Илиада

както по сила и сръчност, така и със копие остро.
Хайде повикай ти сам Менелая, любимец на Арес,
за да се биеш отново със него. Но аз те съветвам
тук да останеш, недей се сражава със цар Менелая,
тъй неразумно във битка недей да се впущаш със него, [435]
за да не паднеш веднага пронизан със копие медно.“
В отговор Парис Приамов отправи й думи такива:
„Жено, недей наранява сърцето ми с тежки обиди,
дето сега Менелай победи с помощта на Атина.
Него и аз ще надвия — и нам богове ни помагат! [440]
Нека в постелята вкусим сега от любовна наслада,
Огън подобен сърцето ми още до днес не познава
даже когато те грабнах от твоята Спарта обична,
благополучно със морските кораби вити доплувах
в остров Краная и вкусих за първи път твоите ласки. [445]
Повече днеска те любя и сладък копнеж ме обзема.“
Каза, към ложето тръгна. След него пое и Елена.
Легнаха двама в леглото, със тънка резба украсено.
А Менелай сред войската сновеше подобен на хищник,
няма ли нейде да зърне пак богоподобния Парис. [450]
Но не можа да покаже на цар Менелая юначен
Париса никой троянец и никой прославен съюзник.
Ако го бяха видели, не биха от обич го скрили:
беше на всички омразен, подобно на черната гибел.
Мощният цар на мъже Агамемнон Атреев им рече: [455]
„Чуйте ме вие, троянци, дарданци, съюзници славни!
Явно победата грабна Атрид Менелай гръмогласен.
Вие предайте Елена и всичките нейни богатства,
както прилича, платете сега на аргийците откуп,
който за дълго да помнят и нашите бъдни потомци.“ [460]
Каза Атрид и ахейците дружно това одобриха.

ЧЕТВЪРТА ПЕСЕННАРУШАВАНЕ НА КЛЕТВИТЕАГАМЕМНОН ПРАВИ ПРЕГЛЕД НА ВОЙСКИТЕ

А боговете седяха на златния под при Кронида
и си говореха. Хеба нектар им поднасяше сръчно.
Весело те си подаваха златните чаши взаимно,
гледайки често надолу свещения град на троянци.
Зевс ненадейно започна да дразни почтената Хера, [5]
с остри лукави слова присмехулно така заговори:
„Две между всички богини подкрепят Атрид Менелая:
Хера аргийка и силна защитница в битки Атина,
но са далече от боя, наслада изпитват да гледат.
В същото време сама Афродита, усмихната мило, [10]
винаги Париса брани, смъртта отклонява от него.
Тя и сега го избави, когато той сметна, че гине.
Ала победата взе Менелай, подпомогнат от Арес.
Нека задружно обмислим как тези дела да завършат:
пак ли да вдигнем войната жестока и страшната битка, [15]
или пък сговор да вдъхнем на двата враждебни народа.
Ако за всички безсмъртни това е приятно и драго,
нека градът на Приама остане запазен напълно,
а Менелай да си вземе обратно Елена аргийка.“
Каза така, възроптаха Атина Палада и Хера. [20]
Седнали редом, крояха неволи за всички троянци.
Мъдра Атина остана безмълвна и нищо не рече,
много сърдита на Зевса, обзета от злоба свирепа.
Хера не скри във сърцето си своята ярост и викна:
„Зевсе Крониде безсрамен, какви ми ти думи надума? [25]
Мигар желаеш да сториш труда ми напразен, несвършен?
В пот се обливах обилно, сама изморих си конете,
свиквайки тази войска — за Приам и децата му гибел.
Действувай! Всичките други безсмъртни това не желаем.“
Облакосборецът Зевс й отвърна със тежка въздишка: [30]
„Клета, какво ли Приам и децата на царя Приама
толкова лошо ти правят, че тъй упорито желаеш
чак до основи да сринеш града им, красиво иззидан?
Ако би влязла през портите и през стените на Троя,
ти би изяла сурови Приама, децата на царя, [35]
още и всички троянци — така би смирила гнева си.
Действувай, както си искаш! Но нашата свада голяма
нека не стане опасна вражда между мене и тебе.
А ще ти кажа и друго, което добре да запомниш:
ако и аз пожелая в гнева си град някой да срина, [40]
в който живеят щастливо герои, любими на тебе,
моята ярост недей да възпираш, свободен да бъда.
Аз ти предадох града неохотно, макар без принуда.
Колкото има под слънцето и под звездите небесни
селища върху земята, в които живеят човеци, [45]