Как се реши сам-самичък да дойдеш във стана ахейски, тук, пред очите на същия, който мнозина юначни [520] твои чеда е погубил? Сърцето у теб е желязно. Ти приседни на креслото до мене, макар и печални, нека ний двама дълбоко стаим във сърцата скръбта си! Никаква полза за никого няма от плач съкрушаващ. Тъй боговете безсмъртни орисаха клетия смъртен — [525] все във печал да живее: единствени те са безгрижни. Има пред прага на Зевса всесилен две делви големи: пълна едната с добри дарове, а пък другата — с лоши. Зевс гръмовержец даде ли на някого смес и от двете, тоя човек ту добре, ту пък зле си прекарва живота. [530] Някому само от злото даде ли, нещастен го прави: глад непосилен го гони навред по земята свещена, скита се той незачитан от хората и боговете. Тъй на Пелей безсмъртните дадоха дарове светли още от ранни години. И той надминаваше всички [535] с щастие, чест и богатство; царуваше над мирмидонци. Смъртен макар, той получи богиня за своя съпруга. Но и голямо нещастие бог отреди за Пелея: род от наследници царски да няма в двореца си пищен. Има той чедо единствено и при това кратколетно. [540] Аз го не гледам на старост, а ето, далеч от родина, горести в Троя създавам на тебе и твоите рожби. Слушахме, старче, преди, че и ти си живеел честито. Нявга, нашир и надлъж, чак от Лесбос на древния Макар, горе до Фригия плодна и до Хелеспонта безкраен, вредом те слави мълвата с добри синове и богатства. [545] Но боговете небесни ти пратиха тежка неволя: винаги тук, покрай Троя, да има убийства и битки. Ти претърпи и недей изтезава духа си неспирно. Нищо не можеш да сториш със скръб за сина си погубен: [550] мъртвия няма да вдигнеш, а ново зло би си навлякъл.“ Богоподобният старец Приам му отвърна тогава: „Ти не кани ме да седна, любимецо Зевсов, догдето Хектор лежи непогребан при твоята шатра сред стана. Но разреши незабавно с очите си аз да го видя, [555] сам приеми ти несметния откуп, донесен от мене, па му се радвай, когато се върнеш във свойта родина, тъй като жив ме остави да гледам пресветлото слънце.“ Гневно го смери под вежди Ахил бързоног и продума: „Старче! Недей да ме сърдиш сега! Предрешил съм аз вече [560] Хектора сам да ти върна, че Зевс ми изпрати вестител — моята майка Тетида, родена от морския старец. Зная аз също, Приаме, не можеш от мен да прикриеш: някакъв бог те доведе при нашите кораби бързи. Смъртен, дори да е млад на години той няма да смее [565] в стана да дойде: не ще се укрие от зорките стражи, тежкото мандало мъчно би смъкнал от нашите порти. Мойто сърце не раздразвай, преляно със болки несносни, за да не би във яда си, макар че ти идваш молител, зле да постъпя със теб и завета на Зевс да потъпча.“ [570] Тъй рече. Старецът трепна от страх, покори се безмълвно. А пък Ахил като лъв се завтурна навън от вратата. Заедно с него поеха и двама помощници верни: Автомедонт благороден и Алким, които най-много тачеше той между всички след мъртвия вече Патрокъл. [575] Те от ярема разпрегнаха сръчно коне и катъри. а глашатая, придружник Приамов, въведоха вътре, стол му поднесоха там, от колата му хубавошинна снеха несметния откуп, приет за главата на Хектор. Само два плаща и дивно извезан хитон отделиха, [580] за да покрият мъртвеца и тъй да го в къщи отпратят. Викна робини Ахил, заповяда трупа да изкъпят, да го намажат, но скритом встрани, та Приам да не види. Той се боеше, че клетият старец, щом зърне сина си, в гняв ще избухне; тогава той сам би изпаднал във ярост, [585] би го убил и така би престъпил завета на Зевса. Сръчно измиха робините Хектор, с елей го натриха, с хубав хитон го обвиха и с плащ го завиха отгоре. Сам го повдигна Ахил и постави на смъртното ложе, другите двама веднага го сложиха мълком в колата. [590] Своя приятел по име Ахил призова и проплака: „Мили Патрокле, недей да се сърдиш, щом в Хадес научиш, че съм предал боговидния Хектор сега на баща му, който ми щедро донесе за мъртвия откуп достоен. Ще отделя и за тебе от него, каквото е редно.“ [595] Каза Ахил богоравен и в свойта палатка се върна, седна на трона с изящна украса, от който бе станал, там край стената насрещна и тъй на Приама продума: „Старче почтени, синът ти е върнат тъй, както желаеш. Той на носило е легнал и щом се покаже зората, [600] ти ще го видиш и вземеш. Сега за вечеря да мислим!
