Глада ще слезе от камилата, а ти ще я яхнеш и ще караш след мене.
Така и направили. Пажът на Глада яхнал един от змейовите коне и препуснал подир тях, но не могъл да ги догони.
Малко след това, почнали да пристигат един по един и другите състезатели, но трябвало да се върнат, защото лабиринтът бил заключен отвсякъде. Запушена била дори и оная дупка, през която влязъл князът. Всичко това станало по заповед на дванадесетглавия змей, който се уплашил — да не би да го убият.
Додето приказвал с магьосника в градината, Рицарят на Войната изгубил доста време, та закъснял. А другите закъснели още повече. Когато се изминали двата уречени часа, в престолния чертог на чумния дворец се събрали само ония, които не пожелали да вземат участие в състезанието. От състезателите бил там само зетят на чумата, който прекарал в стаята си, без да го знае някой, къде е.
Голямата камбана ударила три пъти. Време било да се пристъпи към избор. Чумата станала от престола и рекла:
— Измина се времето, отредено за изпит. Само един от състезателите се е върнал: той е царят на подземното царство. Да чуем, какво ще ни каже той; бил ли е в змейовия лабиринт, отде влязъл и излязъл, що е сторил там, и — най-главно — убил ли е змея с четиридесет глави.
След тия думи, станал зетят на чумата и разказал всички свои приключения в лабиринта. Той признал, че му помогнал магьосникът, но добавил и това, че оня бил роб на змея и се страхувал да посегне на живота му, а търсел някой друг, който би се осмелил да убие змея, та той да стане цар на змейовете.
Додето разказвал подробно всичко това, пристигнал Рицарят на Войната, който се поклонил на чумата й запъхтян й казал, че сегашният цар на змейовете иска да влезе и да й се закълне във вярност.
— Нека почака отвън! — заповядала чумата. — Ще влезе, след като царят на подземното царство свърши своя доклад. А тебе ще кажа, че не можеш да участваш в избора, защото не успя да стигнеш навреме. Ти нямаш право и да избираш, защото си състезател; а не можеш да бъдеш и избираем, понеже закъсня. Главният разпоредник ще съобщи същото и на другите състезатели, когато дойдат.
След това, зетят на чумата продължил своя разказ. Когато свършил, някой от придворните, които му завиждали, рекли, че тоя разказ е остроумно измислен, но — за да повярват в истинността му, трябва да се докаже, че юнакът е наистина убил змея с четиридесет глави.
Чумата запитала тогава зетя си: — Можеш ли да ни убедиш с нещо, че си убил змея?
— Мога. Отвън чака магьосникът, който бе негов роб и който ми даде иглата и стъклото. Той видя всичко.
— Добре, — казала чумата. — Нека влезе оня, който нарича себе си цар на змейовете!
Влязъл магьосникът, облечен като цар, с жезъл в ръка. Той паднал пред престола на чумата, сложил на пода жезъла, целунал чехъла на старата царица и се изправил.
66. За свидетелите на момковите подвизи в лабиринта на змея
Чумата го запитала:
— Като какъв идеш тук?
— Като цар на змейовете, — отвърнал старецът.
— Кой ти е дал тая корона и тоя жезъл?
— Аз убих змея и наследих престола му. Всички змейове и духове от царството на змейовете признават моята върховна власт.
— Преди да повярваме, че си убил змея, ти трябва да разкажеш, как си го убил, и да докажеш, че думите ти са истинни. Ала и да си го убил, ти не можеш да му заемеш мястото, защото не си нито змей, нито безсмъртен, а цар на змейовете може да бъде или някой безсмъртен, или някой змей. Ти си бил роб на змея и ние те още смятаме за роб. Съблечи тия царски дрехи, снеми тая царска корона и застани хей там, до вратата, дето са наредени робите!
Магьосникът почнал да вика, че го оскърбяват и унижават без право, че постъпват с него беззаконно, и тъй нататък, но джуджето (главният разпоредник) издало заповед на стражите да го хванат, съблекат и вържат. Четирима стражи се хвърлили върху него и направили каквото им било заповядано.
След това, чумата посочила своя зет, който седял на престола си, и попитала строго вързания:
— Виждал ли си някога тоя човек?
Магьосникът познал момъка, но излъгал, че не го бил виждал.
— Добре. Сам ли уби ти змея?
— Сам го убих, Ваше Величество.
— Как го уби?
— Аз знаех, — отвърнал старецът, — че змеят е въстанал срещу Ваше Величество, и реших да го накажа за това. Хвърлих едно стъкло с упоителна течност, то се счупи о пода, отровни пари се вдигнаха, змеят ослепя и аз го прободох с дълга игла.
Сетне чумата се обърнала към зетя си и му рекла:
— Свидетелят, когото повика, не говори в твоя полза. Не можеш ли с нещо друго да докажеш, че си убил змея?
Царят помислил малко, па рекъл:
— Мога. Между осемдесетте моми, които освободих, имаше и една магьосница, дъщеря на арабския халиф, който е също магьосник. Нека Ваше Величество заповяда да я повикат!
Чумата дала знак на джуджето, което излязло веднага и след малко се върнало, придружено от една хубава мома. Магьосницата се поклонила на чумата и я запитала, с какво може да й услужи.
— Познаваш ли този човек? — попитала я чумата и посочила зетя си.
Момата се вгледала в юнака, лицето й светнало от благодарност и тя рекла:
— Да, той е. Познавам го. Той е рицарят, който освободи мене и другарките ми от оня проклет змей.
И тя разказала всичко, що станало в лабиринта.
Тогава чумата запитала членовете на държавния съвет:
— Уверихте ли се, че моят зет е убил змея?
Повечето отвърнали, че са се уверили.
67. За свидетелството на четиридесетте духа — роби на многоглавия змей
Но един от завистниците, Великият Дух на Размирицата, рекъл:
— За мен, Ваше Величество, е доказано, че рицарят на Черната Перуника е освободил девойките. Но дали той е убил змея, още не съм уверен. Може да го е убил оня магьосник, а рицарят да е пуснал момите на свобода и да ги е излъгал, че той е убил змея.
— Това може да се предположи, — рекла чумата. — Потребно е друго доказателство.
И, като се обърнала към зетя си, запитала го:
— Можеш ли с нещо друго да ни убедиш?
Тогава зет й казал:
— Извадете от джобовете на магьосника ключовете му! Извикайте духовете на тия ключове!
Джуджето намерило златните ключове. Явили се всички духове и почнали да питат:
— Какво ще заповядаш, господарю?
Царят накарал разпоредника да ги запита, кой е убил змея. Духовете са невидими, но виждат всичко, що става около тях. Те добиват тяло, само когато трябва да се явят, за да изпълнят заповедта на оногова, който държи ключа.
Разпоредникът ги попитал, видели ли са, кой е убил змея.
Всички отвърнали в един глас:
— Видяхме.
— Я сега можете ли го позна, ако го видите?
— Можем.
— Да не е оня там? — рекло джуджето, като посочило магьосника.
— Не е.
