сандъка. Беше покрит с дебели железни плочи, а по масивната ключалка не се забелязваше и драскотина. Когато се върна при постелята, старецът се беше успокоил и промълви уморено:
— Само аз, жена ми и дъщеря ми знаехме къде стои ключът. Никой друг.
Изведнъж тънките му безцветни устни се изкривиха в лукава усмивка. Протегна дясната си ръка и опипа с мършавите си пръсти ръба на кревата. Той беше украсен с изящна дърворезба на цветя.
— Астра непрекъснато се навърташе наоколо, особено когато ти имаше треска — рече злобно старицата. — Сигурно си й казал къде го държиш, без изобщо да се усетиш.
Мъжът се задави от немощен кикот. Тънките му пръсти се сключиха около резбована цветна пъпка сред флоралния мотив, нещо изщрака и от ръба на спалнята изскочи малко капаче. В плитката вдлъбнатина лежеше голям меден ключ. Захилен доволно като някое дете, болният отвори и затвори скривалището няколко пъти.
— Беше хубава, налята мома — изхихика отново той. — Чудесна здрава селянка.
От устата му потече сладострастна лига.
— Трябваше да мислиш повече за женитбата на дъщеря ни, отколкото за тази пачавра — вметна отвратено съпругата.
— О, да, милата ми дъщеричка! — отново стана сериозен господарят на дома. — Милото ми, умно момиче!
— Аз уреждах всичко със семейство Лян, аз подбрах чеиза — свадливо рече жената. — Докато ти в същото време зад гърба ми…
— Опасявам се, че ви отнех твърде много време — прекъсна ги неловко съдията. После даде знак на господин Мин да тръгват.
— Почакайте! — викна изведнъж болният. Внезапно погледът му, вперен в съдията, беше станал твърд и напрегнат. Той заяви властно: — Вие, магистрате, ще се настаните в стаята на Къю.
От гърдите му се изтръгна дълбока въздишка и той отново притвори очи. Щом Мин поведе съдията към вратата, старицата отново коленичи край мангала и се зае да разбърква тлеещите въглени с меден ръжен, проклинайки яростно.
— Брат ви наистина е твърде зле — обърна се Ди към господин Мин, докато слизаха по стълбите.
— Така е, уви. Но, тъй или иначе, всички ни очаква смърт, и то съвсем скоро. Къю поне беше щастлива, че умря на спокойствие.
— Явно тъкмо преди женитбата си.
— Да, известно време беше сгодена за младия Лян, най-големия син на земевладелеца от онова голямо имение отвъд крепостта. Следващия месец трябваше да се оженят. Той е чудесно момче. Не особено хубав, ала със силен характер. Срещнах го веднъж в града заедно с баща му. А сега дори не можем да ги известим за нейната кончина.
— Къде сложихте тялото?
— Във временен ковчег. В домашния будистки параклис зад гостната.
Когато стигна до най-долната площадка, Мин възкликна:
— Я, виждам, че Йен и Ляо вече ни очакват. Надявам се, не държите да се качите веднага в отредената ви стая. Пък и няма смисъл — до главния вход на къщата има малка баня.
Когато съдията се върна измит в гостната, Мин, Йен и Ляо вече се бяха разположили край голямата маса в дъното. На нея бяха сервирани четири големи глинени купи с димящ ориз, четири чинии с мариновани зеленчуци и една със солена риба.
— Моля да ни извините за скромните ястия — каза господин Мин в не особено усърден порив да спази любезностите на гостоприемството. Вдигна пръчиците — знак, че вечерята може да започва, и промърмори: — Запасите ни привършват. Брат ми определено трябваше да се погрижи за…
Поклати глава и се наведе над купата с ориз.
Известно време се храниха мълчаливо. Съдията беше изгладнял и постната храна му се стори много вкусна. Управителят на имението се надигна и донесе от страничната масичка кафява каменна кана с четири порцеланови чашки. Докато отпиваше от топлото вино, икономът го изгледа учудено и накрая се обърна гневно към него:
— Значи ти си извадил тази кана, Йен? Как си могъл изобщо да помислиш за вино в нощта, след като почина Къю, при това в опасното положение, в което се намираме сега?
— А защо да оставяме на тези диваци бандитите да излочат хубавото ни винце? — небрежно попита управителят. — От най-добрата реколта е. Нали и вие не възразявате срещу това, господин Мин?
— Наливай, наливай — промърмори дебелият мъж с пълна уста.
Икономът наведе примирено глава. Магистратът забеляза, че ръцете му треперят. Самият той реши да опита от виното и го намери превъзходно. В следващия миг икономът остави пръчиците си, хвърли разтревожен поглед към съдията и рече плахо:
— Ваше превъзходителство сигурно често си е имал работа с крадци и разбойници в качеството си на магистрат. Не бихме ли могли да ги убедим да не ни закачат срещу полица? Господарят поддържа отлични отношения с две големи столични банки и…
— Досега не съм чул бандити да приемат нещо друго, освен пари в брой — отвърна сухо съдията.
Виното го беше затоплило, а и ботушите му не бяха вече толкова мокри. Стана и съблече дебелия си кожух. Отдолу носеше дълга кафява роба от подплатена памучна материя, която бе препасал с широк черен колан от черна коприна, увит неколкократно около кръста. След като сложи кожуха си върху масичката, той каза:
— Не бива да се отчайваме прекалено, наистина. Според мен съществуват няколко начина да се измъкнем от сполетялата ни беда.
Седна, отново на мястото си и килна назад кожената шапка. После се облакъти на масата и продължи, оглеждайки спокойно тримата си събеседници:
— Явно разбойниците са доста раздразнени, защото подозират, че обясненията ви за изчезването на златото са само претекст от ваша страна. Същевременно бързат да отплават със саловете си, преди наводнението да спадне. Страхуват се от войниците в крепостта, а когато са подплашени, хората не са склонни да водят разумни преговори. Не следва да очаквате от тях никаква милост. Пък и няма смисъл да ги викаме на разговор, преди да се спрем на задоволително решение. Предполагам, че наемните работници в имението често ловят риба в реката лете?
И тъй като учудените от въпроса домакини кимнаха в знак на потвърждение, съдията продължи:
— Добре. Според мен бандитите ще ни атакуват рано сутринта. Тази вечер ще определим двамина по- яки наемни работници, опитни в риболова, и ще им връчим голяма рибарска мрежа. Ще ги накараме да се качат на покрива откъм портата и да чакат там. Не бива да казваме на никого за този план, тъй като бандитите може да имат свой шпионин сред бежанците. Щом ги видим да се задават, аз ще ги пресрещна отвън, за да разговарям с тях. Знам как да се оправям с тази пасмина. Ще съобщя на главатаря им, че сме добре въоръжени, но не възнамеряваме да оказваме съпротива, стига да пощадят живота ни; склонни сме да ги пуснем в къщата и да ги оставим да вземат каквото им хареса, включително златни и сребърни скъпоценности. Естествено, предложението ни ще ги успокои напълно. Така ще имат възможност да ограбят всичко, без да бързат, а на тръгване да ни избият до един. Ала щом само влязат в двора, нашите хора ще метнат от покрива мрежата върху тях и конете им, а ние бързо ще хлопнем портата пред останалите навън бандити. Главатарят и охраната му сигурно ще бъдат тежковъоръжени, но като се оплетат в мрежата, ще ги обезвредим с няколко удара на бухалките за вършитба. Така ще се сдобием с важни заложници и ще сме в състояние да започнем преговори от позиция на силата.
— Идеята съвсем не е лоша — каза господин Мин, поклащайки бавно глава.
Лицето на иконома се проясни от внезапната надежда, но управителят сви устни загрижено:
— Твърде е рисковано. Ако стане някоя засечка, тези негодници ще ни измъчват зверски, преди да ни убият.
Без да обръща внимание на развълнуваните възгласи на Йен и Ляо, съдията твърдо заяви:
— Ако нещо се осуети, просто ще хлопнете портата зад мен и ще ме оставите навън. Мога и сам да се погрижа за своето спасение — после добави с мрачна усмивка: — Знаете ли, роден съм под знака на Тигъра.
Търговецът на чай го изгледа замислено и след малко каза:
