151
Древните се удряли с двете ръце по бедрата при силни преживявания, особено при скръб.
152
Аристарх смята, че крепостта имала само една врата, обаче други приемат, че имала една главна врата и няколко по-малки.
153
Омир говори само за изток и запад, а за север и юг не споменава никъде в поемите си.
154
Сарпедон бил ранен преди четири дена, но пак се явява в сражението (V, 622). В «Илиада» събитията се развиват с ускорен темп.
155
Земята мерели с тръстикови пръчки.
156
Споменатите хипомолги (които доят кобили) и абийци (кротки) не са известни като исторически племена. Агавите (почтени) са познати в историческо време.
157
Зевс забранил на боговете да помагат на сражаващите се войски (VIII, 11).
158
Остров Самотраки.
159
Посейдон не отишъл направо на бойното поле, а на остров Ега, за да за блуди Зевс.
160
Хелеспонт.
161
«На Деметра храната» — хляб, за разлика от амброзията — храната на боговете. Деметра била богиня на плодородието и на житните растения.
162
На Еней било предопределено от съдбата да основе нов град и да постави начало на нова държава. Приам знаел това и не го пускал в сраженията. За Омировите герои е оскърбително, ако не ги допускат до боя.
163
Зет на Енея бил Алкатой, женен за сестра му Хиподамия.
164
Според митологията боговете знаят всичко, но поетът често ги представя с качества на смъртни; Арес научава за смъртта на сина си от Хера (XV. 110–112).
165
Брадвата като бойно оръжие се споменава рядко, и то предимно за троянците (XV, 711).
166
Аякс Ойлеев, тъй като корабът и палатката на Аякс Теламонов се намират на лявото крило (VIII, 222; X, 113 и др.).
167
Под йонийци поетът разбира атиняни, които носели дълги хитони (Тукидид, История, I, 6).
168
Става дума за Ахил.
169
Шумът от сражаващите се ахейци и троянци.
170
Котвите били тежести, обикновено камъни или чакъл. Под «високо положение на корабите» се разбирало закотвяне на плитчина така, че горната част на кораба да стърчи над сушата.
171
Агамемнон не говори сериозно за бягство, а изпитва водачите, както и във Втора песен. Одисей смята това предложение за сериозно и затова се сърди.
172
Посейдон приема образа обикновено на някой известен герой. Само на това място в поемата той се преобразява като неизвестен стар герой. Някои тълкуватели смятат, че богът приел образа на стария Феникс.
