргавоноги конете, родени във пясъчен Пилос,
впрегнати във колесница стояха. Баща му, до него
близо застанал, съветваше мъдро сина си разумен: [305]
„Бог Посейдон и Кронид те обикнаха, сине, от малък
и те научиха вещо на всякакво конно изкуство.
Никаква нужда ти нямаш от мойте полезни съвети.
Сам край повратните стълбове288 знаеш да заобикаляш,
ала конете са бавни, боя се беда да не стане. [310]
Твойте съперници много по-мощни коне притежават,
но пък не могат по-сръчно от тебе с коне да боравят. Хайде събирай в душата си днес, Антилохе любими,
цялата опитност твоя, наградите да не изпуснеш!
Винаги с ловкост успява дърварят, но не и със сила; с ловкост дори и кормчията кара в морето възчерно [315]
бързия кораб, подмятан високо от дивите бури;
също със ловкост коларят надвива колар във борбата.
Който е само в коне и в една колесница уверен,