— Ами да не съм аз? — запитало ги то, като се засмяло.

— Не си и ти, господарю.

— Кой ще е тогава? Я се огледайте наоколо, — да видите, тук ли е оня, който е убил змея!

Те се озърнали и всички посочили царя.

— Ето го, този е, господарю. Той заби иглата в гърба на змея.

68. За избора на нов Велик Дявол и за честитките от страна на гостите

След като четиридесетте духа едногласно засвидетелствали, че момъкът е убил змея, никой не възразил нищо. Напротив, всички се съгласили, че тъкмо такъв юначен цар трябва да заеме местото на Великия Дявол. Зетят на чумата бил избран за върховен властител над целия подземен свят. Чумата му отстъпила високия престол и първа му се заклела във вярност. След нея, положили клетва и останалите членове на държавния съвет, а после се известило с деветдесет и девет удара на камбана, че престолът на Великия Дявол е зает достойно и законно от зетя на чумата.

Още при първия звън се разтворили вратите на престолния чертог и гостите нахлули да поздравят новия господар на пъкъла. Всеки коленичел пред престола, главният разпоредник му казвал с висок глас името, занятието и титлата, царят се ръкувал с него, а едно джудже му давало подарък от съкровищницата на подземното царство. Подаръците били различни — според оногова, комуто се подарява: скъпоценен камък с особена сила, муска, която пази от болести, нож, който реже и желязо, везни, които мерят криво, без да се забележи, книга с магични заклевания, обувки, с които се върви много бързо, пръчка, която привлича чужди неща, и други подобни.

Това тържество траяло много дълго. Царят се уморил, а гостите се не свършвали: все нови прииждали; дори почнало да му се струва, че мнозина го поздравят по два-три пъти, само за да получат подарък. Чак тогава разбрал той, че не е лесно да бъдеш цар — особено в пъкъла.

Към разсъмване гостите намалели. Чертогът се поизпразнил. Когато останали само членовете на съвета, чумата прошепнала нещо на ухото на зетя си и той повикал началника на подземната тъмница, па му заповядал да пусне всички затворници. Малко след това, надошли освободените да благодарят на новия цар. Между тях били Духът на Братството, Духът на Мира и духовете на Доброто, Щастието, Плодородието, Сполуката и Надеждата. Имало и други — те били мнозина — но царят бил вече много уморен, та и не чул имената им. Като мислел, че с това ще се свършат тържествата, той заявил на всички освободени, че могат да си вървят отдето са дошли и да заемат предишните си служби, от които ги бил лишил бившият Велик Дявол.

Но с това се не свършило.

Чумата се изправила и рекла:

— Искам да зная, Ваше Величество, защо между освободените не видях мъжа си, когото бившият Велик Дявол бе затворил.

Царят погледнал разпоредника и повторил въпроса.

Джуджето отвърнало:

— Ваше Величество, съжалявам, че не ми е в сили да освободя затворника, за когото е дума. Той лежи в особена килия, а ключът от нея е у бившия Велик Дявол, чието тяло лежи като труп: нито мога да го попитам, де е ключът, нито пък се надявам, че ще ми отговори.

Тогава станало нещо, което никой не можел да очаква; чумата заплакала от отчаяние. Заедно с нея заплакала и дъщеря й. Никой не би повярвал, че коравосърдечната царица обича толкова силно мъжа си. Съветниците почнали да си говорят тихо. Очевидно, всеки желаел да помогне с нещо, но никой не знаел как.

69. За речта на Великия Дух на Водата и за отговора на царицата-чума

В тоя миг Великият Дух на Водата се приближил до царя и му прошепнал нещо на ухото. Царят рекъл:

— Да чуем, какво иска да ни каже Морският Цар.

Великият Дух на Водата си заел отново местото, па казал:

— Всички ние сме, наистина, огорчени, че не виждаме тук своя някогашен повелител — и то в мига, когато едничката му дъщеря е станала съпруга на оногова, който заема достойно престола на Великия Дявол. Неговата радост не би имала край, ако можеше да види това. Само едно средство знам да се помогне; то е — да се поиска ключът от бившия повелител. Но — за да стане това, трябва да му се върне животът. Това може да стори само оня, у когото се намира дяволският бръмбар. Аз съм сигурен, че някой магьосник между нашите гости го е хванал вече. Всички знаем, срещу каква цена ще отстъпи той бръмбаровата черупка на бившия Велик Дявол; ще поиска безсмъртие. Ще го поиска — и ще го получи. Но дали ние, които сме съветници на Великия Дявол, ще спечелим нещо от това? Бившият ни повелител, Духът на Омразата, ще почне отново да враждува, да подстрекава, да клевети. В нашето голямо царство ще настъпят пак размирици. Не е ли най-добре — да се даде дарът на безсмъртие на оногова, който е сполучил да хване бръмбара, като се поиска от него — в замяна на това — черупката? По право, такъв дар би трябвало да даде Великият Дявол, но тъй се случи, че за пръв път, откак свят светува, наш върховен властелин стана смъртен човек. Никой не може да му оспорва мястото, защото всички признаваме, че го е заел достойно. Най-висок чин след него заема царицата-чума, но не зная, дали Нейно Величество би се съгласила да подари безсмъртие на оногова, който ще ни даде бръмбара.

Всички погледнали към чумата, която бършела сълзите си.

Тя помълчала малко, за да дойде на себе си, па рекла:

— Това, което иска Великият Дух на Водата, е много. Такъв скъп дар до сега не е даван никому — и всеки, който може да го даде, се е заклел да направи това само в краен случай, когато доброто на целия подземен свят изисква това. Мислите ли вие, мои другари — съветници, че мога с пълно право да дам тоя дар на смъртния, който ще ни отстъпи бръмбара? Няма ли да престъпя клетвата си? Не ще ли се каем всички, че сме обещали тоя дар — най-скъп от всички дарове — ако се изправи пред нас някоя проста вещица, или селски врач, или неук знахар? Помнете, че който получи от нас безсмъртие, ще има право да участвува в държавния съвет, от него ще зависи донякъде, как да се управлява подземният свят.

Тогава станал Великият Дух на Земята — дебел, тумбест господин, с кафена кожа и пришки по лицето. Той си веел с ветрило, защото му било много горещо.

— Нейно Величество винаги има право, — рекъл той. — Да видим най-напред, у кого е бръмбарът. Току-тъй безсмъртие не може да се дава на всекиго. Безсмъртието не е диня — на тоя да отрежеш, на оня да отрежеш… Човек се познава по лицето, — за безсмъртие ли е, не е ли. Запитайте най-напред, кой е хванал бръмбара, па ни го доведете — да го видим! Сетне ще решим, що е най-добре да се направи.

70. За лешника, който прави човека безсмъртен и за поздравите на съветниците

Един от придворните — Великият Дух на Въздуха — излязъл веднага да разпита гостите, които продължавали да ядат и пият в пиршеския чертог. Малко след това, се върнал и съобщил, че никой от тях не е дори виждал дяволския бръмбар. Съветниците посрещнали това известие с неприятна изненада.

Но, додето си шушукали отново и се питали, що да правят, царят извадил от чантата сандъчето и го разтворил, па бръкнал, та извадил бръмбара. Всички надали радостни викове, като видели насекомото. Най-много се зарадвала чумата. А младата царица се толкова забравила от радост, че скочила от престола си и се затекла — да види бръмбара от близо. Дори го пипнала с пръст по гърба.

— Как мислите? — рекъл Великият Дух на Водата, след като всички заели отново местата си. — Не заслужава ли безсмъртие онзи, който е хванал бръмбара?

— О, разбира се, заслужава! — извикали съветниците.

— Не ще и дума, заслужава! — рекъл тежко Великият Дух на Земята и си изтървал ветрилото, като се навел да се поклони.

А чумата казала:

— С голяма радост ще дам скъпия дар на своя обичен зет, който не само уби змея, а и хвана дяволския

Вы читаете Княз и чума
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×