подчинили на инстинкта си. Като зърнах как Лайънел Грийн трепери от страх на свидетелското място и внезапно познах в негово лице Грийн Вонята, който беше отровил юношеските ми години, моментално избрах най-правилната тактика — да го хвърля в смут, та да не може да си каже името. Помислих си: „На прав път си, моето момче. Не се колебай, действай!“.
— Джентълменът се е оказал ваш познат, сър, така ли?
— Трябваше да ти стане ясно от съдебната стенограма, публикувана във вестника. Да, с него бяхме съученици, само че Грийн е с няколко години по-голям от мен. Тъкмо той ми лепна прозвището Късото чорапче, от което се отървах едва преди две години, и то благодарение на успехите си на терена. Длъжен съм да уточня, че прякорът Късото чорапче бе съкращение от по-дълга фраза — „момчето, което спи с къси чорапки“. Онзи мръсник Грийн пусна слух, че винаги си лягам с къси чорапи и спя с включена нощна лампа, защото се страхувам от тъмнината. Много добре знаеш… или по-скоро, тъй като притежаваш невинна душа, не подозираш какви изчадия са младежите от английската висша класа. Нахвърлиха се върху мен като хищници, надушили прясна кръв.
— Според мен постъпката на младия джентълмен е била непростима — отбеляза мама Болсъм.
— Имаш право, мамичко. Тогава още бях малък и нямах смелост, нито сили да му насиня окото, но се заклех, че един ден ще му отмъстя. И ето че ми се предостави възможност да го сторя.
— Смятам, че съдията е изпитвал необяснима неприязън към вас, сър.
— Точно така. Винаги съм си мислил, че на адвоката е разрешено да говори каквото си пожелае, а съдията само се обляга на стола си и се забавлява с духовитите забележки на колегата си, ето защо бях неприятно изненадан от ударите под кръста, които непрекъснато ми нанасяше негова светлост. Все пак признавам, че съдиите са доста проницателни люде. Направи ли ти впечатление съветът му да се насоча към друга професия, защото съм нямал бъдеще като юрист? Изявлението му затвърди решението ми оттук насетне да се посветя само на работата, за която ме бива. Ще се занимавам с писане на криминални романи и с нищо друго. Дори на колене да ме молят да се върна към адвокатската професия и да участвам в шумен съдебен процес, твърдо ще откажа и ще заявя, че литературните занимания поглъщат цялото ми време. Живеем в епоха на специализация, мамче, и лошо се пише на всекиго, който прахосва силите си, отдавайки се на различни занимания. Накратко казано, много съм доволен от развоя на събитията, защото най-сетне избрах верния път в живота. Но ако ме попиташ дали с нетърпение очаквам да споделя новината с госпожица Шусмит, съвсем честно ще отговоря, че… Божичко! — възкликна Джеф и краката му се подкосиха. — Тя идва!
Мъжествено изпъна рамене, опитвайки се да преодолее усещането, че в стомаха му е зейнала пропаст. Дори най-ненаблюдателният човек, поглеждайки Мъртъл Шусмит, която прекосяваше вътрешния двор, би забелязал, че младата дама е изнервена. Ако на прозореца вместо Джеф стоеше госпожа Клариса Корк, моментално щеше да сравни походката на младата жена с придвижването на леопард, дебнещ жертвата си. Мъртъл влезе в Холси Чеймбърс, а Джеф за миг се поколеба, сетне отиде да я посрещне на площадката на стълбището, събирайки сили за интимния разговор с нея, който в никакъв случай нямаше да бъде приятен.
Още докато я наблюдаваше как прекосява двора, пък и сега, когато надничаше над перилото, беше наясно, че годеницата му е в отвратително настроение. Не се беше самозалъгвал, че с нея ще се позабавляват, коментирайки случилото се в съдебната зала, но дори да беше хранил известни надежди, те мигом помръкнаха, когато зърна изражението на госпожицата. Като стигна до площадката, където Джеф я очакваше, Мъртъл Шусмит спря и мълчаливо се втренчи в него. Гърдите й се повдигаха като на филмова героиня, обзета от бурни емоции.
Когато най-сетне заговори, гласът й беше тих, но заплашителен, и напомни на младежа на гласа на нападател от уелския национален отбор, върху чиято глава той се бе стоварил през един дъждовен следобед на стадиона в Кардиф:
— Полудял ли си, Джефри?
Трудно му бе да отговори на този въпрос, затова реши да увърта, докато успокои разгневената си годеница:
— Мисля, че разбирам накъде биеш. Говориш за делото „Пенифадър срещу Тарвин“, нали? Сигурен бях, че ще пожелаеш от първа ръка да разбереш какво точно се е случило. Заповядай в скромното ми жилище. Ще пийнем чай и ще си поговорим надълго и нашироко.
— Не искам да пия чай!
— Има и вкусен кейк…
— Като прочетох репортажа в „Дейли Експрес“, едва не припаднах! — прекъсна го тя. — Отначало не повярвах на очите си. Сигурно си имал пристъп на умопомрачение.
— Признавам, че изживях шок и може би това е повлияло на поведението ми. Тъкмо разказвах на мама Болсъм, че този Грийн се оказа мой съученик, който вгорчи юношеските ми години с подлите си номера и със слуховете, които пускаше по мой адрес. Щом го видях, се почувствах като бик, пред който са размахали червено наметало.
— Нямам представа за какво говориш!
— Опитвам се да обясня защо не се държах любезно и изтънчено, както възнамерявах отначало. Когато онзи охлюв пропълзя на свидетелското място и осъзнах, че това е човекът, когото в училище наричахме Грийн Вонята…
— Как можа да се провалиш, след като едва склоних татко да ти даде ценни наставления!
— Наставленията си ги биваше… и донякъде оправдавам гнева ти. Но и ти ме разбери — представи си какво съм почувствал, като зърнах проклетника Грийн…
— Той е побеснял от гняв и непрекъснато повтаря: „Казах ли ти? Казах ли ти какво ще се случи?“. Настоява да разваля годежа си с теб.
Джеф се разтрепери като лист. Не беше очаквал подобен развой на събитията. Предполагаше, че Мъртъл ще го направи на бъз и коприва, но дори и не се бе надявал на безусловно отменяне на присъдата. Сърцето му лудо затуптя като на злочест осъден на смърт, легнал на ешафода, който, тъкмо когато палачът запретва ръкави и се готви да замахне с брадвата, вижда приближаването на галопиращ запенен кон, язден от пратеник, размахващ заповед за помилване.
— Няма да го направиш — прошепна той.
Ала Мъртъл Шусмит беше непреклонна. Разбираше, че думите й са го разтърсили до дъното на душата му, и въпреки справедливото си негодувание донякъде съжаляваше младежа. Но тя твърдо вярваше, че всяко престъпление заслужава наказание. Свали ръкавицата си и заяви:
— Докато пътувах с влака, размишлявах върху случилото се и взех решение. Не възнамерявам да се обвържа с човек с твоето поведение. Въобразявах си, че под моето въздействие ще се промениш, но разбирам, че съм се лъгала. Заповядай, връщам ти пръстена.
Джеф машинално протегна ръка и внезапно му хрумна една от чудатите мисли, които нахлуваха в съзнанието му, когато беше в добро настроение. Реши да я сподели с младата жена с надеждата да разведри атмосферата:
— Знаеш ли, чувствам се като собственик на заложна къща.
— Откъде накъде?
— Представих си, че си донесла пръстена в заложната къща и ме питаш каква сума би получила за него.
— Сбогом — отсече Мъртъл Шусмит и потрепери от отвращение, сетне се втурна надолу по стъпалата. Едва сега разбра колко прав е бил баща й, когато настояваше, че Джеф Милър е неуравновесен и невъзпитан младеж.
Пета глава
С бавни стъпки Джеф се върна в жилището си и тежко се отпусна на едно кресло. Чувстваше се уморен и безсилен. Понякога внезапната радост временно притъпява чувствата. Сякаш отдалеч чу гласа на мама Болсъм, осъзна, че тя се обръща към него, и разсеяно кимна. Преди да излезе, тя го посъветва да го изпие, докато е горещ, което му подсказа, че добродушната жена го е попитала дали да му донесе чай. Естествено след няколко минути тя отново се появи с поднос, отрупан с чаши и чинийки.
