всеки най-храбър аргиец приканваше в битка открита с него да влезе и страшно сражение двама да почнат. [20] Цар Менелай гръмогласен, когато видя Александра дръзко да ходи със крачки широки край свойте войници, той като лъв се зарадва, попаднал на хубава плячка — дива планинска коза или едър елен виторожец. Гладен отдавна, лъвът стръвно своята жертва разкъсва, [25] даже и погнат от кучета бързи и яки младежи. Тъй Менелай се зарадва, когато съзря Александра, силно жадуващ виновника сам да накаже пред всички. От колесницата скочи с доспехите в миг на земята. Щом Александър видя Менелая, любимец на Арес, [30] в първите бойни редици, сърцето му в ужас изтръпна. Той се отдръпна към свойте другари, смъртта да избегне. Както човек сред планински усои, змия щом съгледа, мигом отстъпва и цялото тяло от страх му трепери, хуква назад и лицето му бледност мъртвешка покрива, [35] тъй Александър веднага се сгуши сред горди троянци, смъртно изплашен от цар Менелая, любимец на Арес. Хектор щом Париса зърна, обидни му думи надума: „Парис нещастен, на вид само хубав, женкар, прелъстител! Де да не беше се раждал, да беше загинал неженен! [40] Бих предпочел аз това и по-харно било би за тебе, вместо да бъдеш тъй много презиран и мразен от всички! Даже осмиват те вече ахейците къдравокоси: доблестен вожд са те смятали заради твоята външност, ала в душата си нямаш ти никаква сила и смелост! [45] Щом си бил толкова войнствен, защо ти преплава морето с нашите кораби, свика за поход любими другари, стигна при чуждото племе, защо отдалече доведе чудно красива Елена, снаха на прочути герои: мъка безмерна за твоя баща, за града, за народа, [50] за враговете ни радост, позор неизказан за тебе. Как не можа да дочакаш ти цар Менелай гръмогласен? Щеше да видиш чия тъй цветуща съпруга владееш! Хубост, и къдри, и цитра — със тях Афродита дарява, няма на теб да помогнат, когато в праха се търкулнеш. [55] Ала троянци са много страхливи: те иначе щяха с камъни да те пребият за злото, което им стори.“ Богоподобният цар Александър така му отвърна: „Хекторе, ти ме похули със право и както заслужих! Винаги твойто сърце е подобно на остра секира, [60] дето разсича дърво, щом добър дърводелец изкусно дяла за кораба кил и замахва със брадвата силно, тъй е упорно и твърдо сърцето в гърдите ти мощни. Но не упреквай у мене любимия дар Афродитин, ти даровете прочути на бога недей да отхвърляш, [65] нам боговете ги дават, самичък ги никой не взема. Щом ти желаеш сега с неприятеля аз да воювам, нека във кръг да насядат троянци и също ахейци, точно в средата изкарайте цар Менелая и мене, за да се бием сами за Елена и всички богатства. [70] Който от нас победител излезе и бъде по-храбър, нека жената със тия богатства да води във къщи. Мир като сключите вие и клетви за вярност дадете, мирно живейте във плодната Троя, те нека отплуват в Аргос, прочут със коне, и в Ахея — с жени най-красиви.“ [75] Каза, а Хектор се много зарадва от чутите думи. Точно в средата излезе, със копие медно в ръката почна да спира войските и всички се спряха веднага. А дългокоси ахейци изопваха лъкове вече, да го уцелят готови и с камъни да го замерват. [80] Мощният цар на мъже Агамемнон високо извика: „Спрете, аргийци! Не стреляйте вие, ахейски младежи! Сам пожела да говори на нас шлемовеецът Хектор.“ Тъй рече. Спряха ахейци да стрелят и млъкнаха мигом. Хектор тогава на двете строени войски заговори: [85] „Слушайте вие, троянци и медноколенни ахейци, думите на Александра, виновник за нашата свада. Той настойчиво предлага троянци и също ахейци свойте красиви доспехи сега на земята да сложат. В центъра двамата с цар Менелая, любимец на Арес, [90] битка да почнат сами за Елена и всички богатства. Който от тях победител излезе и бъде по-храбър, нека жената със тези богатства да води във къщи. Другите мир нека сключим и клетва за вярност положим!“ Каза така и останаха всички дълбоко смълчани. [95] Цар Менелай гръмогласен отправи им думи такива: „Чуйте и мене сега! Най-жестока ме мъка терзае. Мисля, че време е вече, троянци, и ние, ахейци, мир да постигнем най-сетне, че много злини претърпяхте, тях ги създаде вината на Парис и моята ярост. [100]
