Илиада

Щом като няма назад да се върна в родината мила, [150]
давам косите си аз да ги вземе героят Патрокъл.“
Каза и сложи косите в ръцете на своя приятел.
Вдъхна тогава на всички желание силно да плачат.
Биха ридали така безутешно до залеза слънчев,
ако не беше Ахил доближил Агамемнон и рекъл: [155]
„Сине Атреев! Войските ахейски веднага ще чуят
твоята дума; и после ще могат да плачат на воля.
Ти отстрани ги от кладата, нека си сготвят вечеря.
Ние, които най-много жалеем убития воин,
ще се погрижим за всичко: водачите с нас да останат.“ [160]
Щом го изслуша могъщият цар на мъже Агамемнон,
тутакси пръсна войските към техните кораби стройни.
Само останаха там погребвачи да трупат дървата;
вдигнаха клада голяма — сто стъпки широка и дълга.
Скръбни, положиха мъртвото тяло на кладата горе. [165]
Много овни угоени и тежки рогати волове
редом деряха, приготвяха сръчно. Ахил благороден
бързо изряза лойта им и с нея затрупа мъртвеца
чак от глава до пети; нареди и телата281 одрани.
Съдове пълни със мед и със масло постави в средата, [170]
сведе към смъртния одър и стенещ дълбоко от жалост,
четири хубавошийни коне върху кладата метна.
В къщи Ахил повелител отхранил бе кучета девет:
две той закла и ги хвърли със плач на печалната клада,
също дванадесет лични282 момци на юначни троянци, [175]
сам ги със меча съсече, замисляйки дело ужасно.
Пусна желязната сила на огъня там да вилнее,
почна да охка и викна по име другаря си свиден:
„Радвай се, мили Патрокле, макар и в двореца на Хадес!
Вече извършвам аз всичко, което преди ти обрекох. [180]
Ето дванадесет знатни момци на юначни троянци
в огъня заедно с тебе изгарят. Но Хектор Приамов
няма на огън да дам, а ще хвърля на кучета стръвни!“
Тъй се закани, но псета дори не докоснаха Хектор;
тях Афродита, родена от Зевса, прогонваше грижно денем и нощем, трупа му намазваше все с амброзийно [185]
розово масло,283 та рани да няма, когато бе влачен.
Феб Аполон от небето тогава простря над полето
облак огромен, възтъмен, и цялото място затули,
гдето трупът се намира, та силното слънце без време да не суши покрай жили и мускули нежната кожа. [190]
Но не гореше високата клада с трупа на Патрокъл.
Тука Ахил, бързоног и божествен, намисли и друго:
той надалече от кладата спря, призова ветровете —
злия Борей и Зефира, обрече им жертви отбрани. [195]
Вино възливайки с чаша от злато, той много ги моли
двама да дойдат в полето, дървата във миг да разпалят, мъртвите пепел да станат. Ирида послуша молбата,
тутакси тя се завтурна вестителка при ветровете.
Всичките бяха събрани в дома на Зефира разбунен [200]
пир да пируват задружно. На прага от камък дотича
вихрено бърза Ирида. И щом я видяха, веднага
скочиха прави, при себе си всеки я канеше с почит.
Тя им отказа обаче да седне и тъй заговори:
„Няма да седна! Далеч при вълните на бог Океана, [205]
в царството на етиопци отивам, че там хекатомба
в чест на безсмъртните колят — желая да вкуся от нея.
А пък Ахил се помоли Борей и Зефир буреносен
двама да дойдете — жертви отбрани сега ви обрича —
кладата да му разпалите. Там е положен отгоре [210]
вече трупът на Патрокъл. оплакван от всички ахейци.“
Тъй рече и си отиде. Със свист страховит ветровете
в миг полетяха, пред себе си гонеха облаци черни.
Веещи, стигнаха скоро морето и буря опасна
вдигна вълните. Към Троя се спуснаха с вой ветровете [215]
и връхлетяха над кладата, огънят лумна с пращене.
Цяла нощ те непрестанно раздухваха силния пламък,
шумно фучейки. Ахил цяла нощ неуморно гребеше
вино от златния кратер със хубава чаша двудръжна,
лееше вино обилно и квасеше с него земята, [220]
викайки284 често душата на своя нещастен Патрокъл.
Както баща възридава, изгаряйки син младоженец,
който със своята смърт съкрушава родители клети,
тъй възрида и героят, изгаряйки своя приятел.
Той покрай кладата бавно сновеше, въздишаше тежко. [225]
Щом се показа Зорницата, понесла деня на земята,
а над морето се пръсна Зората със плащ минзухарен, кладата почна да гасне и пламъкът секна най- сетне.
В миг ветровете отново поеха дома285 да се върнат
пряко морето Тракийско, а то развилняно застена. После синът на Пелей се отдръпна от кладата малко, [230]
морен полегна и сладкият сън го обори несетно.
Всички ахейски водачи се сбраха при цар Агамемнон. Техният тропот и говор пробудиха скоро