при изправено положение на тялото (фигура 41).
Изглежда, че съществува взаимовръзка между височината, на която се прави този жест, и силата на изпитваните от съответния човек отрицателни емоции. Проучванията сочат, че по-трудно е да преодолеете съпротивата на човек, сключил ръцете си високо, както е на фигура 39, отколкото на някой, който ги е сключил по-ниско, както е на фигура 40. Както и при всички останали отрицателни жестове, и в тези случаи трябва да предприемете нещо (например да подадете някакъв предмет), за да принудите неусетно съответния човек да „отключи“ позата си, да разедини пръстите си и да открие дланите и предната част на тялото си — в противен случай неговата враждебна нагласа ще остане непроменена.
Шпицпозиции на ръцете
В началото на тази книга споменах, че жестовете винаги се правят на снопове, тоест че вървят заедно, също като думите в едно изречение, затова и трябва да бъдат тълкувани съобразно контекста на конкретната ситуация, когато ги наблюдавате. „Шпицпозициите“, според названието, дадено им от Бърдуистъл, са изключение от това правило, тъй като хората често ги използват изолирано от други жестове. В действителност уверените в себе си хора, както и онези, които имат чувство за превъзходство над останалите или са свикнали да използват минимални или ограничени движения на тялото, често си служат с шницпозиции на ръцете, като по такъв начин показват нагласата си на самоувереност и убеденост в своята правота.
Собствените ми наблюдения и проучвания на този безкрайно интересен жест на ръцете разкриват, че той често се използва при междуличностно общуване от типа на началник/подчинен и че може да бъде правен изолирано от други жестове, като издава не само самоувереност, но понякога и самонадеяност, сякаш казва „Аз всичко знам“. Началниците често използват този жест на ръцете, докато дават нареждания или съвети на своите подчинени. Шпицпозициите се срещат особено често при счетоводители, адвокати, мениджъри и други хора с подобни професии.
Този жест има два варианта: вдигната нагоре шпицпозиция (фигура 42) и обърната надолу шпицпозиция (фигура 43). Вдигнатата нагоре шпицпозиция на ръцете обикновено се използва, когато съответният човек изказва свои мнения или идеи и именно той води разговора. Обърнатата надолу шпицпозиция обикновно се използва, когато съответният човек ио-скоро слуша, отколкото говори. Найърънбърг и Калеро отбелязват, че жените са по-склонни да нравят по-често жеста с обърнатата надолу шпицпозиция на ръцете, отколкото този с вдигнатата нагоре шпицпозиция. Когато жестът с вдигнатата нагоре шпицпозиция бъде придружен с отмятане на главата назад, това придава на съответния човек израз на самодоволство и арогантност.
Въпреки че по принцип жестът на щпицпозицията на ръцете е положителен сигнал, той може да бъде използван както при положителни, така и при отрицателни обстоятелства, в резултат на което да бъде изтълкуван погрешно. Например при лична среща, когато някой търговски представител запознава потенциален клиент с предлаганата стока, по време на разговора той може да забележи, че съответният човек прави редица положителни жестове като отворени длани, накланяне напред, изправена глава и т.н. Но сто че към края на срещата потенциалният клиент прави някоя от пшицнозициите на ръцете. Какво означава това?
Ако шпицпозицията се появи след серия други положителни жестове по време па обсъждането по офертата, това е знак за търговския представител, че може да очаква поръчка и да смята сделката за осъществена. Ако обаче шпнцпозицията дойде след серия негативни жестове — например скръстване на ръцете пред гърдите, кръстосване на краката, извръщане на погледа встрани и поредица от различни докосвания до лицето, и ако потенциалният клиент направи този жест към края па представяне то на стоката, тона показва, че той е напълно сигурен, че няма да купи нищо от продавача или че се готви да се отърве но най-бързия начин от него. И в двата случая шпицпозициита говори за увереност, но при първия подсказва положителен резултат от срещата, а при втория — отрнцателни последици за търговския представител. Тоест ключ към това, какъв ще бъде изходът от даден разговор, могат да ви дадат всички жестове и движения, предхождащи жеста на шпицпозицията на ръцете.
Захвати на различни части от ръцете зад гърба
Мнозина изтъкнати членове на британската кралска фамилия са известни с навика си да се разхождат с вирната глава, издадена напред брадичка и хванали с едната си ръка другата зад гърба. Но не само британските кралски особи използват този жест (фигура 44), той се среща твърде често сред представителите на кралските семейства и в други страни по света. Сред простосмъртните жестът е присъщ на полицая, който обхожда своя район, на учителя, който се разхожда в училищния двор, на висшите военни, както и на други хора с авторитетна позиция в обществото.
Следователно това е жест на превъзходство и самоувереност. И нещо повече, той открива пред другите хора незащитените области на корема, сърцето и гърлото и така позволява на онзи, който го използва, да демонстрира несъзнателен акт на безстрашие. От личен опит мога да ви кажа, че ако използвате този жест, когато сте в стресова ситуация — например изправени пред микрофоните на вестникарските репортери или просто в чакалнята на зъболекаря — ще се почувствате доста по-спокойни, по-уверени и дори властни.
Наблюдения над австралийските полицаи разкриват, че онези от тях, които не носят оръжие, много повече използват жеста на сключените на гърба ръце, като при това често и се поклащат напред-назад на петите си. Затова пък полицаите, които имат огнестрелно оръжие, рядко нравят този жест, а но-скоро си служат с агресивния жест „ръце на хълбоците“ (фигура 98, глава 8). Изглежда, че огнестрелното оръжие само но себе си се възприема от онзи, който го носи, като достатъчен белег за авторитет, затова и захващането на двете ръце зад гърба като жест за подчертаване на собственото превъзходство и за вдъхване на самоувереност става излишно.
Захващането на двете ръце зад гърба в жест на превъзходство и самоувереност не бива да бъде бъркано с жеста, наречен захват на/над китката (фигура 45), който издава отчаяние, чувство за безизходица и опит да бъде възстановено самообладанието. При захватите, показани на фигури 45 и 46, едната ръка прихваща много здраво другата в китката или малко над нея, или при лакътя, сякаш се опитва да й попречи да замахнс за удар.
Интересното е, че колкото ио-високо се прави захватът, толкова съответният човек става по-гневен. Позата на човека, изобразен на фигура 46, издава много по-голямо усилие да си наложи самоконтрол, отколкото тази на човека от фигура 45, тъй като той е сграбчил ръката си над лакътя, а не само при китката. Именно този жест е в основата на изрази от рода на „Вземи се в ръце“. Тази поза често може да се наблюдава при търговски представители, които имат среща с потенциален клиент, а той ги кара да го чакат в приемната му. Чрез този жест търговецът се опитва — не много успешно — да прикрие нервността си и има вероятност някой по-наблюдателен клиент да се възползва от тази му слабост. Ако съзнателно преминете от жеста за възстановяване на самообладанието към жеста на превъзходство и самоувереност, ще откриете, че ще се почувствате много по-спокойно и уверено.
Жестове с палците
В хиромантията (науката за разгадаването на личността по формата и линиите на ръката) палците издават силата на характера и самочувствието. Несловесиото използване на палците е напълно в съзвучие с това тълкуване. Хората си служат с палците, за да покажат властност, превъзходство и дори агресивност. Жестовете с палци са вторични, проявяват се като допълнение в някой жестов сноп. Те са положителни сигнали, като човекът, който ги прави, често заема типичната поза на „страхотен шеф“, изправен пред своите подчинени. По време на ухажване мъжът използва тези жестове в присъствието на жената, която възприема като потенциална партньорка. Те са широко разпространени сред хората, които имат високо обществено положение или носят престижни маркови дрехи. Онези, чието облекло е ново и модно, използват по-често жестове с палци, отколкото хората, облечени в поизносени и излезли от мода дрехи.
Палците, чието показване издава чувство за превъзходство, се набиват още повече на очи, когато са в противоречие с думите на съответния човек. Например в случаите, когато някои адвокат се обръща към съдебните заседатели и с тих, нисък глас им казва: „По моето скромно мнение, дами и господа…“, но същевременно използва внушаващи властност и самоувереност жестове с палци и ги гледа отвисоко (фигура 48). Адвокатът иска да внуши на съдебните заседатели, че е скромен и открит човек, но използваният от него жест с палец ги кара да го възприемат като ненскреи и високомерен. За да внуши скромност и непосредственост, адвокатът би трябвало да приближи с разкопчано сако към съдебните заседатели, като изнесе единия си крак напред, в тяхната посока, да използва жестове с отворени длани и същевременно да се иопри-вежда лекичко напред, за да им засвидетелства уважение или дори за да подчертае подчиненото си положение спрямо тях.
Палците най-често се подават от джобовете на хората (фигура 47), понякога дори от задните джобове на панталоните (фигура 49), като в този случай се отиват да прикрият властната нагласа на своя собственик. Властните или агресивни жени също използват този жест (фигура 50), тъй като движението за еманципация им даде възможност да възприемат много от мъжките жестове. А на всичкото отгоре хората, които използват жестове с палци, често и се иолюляват на пети, за да подсилят още повече впечатлението.
