Илиада

Даже сама дивнокоса Ниоба за хляб се досеща,
въпреки че й измряха дванадесет рожби в двореца:
гиздави шест дъщери и шест сина,318 на възраст цветуща.
Сребърнолъкият бог Аполон, разгневен на Ниоба, [605]
мъжките рожби уби й, а щерките — зла Артемида,
че се Ниоба сравнила със хубаволиката Лета.
Рекла, че Лета родила две рожби, а тя пък дванайсет.
Ала макар и две само, те всички деца й затриха.
Девет дни мъртвите в кърви лежаха и никой не дръзна [610]
в гроб да ги сложи, понеже Кронид вкаменил бе народа.
Чак на десетия ден боговете погребаха всички.
Тая Ниоба, сломена от сълзи, за хляб си припомняй
Даже и днес във Сипил сред скали и самотни чукари;
гдето са, казват, местата за отдих на нимфи богини, [615]
гдето те кръшно танцуват покрай Ахелой бистроструен,
там се терзае от скърби Ниоба, макар че е камък.
Старче божествен, и ние сега за храна да помислим!
После оплаквай сина си обичен, когато го върнеш
в Троя свещена: че той многосълзен ще бъде за тебе.“ [620]
Рече Ахил и започна да коли овца белорунна.
Верни другари я ловко одраха, добре притъкмиха.
После я дребно изрязаха, внизаха в шишове остри,
твърде усърдно изпекоха, всичко навреме свалиха.
Автомедонт на трапезата тури красиви панерки [625]
с хляба. Самият Ахил пък раздаде месото по равно.
Всички простряха ръце към готовите сложени гозби.
Свойта охота за вино и ядене щом утолиха,
почна Приам Дарданид да се чуди с възторг на Ахила:
колко е снажен, красив и подобен в лице на безсмъртен. [630]
Също Ахил се дивеше на царя Приама Дарданов,
вгледан във благия образ и в мъдрото слово заслушан.
След като те се наситиха да се любуват взаимно,
пръв боговидният старец Приам на Ахила продума:
„Питомче Зевсов Ахиле, прати ме сега да си легна! [635]
Нека се ний насладим във постеля на сън благодатен.
Даже за миг не притворих аз моите морни клепачи,
след като свидният Хектор от твойте ръце ми погина;
само въздишам печално и мъки безмерни понасям,
валям се грохнал из двора сред купища смет и сред пепел. [640]
Днеска едва до храна се докоснах и с вино искрящо
своето гърло разквасих: по-рано не вкусвах аз нищо.“
Каза. Ахил заповяда на свойте слуги и робини
в трема легла да поставят, а после да турят постелки —
хубави, яркочервени; килими над тях да разстелят, [645]
топли завивки отгоре, с които да бъдат покрити.
С факли в ръцете робините скоро излязоха вънка,
мълком чевръсто застлаха леглата за двамата гости.
А пък Ахил бързоног на шега към Приам се обърна:
„Старче любезни! Навън да си легнеш, че някой ахеец, знатен съветник, могъл би да дойде случайно при мене: винаги идват на общи съвети — така си е редно. [650]
Някой от тях да те види през тая нощ бърза и черна,
мигом ще каже на цар Агамемнон, водач на войските;
може би трудно ще стане да вземеш трупа на сина си. [655]
Хайде сега ми кажи, но кажи ми съвсем откровено:
колко дни ти ще погребваш убития Хектор божествен,
толкова дни да почакам, войската от бой да възпирам.“
Богоподобният старец Приам на Ахила отвърна:
„Искаш ли Хектор божествен да бъде погребан от мене, [660]
много ти би ме зарадвал, Ахиле, това ако сториш:
знаеш, че ний сме в града обсадени; далече от Ида
трябва да возим дърва, а пък страх е обхванал троянци,
девет дни бихме желали да плачем над Хектор в двореца,
а на десетия в гроб да го сложим и пир да направим. [665]
на единайстия ден да издигнем надгробна могила:
чак на дванайстия ден да воюваме, щом се налага.“
А пък Ахил, бързоног и божествен, отново му каза:
„Старче Приаме! Да бъде тъй, както ти сам настояваш!
Битката спирам за толкова време, за колкото искаш.“ [670]
Рече така и прихвана за дясната китка Приама,
повече да се не плаши в душата си клетият старец.
Тръгнаха право към трема и легнаха там да почиват
дружно Приам и коларят, изпълнени с помисли мъдри.
Спеше Ахил пък навътре в палатката, здраво сглобена. [675]
Хубавобуза мома Бризеида до него полегна.
И богове, и войници, прочути във бой с колесници,
спяха през цялата нощ, от живителен сън укротени.
Сън не обори единствен помощника Хермес загрижен,
който кроеше в сърцето си как да измъкне Приама. [680]
тайно от стана край будните стражи на тежките порти.
Той над главата на царя застана и тъй му продума:
„Старче! Не сещаш бедата, а тука заспал си безгрижно
между мъжете враждебни, понеже Ахил те запази.
Днес за висока цена ти получи сина си обичен.