— Щом е тъй, не ти трябва да й казваш още нищо. Когато ме извика, аз бях в държавния съвет. Царицата е узнала, че си пратен от младата магьосница. Тя се бои, че ще вземеш страната на Великия Дявол, ако той се отърве от магията до четиридесетия ден, затова бърза да се свърши сватбата още днес. Тя мисли, че — като се ожениш за княгинята — ще може да те води, накъдето си ще. Ти си мълчи. След сватбата, ще видим, какво е най-добре да се направи.
— Да, но аз трябва да се върна в бащиното си царство, — казал с неспокоен глас рицарят. — Научих се, че там ставали тревожни работи. Баща ми бил на смъртно легло.
— Тъй ли? — викнал Великият Дух на Водата уплашено. — Чакай да видя!
И той извадил една бляскава топка, погледнал в нея и рекъл:
— Излъгали са те, приятелю. Баща ти се е върнал от война, но е здрав и читав, все за тебе мисли. Това не е голяма работа — аз ще пратя още довечера един свой дух да го успокои, като му каже, че си щастлив и ще се върнеш скоро. Във вашето царство не вилнее чума вече; ти знаеш, че царицата-чума е тук и от два деня не е излизала никъде. Свършила се е и войната, защото Рицарят на Войната е също тук от тая сутрин — той беше на държавния съвет. Във вашето царство всичко е благополучно. Ти не бива да си отиваш, додето се не разплете онова, което се е заплело.
— А как ще се разплете то? — попитал князът. — Що мога да сторя аз?
— Ти ли? Ти можеш да направиш много, най-вече — след като станеш зет на чумата. Но много важно е — да се не повлечеш по ума й. Нея ако слушаш, тя ще те накара да заемеш местото на Великия Дявол, за да освободиш мъжа й; после ще ти каже да изгориш тялото на сегашния Велик Дявол, та да си остане завинаги бръмбар. А после ще нареди тъй, че властта ти над подземното царство ще бъде отнета, а Велик Дявол ще стане отново мъж й. Тя ще те накара да убиеш Духа на Братството, който е затворен долу, за да живее светът във вечна омраза. Мене ако питаш, това не е добро. Аз знам, колко гладко върви работата — да речем, в нашето водно царство, — когато всички духове — и главатари и подчинени — са сговорни и се обичат. Тогава Духът на Бурята, Бесът на Корабокрушението, Рицарят на Смъртта и Дяволът на Безредицата не смеят дори да припарят към нас; всички си живеем спокойно, охолно и честито. Навярно, тъй е и в другите царства.
— Много умно говориш, — рекъл князът. — Ти ми се виждаш най-мъдър от всички в това подземно царство, затова скъпя твоите съвети. Какво ще ми кажеш да направя?
— Само едно ще ти кажа за сега. Не се подлъгвай да дадеш на чумата или дори на дъщеря й бръмбара, ако узнаят, че е у тебе и ти го поискат. Царицата те знае, кой си, и — преди да ти даде дъщеря си — добре е обмислила всичко.
— А с бръмбара що да правя?
— Ще му кръстосаш нозете и ще му залепиш тамян. А когато Великият Дявол ти се яви в предишното си тяло й ти поиска черупката, ще обещаеш да му я дадеш, ако ти подари безсмъртие.
61. За сватбата на княза
Било вече съвсем тъмно, когато ставал тоя разговор между княза и Великия Дух на Водата.
Малко след това, в Чертога на Мъдростта влязло джуджето, което уреждало тържествата и канело гостите. То помолило княза да го придружи до спалнята, за да бъде облечен в премяната, която подхожда за брачния празник.
В спалнята чакали тринадесетте пажа. Момъкът и тоя път не позволил да му снемат ризницата и шлема — и те му облекли разкошните дрехи върху бронята. Тия дрехи били много: всеки паж му навлякъл по две-три. Наистина, облеклото било все от тънка свила, но князът усетил — въпреки това — че са го омотали, като буба. Той казал на джуджето-разпоредник, че не е свикнал да носи толкова дрехи, и го запитал, не може ли някои да се махнат, но му се отговорило, че обичаите не бива да се престъпват: тъй била заповядала царицата — тъй трябвало да се направи. Князът едвам ходел, но бил принуден да се покори. Над копринените дрехи му препасали тежък меч, обули го в обувки със златни подкови и му сложили на главата — върху шлема — венец от сребърни цветя, па го повели.
Пред вратата на спалнята се били наредили много мъже от гостите и чакали годеника да излезе. Щом се показал, всички му се поклонили, а сетне тръгнали след пажовете. Тъй шествието стигнало до големия пиршески чертог, дето се били вече събрали същите гости, които били там на годежната вечер. След вечерята, те отново се наредили, а князът уловил под ръка своята годеница и застанал, обърнат с лице към тях, облечен в царските си дрехи. Тогава и чумата бавно станала от своя трон, приближила се с тежки крачки до тях, произнесла нещо с тих глас и дала знак на тринадесетте черни пажа да се приближат.
Те държали в ръце скъпа пурпурна мантия, обсипана с човешки черепи и кръстосани кости, везани със сребърна коприна.
Царицата-чума поела мантията и я наметнала върху плещите на младоженеца. После взела голяма златна корона, над чието кръжило се кръстосвали дванадесет реда бисер, а на върха блестяла голяма топка от смарагд. Царицата сложила короната на главата на зетя си. Сетне му подала голям жезъл, изработен от кост на речен кон и окичен с кехлибар, черен корал, мед и сребро.
В тоя миг музикантите засвирили със своите арфи, гонгове, тръби, цигулки, тъпани и цевници. Всички гости станали на крака. Чумата довела княза до своя престол й го накарала да седне, а после казала строго и тържествено:
— Ето господарят на цялото подземно царство. Той ще управлява, докле е жив, царството, а вие — събрани тука, по моя милост, — ще му се покорявате. Паднете и му се поклонете, като на свой господар!
При тези думи всички придворни, съветници, велики духове, дяволи, магьосници, джуджета, пажове, врачове и останалите — а те били много, брой нямали — един по един падали пред трона, давали на новия цар клетва за вярност и с дълбок поклон се оттегляли по местата си. Дълго траяло това. Сетне всички почнали да танцуват своите еднообразни и диви дяволски танци, прекъсвани от остри викове, кълчения, смехове и кресливи песни. Това се видело на новия цар грозно, та дори отвратително, но той трябвало да гледа и да се преструва, че му е приятно, защото не искал с нищо да развали веселбата на своята млада жена.
62. За великия държавен съвет
Дошло ред и на царя да танцува. Той трябвало да улови за ръка тъща си — чумата — и да обиколи с нея два пъти в бавен танц чертога. През това време тя му казвала:
— Твоят успех, мой скъпи зетко, зависи много от едно нещо; дали ще можеш откри, къде е дяволският бръмбар. Ти си чувал за него — не може да не си чувал. Помъчи се да го намериш — и тогава всичко ще се нареди от добре по-добре.
— Ще се помъча, — рекъл й царят — дано успея да го намеря.
След това, той потанцувал няколко пъти и с жена си. Тя била радостна; виждало се по всичко, че го харесва за мъж. Тя го запитала, далече ли е царството му.
— Много е далече, — рекъл той; — толкова е далеко, че слънцето никога не може да стигне от там до тука. А ти искаш ли да те отведа да го видиш?
— Искам, — казала царицата; — дето си ти, там искам да бъда и аз, но се боя, че мама няма да ни пусне. Да беше татко, той би се съгласил, той е много добър, обича людете; само иноците мрази, понеже четат молитви, от които му прилошава. Ти знаеш ли молитви?
— Знам.
— Моля ти се, недей ги чете, че ме е страх — да не би да почне да прилошава и на мене. Молитвите са нещо опасно.
Към полунощ, додето танците, игрите и песните още продължавали, чумата обявила на великите духове, на тримата рицари, на тримата им пажове и на всички свои придворни, че е време — съветът да се оттегли, за да размисли, как да избере заместник на Великия Дявол.
Всички поканени влезли в големия престолен чертог на двореца и заели своите места, а царят, царицата и чумата седнали на престоли, в средата на съвета. Чумата обяснила на събраните, че на сутринта се навършват четиридесет дена, откак Великият Дявол е пленен, и — според законите на подземното
