предаността му госпожата ще му прости малките прегрешения.
— Знаеш правилата — всеки, който тайно консумира месо, подлежи да изгонване. Не мога да позволя изключения, защото така се подронва дисциплината.
Всекиму би домъчняло за бедния Юстас Тръмпър. Неугасващата любов го беше подтикнала да бъде сред основателите на малката колония в Шипли Хол, но мъжете в рода Тръмпър се радваха на добър апетит, а самият Юстас беше известен с това, че обичаше здраво да си похапва. Съучениците му бяха лепнали прякора Тенията, а след години той така се прочу с вълчия си апетит, че като влезеше в ресторанта на своя клуб, сервитьорът, отговарящ за нарязването на месото, напрягаше мускули и реагираше като боен кон, дочул тръбен зов за атака. Кой би имал сърце да обвини за прегрешението любител на месо, който, след като седмици наред доброволно се е подлагал на диета, състояща се само от зеленчуци, един ден е бил спипан в бараката да консумира пай с кайма и бъбречета?
За съжаление госпожа Корк беше безмилостна към нарушителите на правилата, които беше наложила.
— Най-много от всичко държа на дисциплината — повтори. — Налага се да напуснеш, Юстас.
Настъпи тишина. Господин Тръмпър жално я изгледа, сякаш беше скарида, хваната в мрежа.
— Дай ми само още една възможност, Клариса.
Искреното му разкаяние сякаш я трогна, но тя поклати глава:
— Изключено е, Юстас. Ами ако се разчуе, че съм допуснала отявлено нарушаване на правилата? Какво ще си помисли например господин Молой? Та нали е тук с намерението да проучи нашата колония и да основе подобна институция в Америка, ако нашето начинание се увенчае с успех. Разбере ли за твоята простъпка, ентусиазмът му може да се изпари.
Едва ли бихте допуснали, че в подобен момент господин Тръмпър ще се осмели да изкаже несъгласие с любимата си жена. Ала той свъси вежди и промърмори:
— Нямам доверие на този човек. Мисля, че е мошеник.
— Глупости!
— Повярвай ми, не му е чиста работата. Само измамниците са толкова шлифовани.
— Завиждаш му, драги. Господин Молой е очарователен и културен американец, при това — милионер.
— Откъде разбра, че е милионер?
— Самият той ми каза.
Господин Тръмпър реши да смени темата. Често се питаше как е възможно тази прекрасна жена, която бе толкова проницателна и оправна във взаимоотношенията си с ловци на глави и с разярени пуми, да бъде така наивна, когато се сблъска с представителите на човешката измет.
— Няма начин американецът да разбере за прегрешението ми — настоя той. — Позволи ми да остана, Клариса. Знаеш какво означава за мен близостта ти. Ти си моят източник на вдъхновение!
Госпожа Корк се поколеба. Беше в състояние с повдигане на веждата и с учтив поглед да отблъсне нападение на носорог, но и тя като всеки човек имаше своите слабости. На този свят освен племенника си Лайънел Грийн най-много обичаше Юстас Тръмпър, защото не беше пропуснала да забележи безрезервната му преданост към нея. Въпросително погледна препарираната глава на антилопа на стената, сякаш се обръщаше за съвет към нея, сетне битката между принципност и чувства приключи.
— Добре, този път ще направя компромис. Но мислѝ му, ако се повтори.
— Няма, няма!
— Тогава да забравим случилото се — разнежено промърмори тя.
Настъпи неловко мълчание, както се случва винаги след емоционални сцени. Юстас Тръмпър неловко пристъпваше от крак на крак, а Клариса продължаваше да се взира в антилопата. Той пръв наруши тишината, предхождайки словата си с леко покашляне, тъй като се готвеше да засегне деликатна тема:
— Имаш ли новини от Лайънел?
— Телефонирах му тази сутрин, след като госпожица Бенедик ми прочете вестникарския репортаж за развоя на съдебното дело.
— Дано да успее да дойде тук и да ти погостува.
— Ще пристигне довечера.
— Много се радвам. Твоята компания ще му се отрази благотворно след тежкото изпитание, на което е бил подложен. Разбира се, ти го очакваш с нетърпение, нали?
Госпожа Корк дълго не отговори. Когато най-сетне наруши мълчанието, думите й изненадаха събеседника й:
— Не съм сигурна.
— Как така не си сигурна?
— Питам се дали Шипли Хол е най-подходящото място за Лайънел…
— Не те разбирам…
Госпожа Корк се приближи до отворения френски прозорец и предпазливо надникна навън. Двамина нейни последователи упражняваха дълбоко вдишване в дъното на алеята, но бяха прекалено далеч, за да чуят думите й. Тя с облекчение въздъхна и отново се обърна към дългогодишния си обожател:
— Юстас, мислиш ли, че може да има нещо между Лайънел и госпожица Бенедик?
— Какво да има? Изразявай се по-ясно.
— Според мен тя му е хвърлила око.
— Клариса!
— Може би греша и съм несправедлива към нея, но ако подозренията ми се потвърдят, бързичко ще сложа край на домогванията й. Може да е племенница на лорд Уфнам, но е ясно като бял ден, че няма пукната пара, иначе нямаше да се съгласи да ми стане секретарка. Затова се питам дали е редно Лайънел да ми гостува. Той е добросърдечен и импулсивен младеж, а наивници като него често стават жертва на хитри и лукави жени.
— Но какво те кара да мислиш, че положението е опасно?
— По време на последното му посещение тук забелязах обезпокояващи признаци. Наглед маловажни неща, на които друг не би обърнал внимание, но на мен ми направиха впечатление. Не ми се понрави и поведението й тази сутрин, докато четеше във вестника как Лайънел бил подложен на разпит от онзи Джеф Милър. Гласът й трепереше, очите й бяха насълзени. А като заявих, че ми идва с голи ръце да удуша въпросния Джеф Милър, госпожицата въздъхна тъй, сякаш и тя изпитваше същото желание. Реакцията й ми се стори много странна. Защо ще се вълнува от съдбата на Лайънел, ако не е решила да го впримчи в мрежите си?
— Да предположим, че изпитва приятелски чувства към него, нищо повече.
— Грешиш, драги ми Тръмпър.
— Мисля, че си предубедена към момичето, Клариса. Уверявам те, че всички ние сме дълбоко възмутени от този фарс. След като закусихме, разговарях с иконома Кейкбред и той сподели с мен колко развълнувана била готвачката.
Клариса се наежи:
— Кейкбред ли? Нима се осмеляваш да обсъждаш с иконома семейните ми проблеми?
Бедният Юстас се изчерви и смутено изломоти:
— Не, не! Неочаквано се натъкнах на него в моята стая, а пък ти знаеш колко трудно е при подобни неловки ситуации да поведеш разговор… особено с Кейкбред. Честно да си призная, чувствам се доста неловко в негово присъствие. Забелязала ли си как се взира в хората?
— Как така си го заварил в стаята си? Той не е твой прислужник. Какво е търсил в спалнята ти?
— Ровеше под леглото.
Госпожа Корк смаяно се втренчи в него:
— Много странно! Завчера го заварих да ровичка из шкафовете в моята стая. Обясни, че търсел мишка.
— А на мен каза, че търси бръмбари.
— Тази история не ми харесва, Юстас.
— Имаш повод за тревога. Повече от сигурен съм, че под леглото ми няма бръмбари.
— Питам се дали този човек е почтен…
