ненавижда у Запада. Развлекателната индустрия се управлява предимно от евреи. „Оскар“-ът е…
Скот уморено прекара ръка по челото си.
— Знам, скъпа, но вече обсъдихме всичко това — тихо рече той. — „Оскар“-ите биха били най- невероятната, очевидна, приказно символична мишена за Ал Кайда. Което означава, че с възможното изключение на Белия дом или на самия Джордж Буш, церемонията ще е най-добре охраняваната и най- невъзможната за удряне от всички потенциални мишени в Западния свят точно в този момент. Цялата област от подземната канализация до въздушното пространство са изчистени и наблюдавани. Цялата мощ на ФБР, ЦРУ, полицията на Л.А. и всяко високо — и нискотехнологично съоръжение за наблюдение на планетата е фокусирано върху театър „Кодак“. Всеки от тези хора ще ти каже: Ал Кайда няма да удари раздаването на Академичните награди днес.
— Чуй това — каза Оливия и кликна екрана. — Майкъл Монтеросо, нали го помниш? Козметикът? Миналата година е бил зад кулисите на „Оскар“-ите да прави ония безумни едноминутни микродермални нехирургически опъвания на кожата, за да разкраси представящите наградите, преди да излязат на сцената. Щеше да го прави и тази година, ако не беше в ареста. Мелиса от рекламата на „Сенчъри“ е работила три години в рекламния екип на Академичните награди. Никълъс Кронкайт, помниш ли го? Режисьорът без никакъв опит на „Границите на Аризона“?
— Да, но…
— Баща му е бил в управителния съвет на Академията в продължение на двайсет години.
— Тези хлапета се опитват да пробият в Холивуд. Естествено е да имат или да се опитват да създадат някакви връзки с Академията.
— В убежището си в Хондурас Ферамо имаше касети със записи от раздаването на Академичните награди.
Скот Рич млъкна. Внезапната сериозност на реакцията му предизвика трепкания на страх в стомаха й.
— Можем ли да ги предупредим? — попита тя. — Не можем ли да спрем раздаването?
— Не. Раздаването на Академичните награди не се отменя заради предчувствията на един агент. Продължавай. Как се връзват тези неща?
— Не се връзват. Там е проблемът. Това е грешката, която допуснахме. Мислех, че Ферамо се цели в „Оскар“-ите, но няма план. Всички тия кандидат-звезди имат някаква връзка с церемонията и той ги е използвал, за да види коя ще се окаже полезната.
Наблюдаваше я с познатото изражение, което тя толкова харесваше, наведен напред, с ръце върху устата, съсредоточен, внимателен.
— Кимбърли, нали помниш Кимбърли? — попита тя.
— О. Боже. Мой. О. Да.
— Млъкни. Баща й бил осветител на „Оскари“-ите в продължение на двайсет и пет години. Ако не беше задържана, това щеше да е седмата й година като заемаща свободните места.
— Заемаща свободните места? Това са хората, които сядат, когато звездите ходят до тоалетната, нали?
Тя кимна. Той я изгледа внимателно, после вдигна слушалката.
— Говори Скот Рич, спешно е. Дайте ми пълен списък на всички заемащи свободните места на Академичните награди тази вечер… И като казвам, че е спешно, това значи
— Не можем ли да отидем там? — попита тя и погледна часовника си, а после тревожно се взря през големия кръгъл прозорец в града долу.
— Скъпа, като знам как Важните клечки гледат на теб в момента, можеш да вземеш наградата за най- добра поддържаща женска роля, стига да я поискаш. Кога започва?
— Преди половин час.
57.
Лос Анджелис се оживяваше за раздаването на Академичните награди, както Лондон се оживява за Коледа, само че с по-малко пияни по улиците. Витрините на „Нойман“, „Сакс“ и „Барни“ биваха отрупани с вечерни рокли и статуетки „Оскар“. Предните морави на Бевърли Хилс се покриваха с шатри за купоните. Рекламни агенти, импресарии, организатори на купони, стилисти, цветари, доставчици на храна, козметици, треньори, фризьори и гримьори, организатори на паркинги, всички се намираха в някаква степен на лудост. Злобни телефонни разговори се разменяха на тема дали Гуинет или Никол първа е купила роклята „Валентино“ с плисетата. В хотел „Дърмитидж“ на Бъртън Уей апартаментите на цели два етажа бяха превърнати в дизайнерски зали за ревюта, където всяка актриса дори с минималния шанс да бъде щракната на червения килим можеше да влезе и да си купи нещо. Фирмата, отговаряща за купона на списание „Ванити Феър“ след раздаването на наградите, беше в криза, залята от ядни обаждания на импресарии и рекламни агенти. Диаграми по стените показваха предполагаем график на пристигането на всеки гост, като гостите от втора категория трябваше да дойдат преди полунощ, а от трета — призори на следващата сутрин.
Надбягването за „Оскар“-и беше традиционно междустудийно състезание на бюджети за маркетинг, реклами по вестниците, подбор на актьори, обеди и медийни престрелки. Водещите съперници се очертаваха, както следва:
1. „Да живее търговията!“, мюзикъл, чието действие се развиваше на Уол Стрийт по време на големия бум през осемдесетте години, в който героинята — брокерка, копнееща да стане танцьорка, прекарва по- голямата част от филма заспала на бюрото си, сънуваща танци с други брокери, а въпросните сънища се споделяха от останалите без дъх любители на киното.
2. „Животът на Мойсей“, в главната роля Ръсел Кроу с голяма бяла брада и нощница.
3. Филм на Тим Бъртън, наречен „Джак Tap от Бушландия“ за малки човечета, чиито тела са върху главите им и живеят под земята в гористи местности.
4. „Екзистенциално отчаяние“, в който петима различни герои сблъскват вижданията за собствената си смъртност по време на обедната почивка в скъп магазин за дрехи.
5. „Изтокът среща Запада“, комедийна драма с послание, с участието на Антъни Хопкинс в ролята на Председателя Мао, който благодарение на древно проклятие разменя тялото си с млад студент в Лос Анджелис по време на Културната революция.
Някои от другите по-забележителни съперници бяха:
— Филм за ранните пуритани на Източното крайбрежие, който никой не беше гледал, но кандидатстваше за операторско майсторство, защото операторът му току-що беше умрял.
— Адаптация по книга за Оскар Уайлд, която кандидатстваше за специални ефекти заради сцената, в която Оскар Уайлд нахлува в парижка хотелска стая, въпреки че тази сцена я нямаше в книгата и авторът беше бесен по този повод.
— Връщането на Кевин Костнър в ролята на мъж, страдащ от криза на средната възраст, който след три часа и половина колебания и размисли стига до извода, че все пак обича жена си.
Атмосферата в театър „Кодак“ се променяше от крехка нервност в началото към безпокойство, когато започваше безкрайното изреждане на важните награди и благодарности по адрес на прекалено много съпруги, адвокати и импресарии. Когато Скот и Оливия пристигнаха в театъра, от церемонията бяха минали
