— Аз ли? Дали съм присъствал? Не, не съм. Но пръв усетих, че нещо не е наред. Госпожица Къю беше малко потисната следобеда, както впрочем всички в къщата, и господарката каза, че се е оттеглила в стаята си по-рано от обикновено. Когато не дойде в покоите на майка си за вечерния ориз, а и не отговори на почукването ми, слязох да предупредя господин Мин. Той се качи горе, придружен от слугата, и там я намериха в леглото й напълно облечена. Вече мъртва.
— Дали не става въпрос за самоубийство?
— Самоубийство ли? О, не. Чичото, господин Мин, разбира доста от медицина и веднага се е досетил, че става въпрос за разрив на сърцето. Настъпил е, докато е спяла, преди да слезе за вечеря. На мен се падна да съобщя на родителите. Съвсем не беше лека задача, уверявам ви. Старият господар получи поредния пристъп и жена му страшно се измъчи, докато успее отново да го закрепи. А междувременно господин Мин се бе разпоредил да положат тялото в ковчег долу в домашния параклис. И това беше всичко.
— Разбирам — промълви магистратът. — Когато посетих болния, жена му спомена за някоя си Астра. Предположи, че същата тази прислужничка е узнала по някакъв начин за тайното скривалище на ключа за сейфа и е избягала със златото при разбойниците. Но не успях съвсем точно да разбера как е станало.
— Ами много е лесно за обяснение, ваше превъзходителство. Господарят го е пазил в сейф в собствената си спалня — четиридесет златни кюлчета от най-чиста проба, равностойни на двеста златни монети. Ключът е бил скрит в тайна кухина в дървената рамка на големия креват. Само двамата с жена му са знаели къде е скривалището. Астра може да е неука, но беше надарена с всякакви прелести, пък и хитра, както само една селянка умее да бъде. Подмилкваше се на стария, позволявала му е навярно сегиз-тогиз да я поопипа с надеждата един ден да му стане официална държанка — Йен направи гримаса и продължи: — Както и да е, той й е показал къде държи ключа, или просто е споменал за това в трескавото си бълнуване. Щом бандитите са пристигнали, Астра си е помислила, че е по-добре да имаш синигер в ръката, отколкото жерав в небето. Откраднала е златото и е избягала с него. Сигурно е заровила кюлчетата под някое дърво или скала, после е отишла при разбойниците. Естествено, тези скотове са посрещнали с възторг такава налята мома. Смятала е, че по-късно ще успее да избяга от тях, да изрови съкровището и да се омъжи за някой заможен собственик на магазин от съседната провинция. Не е толкова лоша сделка, като си помислиш. Е, май наистина е по-добре да се връщам в къщата. Виждате ли този бронзов гонг, провесен от гредите? Ако забележите, че разбойниците наближават, ударете силно по него с дървената тояжка. Това е нашият сигнал за тревога. Ще се върна да поема дежурството в уречения час. Не, благодаря, фенерът не ми е нужен повече, познавам добре обратния път.
Съдията Ди обърна пейката към перваза на колонадата, седна и се облакъти, загледан в тъмния планински склон. Беше прозрял съвсем сигурно какво им готвят бандитите, тъй като различи в светлината на огъня дебелите пръти, разнасяни насам-натам от дребни черни фигури. Не сподели това с Йен, за да не го плаши излишно, макар точно той да изглеждаше най-безгрижен от обитателите на къщата.
Всъщност разбойниците приготвяха стенобитно оръдие. Но едва ли щяха да атакуват преди зазоряване, освен ако, разбира се, небето не се проясни и не се покаже луната. Не би могъл да стори нищо друго, освен да седи и да чака.
Онова, което управителят му беше съобщил за смъртта на Къю, съвпадаше напълно с разказа на стария слуга. И все пак изпитваше тревожното усещане, че зад всичко това се крие още нещо. Сигурно старият господар сам подозираше подобна възможност, щом толкова настояваше съдията да бъде настанен в стаята на мъртвата му дъщеря. Явно се беше надявал, че като опитен следовател Ди би могъл да разкрие там някакви улики, които да хвърлят светлина върху внезапната й кончина.
Интересно, че земевладелецът беше цитирал тълковника със звездни предзнаменования. Той беше съставян всяка година от Свещения кръг на гадателите и всички окултни тълкувания по звездните знаци през предстоящия период бяха налагани след най-грижливо проучване на Великата книга с предсказания. Затова и не биваше да се подминава с лека ръка, тъй като безспорно беше концентрирал мъдростта на древните. Сам магистратът беше роден под знака на Тигъра. Да не би това загадъчно зодиакално съвпадение да го беше довело тази вечер в откъснатата от света къща? Поклащайки бавно глава, реши, че засега трябва да остави настрана окултните разсъждения и да се съсредоточи върху фактите, подвластни на човешкия разум. Онова, което старият господар смяташе за предвестник на насилствена смърт, би могло да се отнася не до дъщеря му, а до предстоящото нападение на летящите тигри. Жалко, че в къщата нямаше опитен лекар. Господин Мин може и да притежаваше някакви медицински познания, но само доколкото възрастните господа с високо обществено положение бяха длъжни да имат определена обща култура. Едва ли би могъл да замести професионален лекар, какво оставаше пък за специалист по съдебна медицина. Сам съдията беше доста вещ в тази област и би се наел да извърши аутопсия на момичето, но при сегашните обстоятелства и дума не можеше да става за това.
Замисли се и за своя ескорт, останал отвъд бушуващите речни води. Дано поне да са поправили предмостовото укрепление, та да стигнат до войнишките бараки и да пренощуват там. Тревожеше се също и за двамата старши следователи от столицата, които бяха дошли в Бейджоу специално, за да му връчат императорския указ за назначение и сега пътуваха обратно с ескорта. Родени и отрасли в големия град, те несъмнено бяха привикнали на разкош и удобства при пътуването. Това пък го накара да се замисли за собствените си жени и деца. Беше цяло щастие, че всички те гостуваха в родния му град, когато пристигна новината за повишението. На тръгване от Бейджоу той нареди на помощника си Тао Ган да остане и да приеме новия магистрат, назначен на негово място.
Доверените си помощници Ма Жун и Цяо Тай пък беше изпратил в Тайюан да съобщят вестта на първата му съпруга и да я придружат заедно с останалите две и с децата направо до столицата. Впрочем техният маршрут беше напълно безопасен и той не биваше да се тревожи.
Времето течеше удивително бързо. Много по-скоро, отколкото беше очаквал, на най-горното стъпало подаде глава управителят.
— Нещо ново? — запита нетърпеливо Йен и пристъпи на площадката.
— Нищо — отвърна съдията. — Но небето май започва да се прояснява. В такъв случай най-добре ще е да не изпускате негодниците от очи.
Той взе фенера и тръгна надолу. Тъкмо се канеше да влезе в къщата, когато забеляза насреща иконома Ляо. Слабоватият мъж идваше откъм конюшните.
— Стори ми се, че чух конете да цвилят, и реших да проверя дали не ги е намокрил дъждът. Кога според вас ще ни нападнат бандитите? Това ужасно чакане ме…
— Едва ли ще е преди изгрев слънце. Дали не им е студено на бежанците в онези постройки? Сред тях има много жени и деца.
— Добре са си, ваше превъзходителство. Стените са дебели, а на пода нахвърляхме наръчи сено.
Съдията кимна и излезе навън. Огнището в гостната беше напълно изгаснало, цареше ужасен студ. Беше тихо като в гробница. Осветявайки пътя си с фенера, той се изкачи до площадката на втория етаж. После тръгна към третия, като стъпваше внимателно по скърцащите стъпала.
Като влезе в стаята на покойното момиче, беше удивен от залялата я мека сребриста светлина, която се процеждаше през плъзгащите се врати. Тръгна към тях и ги разтвори. Луната беше изгряла и планинският пейзаж се къпеше в белия й призрачен блясък. Пристъпи на балкона. Дъските под краката му, както и дървената тапицерия бяха подгизнали от влагата. Вляво се виждаха бамбукови полици за цветя. И на трите бяха наредени празни саксии.
Сега вече ясно се виждаше, че разбойниците майсторят стенобитно оръдие. Но едва ли щяха да бъдат готови преди зазоряване, защото им предстоеше да стъкмят и количка, с която да го придвижат по склона и после до портата на имението. Наведен между дървените колони, съдията можеше да види на около седем метра надолу покривите на пристройките в задната част на сградата. След малко вдигна глава към стрехите; бяха широки и покриваха плътно балкона. Над трегера на плъзгащите се врати забеляза няколко дървени плоскости една до друга, към един квадратен метър всяка. Неизвестен майстор беше резбовал върху тях с изящен рисунък дракони, носещи се из облаците. Грижливо изпипаните детайли говореха красноречиво, че къщата е най-малко на две столетия. Архитектите от по-ново време не отделяха толкова внимание на всяка подробност от художественото оформление.
Из въздуха се носеха приятна хладина и свежест, вероятно до сутринта щеше и да се заскрежи. Реши да остави вратите полуотворени, за да може незабавно да чуе гонга в случай на тревога. Тъкмо се готвеше да си ляга, когато погледът му спря върху музикалната масичка в дъното. Всъщност не му се спеше чак толкова
