химици, че самият той, Михаил Ходорковски, е дипломант и е отличник, а във военната катедра е специализирал взривно дело, че от селитра и още няколко прости вещества, които сигурно ще се намерят в колхоза, много лесно може да се направи взрив, да се изкопаят дупки, да се заложи взривът и-и-и — бам…
— Недейте — прекъснал го председателят, защото бил мдър човек и с голям жизнен опит. — По-добре копайте с лопати като хората.
През цялото следващо лято Михаил Ходорковски заедно с момчетата от своята бригада копали с лопати езерото, което можело да бъде направено за пет дни. Вероятно тогава му е хрумнало, че няма да е лошо да направи кооперация, която да търгува с технически идеи.
В края на осемдесетте години паднаха световните цени на петрола. Конспиролозите казват, че те са паднали не от само себе си, а защото администрацията на Съединените щати в желанието си да принуди Съветския съюз да прекрати скъпоструващата война в Афганистан, се договорила с ОПЕК — организацията на страните износителки на петрол. Страните от ОПЕК увеличили квотите, залели с петрол световния пазар, цените паднали и Съветският съюз, чиято икономика зависи до голяма степен от износа на петрол, търпял сериозни загуби.
Ако това е така, то на тогавашния американски президент Роналд Рейгън, обявил открито Съветския съюз за империя на злото, му е провървяло — той искал само да изгони Съветите от Афганистан, а всъщност успял да разруши съветската икономика, съветския военнопромишлен комплекс и в крайна сметка — целия Съветски съюз.
Плановата държавна икономика, крепяща се на петрола, се оказа абсолютно безпомощна. Пари не стигаха не само за водене на войната и за производство на военна техника, но дори просто за храна и дрехи. За редките вносни стоки се извиваха километрични опашки. За съветските стоки имаше дори виц: „Какво е това, което се пъха в задника и не бръмчи? Отговор — съветско устройство за бръмчене в задник.“ В Москва, която по съветските стандарти се снабдяваше прилично, идваха хора от близките и далечни околни селища за продукти. Сутрин пристигаха с електричките в столицата, вечер с пълни с некачествени колбаси торби потегляха обратно. Наричаха електричките колбасни. Съветският съюз губеше по всички фронтове. Най-тежкото за съветската държава беше може би това, че не стигаха средства за спецслужбите. Хората престанаха да се страхуват от КГБ, партийците и комсомолците. Дисидентстващите културни дейци не криеха подигравката си при среща със служителите от КГБ, които отговаряха за тях: „Е, как е, братле, стагнация? Новата ми книжка (плоча, албум) излезе на Запад. Да ти я подаря ли?“ И те приемаха унизителния подарък, защото в бюджета на КГБ нямаше валута за покупка на забранени книжки, необходими, за да се опознае врагът.
Империята умираше и това се илюстрираше с почти ежегодните кончини на генералните секретари: Брежнев, Андропов, Черненко. Последният генерален секретар на ЦК на КПСС (същият — първи и единствен президент на Съветския съюз) Михаил Горбачов — не зная какво наистина имаше на ум, но започна малко по малко да се предава. Народът искаше демокрация и свобода, а в отговор Горбачов провъзгласи мъглявите „демократизация“, „перестройка“ и „гласност“. Подозирам, че тогавашният елит е мислел, че народът само се прави, че иска свобода и демокрация, а всъщност иска просто хляб, салам и дънки. За съжаление, боя се, че това бе истина.
Така или иначе, комунистите разрешиха частното предприемачество. Трябва да отбележа обаче, че ставаше дума за дребно частно предприемачество: павилиони за шишчета, амбулантна търговия, шивашки работилници, цехове за производство на отвратителни на вкус чебуреки6. Дребните предприятия се наричаха с някакви измислени термини, тъй като идеологията забраняваше на комуниста да нарича предприятието предприятие — според мнението на закостенелите партийци така можеше да се нарича само голям държавен завод. Дребните предприятия не можеха да се наричат фирми или компании, защото тези думи бяха опетнени — така се наричаха частните предприятия на враждебните капиталисти. Измисляха се думи от рода на кооператив или център за НТТМ (Научно- техническо творчество на младежта).
Точно такъв Център за НТТМ създаде тогава Ходорковски и решително скъса с научната и комсомолската работа.
Прието е да се смята, че богатите хора в днешна Русия са или бивши комсомолци, или бивши спекуланти, или бивши бандити. Изглежда, че е така. Изглежда, че умиращият съветски елит е разсъждавал по следния начин: щом не може без частно предприемачество и без милионери, нека те поне да бъдат свои, идеологически подковани и проверени предприемачи и милионери.
Не мога да съдя дали Центърът за НТТМ на Ходорковски, създаден да продава технически идеи, наистина е продавал технически идеи за индустрията. Струва ми се, че наистина нещо е продавал. Но от най-добрите идеи се е възползвал самият той.
Ина Ходорковска казва:
— Глупаво е да обвиняват Миша в кражби. Той не е такъв. Кражбата е нещо скучно за него. Той измисля някаква идея, дава й ход и я забравя, после измисля друга. В главата му непрестанно нещо щрака.
Ето само няколко идеи, родени в НТТМ на Ходорковски. Първата се нарича „Закуска за из път“. Тази идея май не е осъществена, но ще я споменем заради безспорното й изящество. Ако купиш хлебче за три копейки, парче салам за три копейки, топено сирене за пет копейки, домат за две копейки и за една копейка хартиено пликче, ще изхарчиш четиринайсет копейки. А ако сложиш хлебчето, салама, топеното сирене и домата в хартиеното пликче, можеш да ги продадеш на гарата за петдесет. Печалбата е тройна.
Втората му идея се нарича „Варьонка“. Тогава на мода бяха „варените“ дънки. В магазина за работно облекло можеше да се купят ужасно ушити от долнокачествен плат съветски работни панталони, да се преплакнат във ваната с камъчета и специален разтвор (нали са химици!) и да се продадат три пъти по- скъпо.
Третата идея се нарича „Полска водка и арменски коняк“. По това време водката в Съветския съюз можеше да се купи с купони или три пъти по-скъпо на черния пазар. Нашите герои доставяха в Москва полска водка и арменски коняк.
Четвъртата идея се нарича „Компютри“ и тъкмо тя донася на Михаил Ходорковски такива пари, каквито никой в Съветския съюз по онова време не е и сънувал. Първо, Госплан погрешно реши, че за народното стопанство са нужни големи и мощни електронни изчислителни машини. Стана ясно обаче, че са нужни малки и персонални. Второ, спецслужбите в желанието си да предотвратят самиздата, като водят на отчет всяка пишеща машина, сметнаха персоналния компютър за твърде опасно волнодумство, защото на компютъра може да се разпространява дисидентска литература, в резултат на което в страната нямаше компютри. Да се внасят големи партиди беше забранено. Можеше да се внесе само един компютър за лично ползване. Щом е така, трябва да се създаде широка мрежа от хора, които пътуват в чужбина, или специално да се пътува зад граница и всеки да носи по един компютър. Печалбата е 3000%. А когато режимът се смекчи и беше разрешен вносът на компютри с тирове, Ходорковски вече имаше западни партньори, изграден пласмент в Съюза, свои програмисти и русификация на клавиатурата, програми на руски език, с което изпревари конкурентите си.
Петата идея се нарича „Банка“. Ходорковски започна да създава частна банка още преди да бъде приет законът, разрешаващ частните банки. И по времето, когато законът се приема, банката фактически вече съществува. А преди закона, общо взето, банките в Съветския съюз бяха две: едната за вътрешни операции, другата — за чужбина. Но нито една от тези банки не кредитираше частните предприемачи, които изникнаха като гъби след дъжд. И дори на уважаваните големи и държавни предприятия банките даваха пари по различни пера, съгласно държавното планиране. Да речем, един совхоз с огромна реколта трябва да наеме сезонни работници, но не може да им плати, като изтегли пари от собствената си сметка, тъй като те са предназначени за закупуването на торове. Совхозът би могъл да плати на работниците, да продаде реколтата, да купи торове и да е на печалба, но това му беше забранено — плановата икономика не можеше да предвижда, че земята изведнъж ще роди тройно повече от обикновеното, и затова сезонни работници не бяха планирани.
Един Господ знае какви данъци са плащани тогава за цялата тази дейност. В Съветския съюз нямаше данъчни закони за всяка нова идея. Законите си противоречаха. Законите се променяха. За покупко-
