Глашатаите обикновено са викали високо, но в случая трябва да отидат при всекиго и да го викат тихо на съвет, за да не чуят враговете.
89
Всеки войник сам си приготвял храната.
90
В поемата често водачите се наричат стареи или старци, макар че не винаги са били стари.
91
Триножниците били два вида: едните се поставяли на огън, а другите били изящно изработени и служели за украса.
92
Няма точни данни за стойността на таланта по времето на Омир. Предполага се, че не е била много голяма, понеже при състезанието се полага за четвърта награда (XXIII, 269).
93
Жените на остров Лесбос се славели с красотата си. Ахейците го завладели на път за Троя и през време на войната им служел за база.
94
Агамемнон имал право да си отдели от общата плячка всичко, което му харесва.
95
Нестор се обръща към глашатаите да донесат вода за измиване на ръцете преди жертвоприношението.
96
Тримата пратеници се молят на Посейдон, понеже този бог помага на ахейците. Той бил сърдит на троянците, тъй като техният древен цар Лаомедонт не му платил уговорената цена за построяването на крепостната стена.
97
Корабите имали различни украшения-емблеми. Понякога това били ценни статуи на богове, фигури от скъпи метали и т. н.
98
Наложниците се смятали за съпруги, но с по-малки права от законните жени.
99
В Омирово време Елада се наричала малка област в Северна Гърция, а Обширна Елада — Тесалия.
100
Делфийският храм на Аполон бил известен с оракула си и с големите си богатства. Старото име на Делфи било Питон.
101
Древните смятали, че душата излита през устата. В отделни места на «Илиада» се говори, че душата излита през раната на убития (XIV, 518; XVI, 505).
102
«Подземен Зевс» или «Зевс на подземното царство» се наричал Хадес.
103
Това обожествяване на Молбите се среща само у Омир. Древните обяснявали техните физически качества така: те са куци и хроми, защото колкото по-силно страстта и грехът овладяват човека, толкова той по-бавно се разкайва и търси помощта на боговете; те са набръчкани, защото съзналият своята грешка е тъжен и с навъсено лице; те са кривогледи, защото съгрешилият се срамува и не смее да гледа хората в очите.
104
Първите плодове се принасяли в жертва на боговете, предимно на Деметра, богинята на плодородието.
105
Разказът не е довършен. Според легендата Мелеагър предал главата и кожата на ловджийката Аталанта, която първа улучила глигана. Синовете на Тестий, които били братя на майката на Мелеагър, отнели дара от Аталанта. Мелеагър се разсърдил и убил един от тях. Майка му Алтея го проклела и изгорила главнята, вследствие на което Мелеагър трябвало да умре. Според легендата на Алтея било предсказано, че синът й ще умре, щом догори запалената в огнището главня. Тя веднага я изгасила и запазила.
106
Митът не е разказан ясно. Марпеса се омъжила за Идас от Месения. Аполон се влюбил в нея и я похитил. Идас влязъл в бой с бога. Зевс се намесил и спрял двубоя, като предоставил на Марпеса да си избере един от двамата. Тя предпочела Идас. Също само е загатнат и митът за Алкиона, разказан подробно у Овидий («Метаморфози», XI, 412–748). Тя загубила съпруга си рано и била превърната в морска птица, която пее тъжно.
107
