И Менди, която имаше ум колкото една кокошка и никога през живота си не се бе замисляла върху значението на думите, които другите изричаха, сега си придаваше голяма важност и се перчеше нагоре- надолу, като забрави да спомене, че през всичкото време, докато беше в долапа, бе спала дълбоко, свита на кълбо между бурканите.
Когато най-после се появи Хейли в ботуши за езда и с шпори, от всички страни се втурнаха да му съобщават лошата новина. Малките немирници не се излъгаха в своите очаквания — те наистина го чуха да „ругае“, и то с такава лекота и жар, че те всички Изпаднаха в луд възторг. Децата подскачаха закачливо около него и като побягнаха от ударите на камшика му, се строполиха накуп върху сухата трева под верандата, дето неудържимо се кикотеха, ритаха нагоре с крака и кряскаха до насита. — Дяволи проклети. Само да ми паднете в ръце!. — процеди през зъби Хейли.
— Само че няма да ти паднат! — извика Анди тържествуващ й почна да си криви лицето в неописуеми гримаси зад гърба на Злополучния търговец, когато той беше вече отминал. — Как ви се струва, Шелби? Не е ли твърде странна; тази история? — каза Хейли, като най-безцеремонно влезе в гостната. — Изглежда, че жената е офейкала с малкия.
— Мистър Хейли, вие забравяте, че в стаята е мисис Шелби — забеляза домакинът.
— Извинете, госпожо — каза Хейли все още намръщен и се поклони небрежно. — Но пак повтарям, до мене стигнаха странни слухове. Вярно ли е това, което чух, сър?
— Сър — каза мистър Шелби, — ако искате да говорите с мен, трябва да съблюдавате известно приличие, както подобава на джентълмен… Анди, поеми шапката и камшика на мистър Хейли… Седнете, сър… Да, сър, за съжаление трябва да ви съобщя, че младата жена вероятно е дочула нашия разговор или някой й е казал за нашите сделки. Тази нощ тя е избягала с детето.
— Да си призная, очаквах, че ще постъпите по-честно — каза Хейли.
— Моля, сър — обърна се рязко към него мистър Шелби. — Как трябва да разбирам вашите думи? За този, който се съмнява в моята честност, аз имам само един отговор.
Търговецът се стресна и със съвършено друг тон каза, че „било много тежко за човек, който постъпва честно, да бъде измамен, по този начин“.
— Мистър Хейли, ако не смятах, че имате известно основание да бъдете недоволен, не бих търпял грубото ви и безцеремонно нахлуване в гостната ми тази сутрин. Но все пак трябва да ви заявя, че не ще позволя да се хвърли сянка от съмнение върху моето честно име с подозрението, че аз съм участвувал в това бягство. Нещо повече: аз съм готов да ви услужа с хора, коне и всичко друго, от което имате нужда, за да си възвърнете загубената собственост. С една дума, Хейли — той внезапно изостави студения си официален тон и с присъщата си непринудена откровеност добави, — най-добре ще бъде да запазите спокойствие, да закусите с нас и тогава ще обсъдим какво трябва да Предприемем.
Мисис Шелби стана и каза, че е заета и няма да може да закуси с тях. Тя поръча на една възрастна мулатка да им поднесе кафето и излезе от стаята.
— Уважаемата, май никак не ме хареса — опита се нескопосно да интимничи Хейли.
— Не съм свикнал да се говори за жена ми по този начин — сухо каза мистър Шелби.
— Моля извинете — принудено се засмя Хейли. — То се знае, че само се пошегувах.
— Някои шеги не са много приятни — възрази Мистър Шелби. „Дявол да го вземе, колко е станал важен — помисли Хейли. — Съвсем се е променил, откакто подписах книжата вчера.“
Никога падането от власт на някой министърпредседател не е възбуждало в дворцовите кръгове такова вълнение, каквото възбуди вестта за съдбата на Том между неговите черни събратя. Това беше главната тема за разговор навсякъде: и в къщи, и на полето. Никаква работа не беше свършена и цялото време мина в разискване на евентуалния изход от създаденото положение. БЯГСТВОТО на Елиза, нещо небивало досега в имението, също допринасяше много за общото вълнение.
Черният Сам, когото наричаха така, понеже бе поне три пъти по-черен от останалите негри в имението, премисляше нашироко това събитие — до най-малките му подробности — от гледна точка на личното си благополучие и с далновидност, на която би завидял кой да е политикан от Вашингтон.
— Всяко зло за добро — поучително каза Сам, повдигна отново панталоните си, сръчно сложи дълъг гвоздей на мястото на едно скъсано копче на презрамките и остана възхитен от собствената си изобретателност. — Да, всяко зло за добро! — повтори той. — Ето Том си отива… Значи открива се място за друг негър да се издигне… А защо, да кажем, да не бъда аз този негър?… Том отиваше навсякъде… Важен, с лъснати ботуши, паспортът в джоба… Кой като него? А сега защо да не бъде Сам?… Ето това искам; да знам… — Хей, Сам, Сам! Господарят поръча да оседлаеш Бил и Джери; — се провикна Анди и прекъсна размишленията на Сам.
— Това пък какво е?
— Та ти не знаеш ли, че Лиза е избягала с детето си? — Добро утро! Кажи това на баба ми! — презрително каза Сам. — Аз знаех това много преди тебе. Сам не е вчерашен. — Добре, добре. Господарят заповяда да оседлаеш конете и аз и ти трябва да отидем с мистър Хейли да я търсим. — Чудесно! — каза Сам. — Точно работа за мене. И Сам ще остане главният негър… Ще видиш как ще я хвана. И господарят ще разбере какво може Сам.
— Слушай, Сам! По-напред размисли. На господарката съвсем не й се ще да хванат Лиза и тежко ти и горко, ако я заловиш. — Бре — каза Сам, като опули очи, — ти пък откъде знаеш?
— Чух със собствените си уши, когато тази заран носех вода за бръснене на господаря. Тя ме прати да видя защо Лиза не идва, като й звъни, и когато й казах, че е офейкала, тя извика: „Слава, богу!“ А господарят, ух как се разсърди и я смъмри! „Жено, говориш глупости…“ Но тя ще се наложи. Знам си аз как ще стане. Слушай мене, дръж нейната страна и не се бой.
Черният Сам почеса къдравата си глава, която, ако и да не беше пълна с мъдрост, все пак притежаваше известни качества, много търсени от политиците от всички цветове и страни, качества, които на обикновен език се наричат „да знаеш накъде духа вятърът“. И така, дълбоко замислен, той наново повдигна панталона си — нещо, което очевидно му помагаше да размишлява. Този метод той прилагаше винаги, когато имаше да решава някоя сложна задача.
— На този свят не знаеш на кое да вярваш — каза той най-после. — А аз бях сигурен, че госпожата е готова да обърне целия свят, за да намери Лиза. — Сам говореше като философ. Той подчерта думата този, като че ли познаваше и други светове и не случайно беше дошъл до това заключение.
— Да, така е — рече Анди, — чернокож такъв. А все пак не виждаш по-далече от носа си. Госпожата не иска този Хейли да вземе детето на Елиза. Разбра ли ме?
— Ахаа — каза Сам.
— После ще ти доразправя — каза Анди. — Сега върви за конете. Хем бързо, защото и господарката те търсеше. Стига си зяпал.
Сам веднага се разтича и не след дълго тържествено препускаше в пълен галоп към къщата с Бил и Джери. Преди още самите коне да спрат, той скочи пъргаво на земята и като вихрушка ги поведе към стълба, където се намираше и младият плашлив жребец на Хейли. Конят трепна, заскача и задърпа юздата си.
— Хо-хо — извика Сам, — уплаши ли се? — И на черното му лице заигра лукава усмивка. — Сега ще те наредя.
Огромен бук се издигаше наблизо и хвърляше нашироко сянката си. Земята под него беше дебело постлана с малки, остри, триъгълни букови желъди. Сам взе един желъд, доближи се до жребеца, погали го и го потупа, като че се стараеше да го успокои. След това, като си даваше вид че оправя седлото, той ловко мушна под него острия желъд, така че и при най-малка тежест върху седлото нервното животно щеше да се раздразни от желъда, без обаче да получи някаква рана или дори драскотина.
— Така — каза Сам и се усмихна самодоволно. — Наредих го. В този момент на верандата се показа мисис Шелби. Тя му махна с ръка й той се приближи.
— Къде се разтакаваш, Сам? Изпратих Анди да ти каже да побързаш. Но внимавай за конете. Сам, пази ги. Джери накуцваше миналата седмица; не карай много бързо.
Последните думи мисис Шелбй произнесе по-тихо, но наблегна на тях.
— Разчитайте за това на мене, госпожо — каза Сам, като многозначително си завъртя очите. — Да, госпожо, ще пазя конете.
— Анди — каза Сам, като се върна под бука. — Не се чуди, ако конят на този господин се разлудува,
