Илиада

Който от двама ни има отсъдена смърт от съдбата,33
нека погине, а другите в сговор и мир заживейте!
Агнета две донесете за Слънцето и за Земята:
бяло и черно, а трето сами ще заколим за Зевса.
И доведете ни царя Приам, тука клетва да стори, [105]
тъй като има деца вероломни и много неверни,
да не престъпят с надменност приетите клетви на Зевса:
винаги младите имат сърце лекомислено, дръзко.
Ако ли старец е с тях, той напред и назад ще обглежда,
двете страни как да имат взаимна изгода и полза.“ [110]
Тъй каза. И възликуваха всички ахейци, троянци,
лумна надежда у тях да отдъхнат от лютата битка.
Спряха конете в редици и скочиха от колесници,34
свойте доспехи свалиха и сложиха върху земята
толкова близо, че малко поле там остана свободно. [115]
Хектор веднага двамина вестители прати във Троя
агнета две да докарат и тука Приам да повикат.
Цар Агамемнон във същото време проводи Талтибий
в стана да иде при витите кораби, агне да вземе.
Той се завтурна, послушен на цар Агамемнон божествен. [120]
При белоръка Елена със вести отиде Ирида
в образа на Лаодика, прекрасна Еленина зълва,
вярна съпруга на цар Хеликаон, сина Антеноров,
първа по хубост сред всичките щерки на царя Приама.
В стаята беше Елена и везана тъкан тъчеше, [125]
пурпурна, двойна,35 в която втъкаваше многото мъки
на конеборци троянци и меднохитонни ахейци,
дълго за нея понасящи удари тежки от Арес.
А бързонога Ирида наблизо застана и рече:
„Мила невясто, ела да погледнеш дела чудновати [130]
на конеборци троянци и меднохитонни ахейци!
Тези, които взаимно се требеха върло доскоро,
цели отдадени с ярост на гибелни битки в полето,
днес мълчаливо стоят и войната напълно е спряла,
с щитове те се подпират, в земята са копия вбили. [135]
Сам Александър Приамов и цар Менелай гръмогласен
единоборство за тебе ще почнат със копия дълги:
на победителя в боя ще бъдеш любима съпруга.“
Каза Ирида, в душата й сладостни чувства събуди
към Менелая, към родния град и родители свидни. [140]
Бързо Елена заметна главата си с було сребристо,
тръгна от своята спалня, проливайки горестни сълзи.
Заедно с нея вървяха и две дългополи слугини:
Етра, Питеева щерка, и голямоока Климена.
Скоро дойдоха до мястото, гдето са Скейските36 порти. [145]
Мъдрият Укалегон с Антенора на кулата бяха
заедно с царя Приама, и Пантой, и с брат им Тимета,
заедно с Лампа, със Клития, с храбрия Хикетаона.
Тези старейшини горе над Скейските порти седяха.
Старост отдавна им пречеше в лютите битки да влизат, [150]
ала отлични оратори бяха, тъй както щурците,37
сгушени в шумата, гдето най-сладостни звуци занизват.
Там нависоко седяха такива троянски водачи.
Щом те видяха Елена към кулата вече да идва,
тутакси думи крилати взаимно си казаха тихо: [155]
„Нека не съдим троянци и медноколенни ахейци,
че за такава жена те отдавна понасят неволи!
Страшно прилича по свойто лице и снага на богиня!
Ала макар и такава, тя нека дома си отплува,
повече да не остава за нас и децата ни гибел.“ [160]
Тъй си говореха те. А Приам с глас повика Елена:
„Чедо обично, щом тук си дошла, приседни ти до мене,
за да си видиш и прежния мъж, и роднини, и близки.
Ти си невинна за мен, боговете са само виновни,
дето подтикнаха тази плачевна война със ахейци. [165]
Хайде сега назови ми по име героя огромен,
кой ли е този ахеец така благороден и снажен?
С цяла глава по-високи и други съзирам, обаче
нивга с очите си аз не съм виждал друг толкова хубав,
толкова горд и достоен: на цар по осанка прилича.“ [170]
Дивната между жените Елена така му отвърна:
„Мили ми свекре, боязън и почит дълбоко ми вдъхваш!
Трябваше грозната смърт да ме грабне тогава, когато
заедно с твоя син тръгнах, оставила къща и братя,
също и щерка невръстна, и дружки любими, цветущи. [175]
Ала не стана така и сега се стопявам от сълзи.
Всичко поред ще ти кажа, което ме питаш, разпитваш.
Този е син на Атрея, великият цар Агамемнон:
не само вещ властелин, но и копиеборец прославен.
Девер на мен, кучеоката, беше. Но някога беше!“ [180]
Тъй каза. А възхитеният старец Приам заговори:
„Сине блажен на Атрея, любимец щастлив на безсмъртни!
Много ахейски герои ти имаш изцяло подвластни.