Някога ходих във Фригия, твърде богата със грозде, там аз видях многобройни фригийци с коне вихрогонни, [185] по-рано славен народ на Отрей и Мигдон богоравен. Сбрани стануваха те край брега на реката Сангарий. Бях им съюзник доверен и заедно с тях се сражавах, щом се явиха сами амазонките мъжеподобни. Ала фригийците бяха по-малко на брой от ахейци.“ [190] Старецът пак заразпитва, когато видя Одисея: „Чедо обично, кажи ми какъв е и онзи ахеец. С цяла глава е по-нисък от цар Агамемнон Атреев, но по-широк ми изглежда във гръдния кош и в плещите. Свойте доспехи е сложил сега на земята кърмилка, [195] както овен обикаля военния строй на мъжете. Той ми напълно прилича на силен овен гъсторунен, който обхожда голямото стадо овце белорунни.“ А пък Елена, родена от Зевса, така му отвърна: „Този е син на Лаерта, герой Одисей хитроумен, [200] който израсна в земята на стръмния остров Итака. Всякакви хитрости знае и много разумни съвети.“ Мъдрият цар Антенор проговори така на Елена: „Жено, наистина твоите думи са верни напълно. Някога тука пристигна при нас Одисей богоравен. [205] Пратеник беше за теб с Менелая, любимец на Арес. Аз ги приех като гости и в къщи ги щедро гощавах. Тяхната външност и мъдрост можах да изуча отблизо. Щом се изправеха двама сред много събрани троянци, цар Менелай бе по-личен с плещите си твърде широки, [210] щом като седнеха, цар Одисей по-величествен беше. Ала когато пред всички занизаха думи и мисли, славният цар Менелай заговори свободно и бързо, кратко, но ясно и точно, понеже не беше бъбривец, ни празнословец, макар на години да беше по-малък. [215] Щом се надигна обаче пред нас Одисей хитроумен, мълком застана, погледна, очите заби към земята; той не размахваше важно насам и натам своя жезъл, без да помръдне, стоеше, подобен на прост говорител. Би го помислил човек за сърдит и дори скудодумен. [220] Ала когато изкара гласа си могъщ из гърдите, думи се сипнаха сякаш от бурни виелици снежни. Смъртен тогава не би пожелал с Одисей да се мери. Ний не се чудехме вече на образа на Одисея.“ Трети път пак я запита Приам, щом съгледа Аякса: [225] „Кой е и този ахеец тъй хубав, мъжествен и едър, пръв сред аргийци с глава и с плещи прекомерно широки?“ А дългопола Елена, жена над жените, му рече: „Той е Аякс исполински, велика опора ахейска. Идоменей като бог е сред свойте критяни отсреща; [230] около него са сбрани и другите критски водачи. Смелият цар Менелай го приемаше често във къщи гост да ни бъде любезен, от Крит щом пристигнеше в Спарта. Виждам и всички останали хубавооки ахейци: лесно аз бих ги познала и бих ги нарекла по име. [235] Само двамина военни водачи не мога да видя: конника Кастор и вожда в юмручния бой Полидевка, моите братя, с които една ни е майка родила. Или сами не са тръгнали в поход от милата Спарта, или пък, стигнали тук със ахейските кораби морски, [240] те не желаят сега да участвуват в боя с мъжете, че се срамуват и плашат от мойта позорна постъпка.“ Каза така, но тях скриваше вече земята богата някъде в Спарта далечна, във тяхната свидна родина. В Троя вестители носеха божите клетви за вярност — [245] агнета две и във кози мях вино, що хората радва, плод на земята. Вестителят славен Идей най-смирено носеше в длани блестящия кратер и златните чаши. Той до Приама застана и с тия слова го прикани: „Лаомедонтови сине, стани, че те викат герои [250] от конеборци троянци и от меднобронни ахейци, за да положите клетва със жертва в полето на боя. Сам Александър Приамов и цар Менелай гръмогласен скоро двубой за Елена ще почнат със копия дълги. Който надвие, ще вземе жената и всички богатства. [255] Ние пък мир като сключим и клетви за вярност положим, да заживеем във плодната Троя, а те да отплуват в Аргос, прочут със коне, и в Ахея — с жени най-красиви.“ Тъй каза. Старецът трепна и заповед даде: другари верни да впрегнат конете; и мигом се те подчиниха. [260] Тежко Приам се покачи и опна юздите веднага. А до Приам Антенор в колесницата пъстра се метна, гонейки бързо конете през Скейските порти в полето. Стигнали в стана, където троянци с ахейци стояха, слязоха от колесницата върху земята обилна, [265]
