безкрайна квадратна дупка; сторило му се, че странни същества слизат и се качват по назъбените й стени. Какви са те, той не можел да определи, но тук-таме в дупката се виждали няколко пламъчета, които блясвали и пак угасвали.
30. За Рицаря на Мрака и Пажа на Греха
Както се бил загледал нагоре, князът чул стъпки, които идвали към него от всички страни на стаята. Огледал се, но не могъл да види нищо. А чудноватите същества, които сменяли своя изглед, все слизали и се качвали по зъбците на високия отвор. Чувало се, как дращят с нокти по стената. Някои дори толкова се приближили до него, че той можел да ги разгледа: едни приличали на грамадни мравки, с очи като стъклени кълба; люспите им светели, като стомана. Други наподобявали скакалци, но из устата им се подавали навън дълги заострени зъби; трети били като хвърковати змии — те се носели във въздуха над самия него и от тях излизала отвратителна миризма.
Князът не бил толкова смел, колкото го хвалела чумата; той се разтреперил от страх, леден трепет плъзнал по гръбнака му; заобиколен от толкова чудновати същества, той решил да напусне страшната стая. Но щом стигнал до вратата, видял, че от четирите ъгъла тутакси наизлезли черните люде и се спрели всред стаята с извадени мечове. Князът потърсил меча си, но си спомнил, че не е у него. Той още повече се уплашил. Натиснал ключалката, но вратата била заключена. Спрял се до вратата — и не знаел в своето отчаяние, що да прави. В това време черните великани скрили своите мечове и си отишли по местата.
Князът разбрал, че е затворник на чумата; трябвало да остане, защото не можел да измисли никакво средство да избяга.
Той седнал до прозореца. Пропели някъде петли. Силен вятър се задал отвън и един чудноват рицар минал. Той яздел вран кон, в ръката си държал голям боздуган, облечен бил в черна желязна ризница, а на главата му имало сребърен шлем. Лицето му било замислено; той яздел коня си бавно. След него препускал оръженосец, яхнал голям черен козел. Пажът бил млад, облечен в пъстри дрехи. На главата му имало шарена чалма; целият бил богато облечен. Лицето му било засмяно, той държал голяма китка от кукуряк и говорел нещо тихо на господаря си.
Конниците отминали бавно и се скрили в една гъста гора. След като се изгубили, изсвирил рог от върха на дупката, която била над леглото на княза, и един от четиримата черни исполини се приближил до момъка с изваден меч и гръмко казал:
„Господарю! Преминаха Рицарят на Мрака и Пажът на Греха. Изсвири първият рог на тръбача. Моята стража се свърши. Аз си отивам. Какво има да ми заповядаш?“
31. За подземната стълба
Князът не отговорил на тия думи нищо. Той бил решил да бъде за напред внимателен и да помни, що е обещал на магьосницата.
Когато разбрал, че няма вече работа, черният исполин слязъл в квадратната дупка, що се отворила под леглото на княза, и се изгубил, а дупката се затворила веднага след него.
Князът се успокоил. Той дори легнал на леглото и успял да си дремне малко. Но сънят му бил лек — скоро се събудил. Когато станал, той натиснал случайно единия край на леглото и дупката на пода се отворила. Князът се навел над нея и видял, че надолу водят стъпала; първите няколко се виждали, а другите се губели в мрака.
Той полюбопитствувал да види тая подземна стълба. Слязъл по стъпалата и стигнал до един пруст, където било съвсем тъмно и влажно. Почнал да пипа по стените, но никъде не намерил врата. Когато очите му привикнали към тъмнината, видял, че прустът е продълговат, стените му са доста високи и гладки, а подът е от плочи, наредени като шахмат. До самите стени тия плочи се сглобявали тъй, че образували по един голям черен квадрат, всред който се забелязвала плоча с по-светъл цвят.
Както разглеждал стените и пода, князът стъпил на една от тия светли плочи. Ненадейно целият пруст се разклатил, всички плочи почнали да подскачат, а в стената паднала бавно към пода една отвесна преграда, та се отворила врата. Преградата изчезнала в пода, като че ли не я е имало. Князът се дръпнал уплашено назад. Когато кракът му се махнал от светлата плоча, преградата се показала отново из пода, дигнала се и бързо затулила отвора.
Всичко това станало тъй неочаквано за княза и толкова го поразило, че той не успял да разгледа, що има отвъд вратата. Доколкото могъл да забележи, там пламтял огън, пламъците му се извивали право нагоре — червени и ослепителни — и ближели каменния потон. Такива огнени стълпове имало много — те вървели един зад друг, на две редици, чак до края на дългата стая. До стените стояли въоръжени мъже с медни ризници, като че ли пазят огъня. Те изглеждали неподвижни — сякаш не са живи, а излети от метал.
Имало й друго нещо, но князът не успял да го види добре. Сторило му се, че в дъното на стаята подскача някакво чудовище, прилично на крилат козел; то танцувало върху пламъците, въртяло се, политало нагоре.
Колкото и за малко да се отворила тая врата в стената, от нея нахлули в пруста тежки изпарения, които ударили княза в главата. Той усетил, че се задушава; побързал да се изкачи по стълбата към спалнята, защото се боял, че — ако остане в пруста — ще умре от задух.
32. За Рицаря на Войната и Пажа на Глада
Когато излязъл от подземието, момъкът видял, че тримата черни великани стоят до леглото му и гледат надолу, към стълбата. Но веднага след това те отишли по местата си и отвесният проход се затворил.
Рицарят бил много изнемощял. Той се проснал, като мъртъв, на леглото и потънал в тежка дрямка. Сепнал се, когато пропели отново петли. Тогава се чул втори път шум на силен вятър, който свири и бучи.
Князът погледнал през прозореца и видял, че минава конник, а след него препуска паж. Тоя рицар бил облечен в медна броня, на главата му имало златен шлем, а в десницата — широк кървав меч. Лицето му било разгневено, той препускал силно коня си. След него прелетял паж, възседнал двугърба камила. Той бил облечен в дълга жълта дреха, препасана с въже; лицето му било грозно и навъсено; в ръцете си държал големи везни — и с прегракнал глас разправял нещо на господаря си.
Те скоро изчезнали в една пясъчна пустиня. След като се изгубили, изсвирил втори път рог от върха на отвесния пробив и вторият от четиримата великани с изваден меч застанал пред княза.
Той му рекъл:
„Господарю! Преминаха Рицарят на Войната и Пажът на Глада. Изсвири вторият рог на тръбача, който бди цяла нощ от върха на кулата. Моята стража се свърши. Отивам си. Какво ще ми заповядаш?“
Князът и нему нищо не отговорил. И тоя исполин слязъл по стълбата на квадратната дупка и се изгубил надолу.
33. За червената жена
Князът се спуснал веднага след исполина — да го види, къде ще влезе. Той слязъл бързо по стълбата, озовал се в пруста с шахматните плочи, но не видял никого. Това го зачудило много. Той постоял, почакал, но никой се не показал. Тогава настъпил друга от светлите плочи. На отсрещната стена пак се открил отвор, който водел в нова голяма стая.
Тоя път князът се не дръпнал веднага назад, а разгледал внимателно стаята. Тя била светла. Светлината падала откъм потона и се струяла на вълни. В дъното на стаята имало висока каменна маса, а на нея лежал мъртъв човек, съвсем гол, с бледна кожа; дългата му коса падала на къдри по масата, а русата му брада била окървавена.
Около мъртвия мъж имало натрупани цветя и зеленина. Големи китки люляк, игличина и момина сълза били наслагани; цъфнали клонки от вишна, слива и зарзала лежали край тях. А пред масата играели моми, заловени за ръце. Те се въртели на хоро. По стъпалата, които водели към масата, седели чернокожи робини
