— Сега навярно разбираш сред какво обкръжение се намирам — въздъхна Доли, — но не затова съм дошла. Какво мислиш за увлечението на Соупи по онази жена? Давай по същество, че ще изпусна влака.
Чимп без колебание произнесе безмилостната си присъда. По принцип беше доста скептичен по отношение на добродетелността на човешкия род, а на Соупи Молой нямаше никаква вяра.
— Час по-скоро трябва да се намесиш, иначе ще береш ядове — заяви категорично. — Соупи ти е съпруг и няма право да се занася с други жени.
Доли кимна и свъси вежди. Мнението на стария й познат напълно съвпадаше с нейното.
— И аз тъй мисля. Обаче онази Корк е въшлива с пари. От няколко дни си блъскам главата как да направя така, че Соупи да не ме зареже заради нея. Бас държа, че ако пожелае, веднага ще я свали. Моят глупчо е много, ама много сексапилен — добави тя и макар че тонът й беше печален, в гласа й се долавяше задоволството на жена, която се гордее със съпруга си. — Лошото е, че той е в тъй наречената опасна възраст. Годинките му не са толкова много, че да се сбръчка, и лицето му още е като на ученичка, но вече се е уморил да работи и може би търси богата съпруга, която да му осигури охолен живот.
— Дръж го под око и спипаш ли го на местопрестъплението, действай решително и безмилостно.
— Последен въпрос, Чимпи — мислиш ли, че моят хубостник проявява само любезност към домакинята?
— Не мисля — отсече господин Туист.
— Аз също — печално промърмори Доли. — Време е да тръгвам, че ще изпусна влака. Радвам се, че си поговорихме.
— И на мен ми беше приятно. Отбивай се всякога когато имаш път насам. Дължиш ми пет лири.
— За какво? — подскочи като ужилена Доли.
— За проведената консултация. Ако предпочиташ, върни ми разписката и ще бъдем квит.
Младата жена потръпна като ранена кошута.
— Искаш петарка само за няколко думи, така ли? И то за съвет, който ми е безполезен, защото и без това бях намислила да се придържам към тъкмо такава стратегия! Ама че нахалство!
— Консултантите, чиито кантори се помещават на „Мейфеър“, са скъпоплатени — опита се да я успокои господин Туист. — Имай предвид, че ти излезе евтино. За съветите си Шерлок Холмс е получавал кутийки за енфие, инкрустирани със скъпоценни камъни.
Само страхът да не изпусне влака попречи на Доли да го постави на мястото му, като използва най- колоритните думи от чикагския жаргон. Но тъй като осъзнаваше как бързо лети времето, тя отвори чантичката си и остави на бюрото сгънат лист. Твърде късно си бе спомнила, че стане ли въпрос за пари, никой не може да надхитри Алекзандър Туист. Тъкмо заради силно развития му търговски нюх укриването от разгневени клиенти в дрешници и гардероби бе жизненоважно за физическото му оцеляване.
Докато пътуваше с експреса към живописното селце Шипли, Доли Молой се чувстваше невероятно потисната, сякаш на плещите й тежеше воденичен камък. Потвърждението на подозренията й за изневярата на любимия й съпруг, съчетано с мисълта за очакващата я мизерна вечеря, състояща се от варени картофи и спаначено пюре, я бе лишило от обичайната й жизненост. Когато влакът спря на нейната гара, тя с кисело изражение стъпи на перона и с натежало сърце се заизкачва по хълма към имението Шипли Хол.
Старинната сграда, в която векове наред бяха живели представители на рода Уфнам и която сега принадлежеше на лорд Джордж Уфнам, бе наета заедно с мебелировката от госпожа Корк. Издигаше се посред широко плато и зад нея се простираха гъсти гори, моравите бяха грижливо поддържани, лехи с красиви цветя обграждаха от двете страни криволичещите алеи, а от прозорците се разкриваше незабравима гледка към живописната околност. През този прекрасен ден градината, озарена от яркото юнско слънце, блестеше в цялото си великолепие, досущ като Соупи Молой, който се разхождаше по алеята, издокаран с костюм с цвета на есенни листа, сламена шапка и шикозни двуцветни обувки от шевро, придаващи особен чар на всеки мъж.
Ала красотата на гледката ни най-малко не допринесе за повишаване на настроението на Доли. Природните забележителности не я вълнуваха, а радостта й, че вижда брачния си партньор, бе помрачена от факта, че той е в компанията на госпожа Корк. Не стига това, ами в мига, когато двамата попаднаха в полезрението й, Соупи хвана ръката на събеседницата си и нежно я потупа, сетне двойката тръгна по алеята и рододендроните я закриха.
Доли приседна на един пън, който беше забелязала тъкмо навреме, защото краката й се подкосиха, и потъна в горчиви мисли. След малко стана и с тежки стъпки се отправи към стаята си. Страхуваше се, че е достигнала предела на издръжливостта си, и с горчивина си казваше, че съдбата едва ли би могла да й поднесе по-неприятна изненада.
Но като отвори вратата на стаята си, откри, че е сгрешила и че е била прекалена оптимистка. Очакваше я още по-неприятно преживяване и тя спря на прага, олюлявайки се под ударите на безмилостната Фортуна.
Изпод тоалетната масичка като плато в пустиня стърчаха мъжки седалищни части в панталон. Задникът леко потреперваше като задница на териер, дебнещ пред дупката на плъх.
Доли тежко въздъхна. Не й стигаха другите неприятности, ами откаченият иконом отново беше узурпирал стаята й.
Трета глава
Макар че компанията на господин Молой й беше изключително приятна и й действаше стимулиращо, госпожа Корк ограничи до десет минути разходката по алеята, обградена с рододендрони. Предстоеше й да изпълни неприятно задължение, изискващо присъствието й в сградата. Влезе в кабинета си и се обади по вътрешния телефон:
— Госпожице Бенедик!
— Какво обичате, госпожо Корк? — отвърна звънлив момински глас, който прозвуча като шепот на пролетен ветрец сред клоните на борова гора.
— Кажете на господин Тръмпър незабавно да се яви при мен.
— Добре, госпожо — отвърна мелодичният глас.
Временната господарка на имението изпъна мощните си рамене и застана с гръб към камината, в която през този топъл летен ден не гореше огън. Изглеждаше съвсем като на корицата на наскоро публикуваната си книга с пътеписи, озаглавена „Една жена сред африканската пустош“, на която беше фотографирана с пушка в ръка, стъпила на шията на мъртъв жираф.
Госпожа Корк едва ли се нуждае от представяне на любителите на мъртви жирафи. Но твърде е възможно сред широките читателски кръгове, за които е предназначена нашата хроника на събитията, да има неколцина люде, които не са познавачи на дългошиестите животни. На тази шепа непосветени ще поясним, че Клариса Корк е прочута изследователка, която се занимава с лов на едър дивеч.
Когато преди дванайсет години съпругът й Уелсли се спомина, тя вложи цялата си енергия, която до този момент й бе необходима да държи Уелсли в правия път, в обикаляне на най-необитаемите кътчета на Африка с пушка в ръка. Успехите й бяха забележителни. Можете да говорите каквото си щете по адрес на Клариса Корк, както бяха сторили хиляди туземци на различните си диалекти, но безспорно тя беше властна жена, пред която трепереха и страхливци, и смелчаци. Пожелаеше ли да се срещне с някого незабавно, той или тя незабавно се отзоваваха. Беше обучила питомците си на мига да изпълняват нарежданията й, като че бяха участници в щафетно бягане, които стоят на определените си места и тръпнат в очакване да им бъде предадена палката. И този път желязната дисциплина даде желания резултат. Само след няколко минути в кабинета й се втурна дребен човечец, който приличаше на скарида. Злощастният господин Тръмпър се явяваше по нейна заповед.
Клариса го прониза с поглед, сякаш той беше антилопа, появяваща се измежду храстите, и незабавно пристъпи към същината на въпроса. Не обичаше да си губи времето с дълги предисловия.
— Е, Юстас, навярно знаеш защо те повиках.
От гърдите на злочестия човек се изтръгна стон. Съдейки по изражението на госпожа Корк, той разбра, че му е спукана работата. Години наред бе неин обожател, изпитваше към нея страхопочитанието, което чувстват дребните и плахи мъже към едрите и властни дами, и до този момент се бе самозалъгвал, че заради
