Забранена зона

Санчес гледаше ту единия учен, ту другия. Скуайърс започна да си дава сметка какво е положението.

— Това е най-подлият удар под пояса, който съм виждал — изсъска той. — Доктор Левин, трябва да се срамувате от себе си.

Скуайърс още се държеше. Левин извади втория плик:

— А тук, доктор Скуайърс, имам информация за последните събития в тайната лаборатория на „Джиндайн“ в „Маунт Драгън“. Тези събития са изключително обезпокоителни за всеки учен, който мисли за доброто на човечеството.

Той постави втория плик пред Скуайърс:

— Ако не искате да отворите другия, отворете поне този. Разобличете „Джиндайн“. Докажете, че сте независим.

Скуайърс застина:

— Не се поддавам на заплахи.

Сърцето на Левин затуптя по-силно. Не можеше да бъде. Скуайърс се оплиташе още повече.

— Аз не мога да го отворя — каза. — „Джиндайн“ съди моята фондация за двеста милиона долара, за да ме накара да мълча. Някой друг трябва да го отвори.

Пликът лежеше на масата, всички камери показваха само него. Санчес се завъртя със стола си, погледна първо единия, после другия учен.

Кърт се пресегна:

— Ако никой друг не смее, аз ще го отворя.

Добрата стара Тереза, помисли си Левин; знаеше си, че няма да издържи на изкушението да изиграе главната роля в представлението.

В плика имаше само един лист, изписан с едър шрифт:

ИМЕ НА ВИРУСА: Неизвестно

ИНКУБАЦИОНЕН ПЕРИОД: Една седмица

ПЕРИОД ОТ ПЪРВИТЕ СИМПТОМИ ДО СМЪРТТА: От пет минути до два часа

ПРИЧИНИ ЗА СМЪРТТА: Бърз оток на мозъка

ИНФЕКТИВНОСТ: Разпространява се по-лесно от обикновения грип

СМЪРТНОСТ: 100% — всички заразени умират

СТЕПЕН НА ОПАСНОСТ: „Всеунищожителен вирус“ — ако случайно или нарочно бъде изпуснат, може да причини гибелта на цялото човечество

СЪЗДАТЕЛ: „Джиндайн“

ЦЕЛ: Неизвестна. Фирмена тайна, защитена от законите на САЩ. Работата с вируса продължава без надзор от държавните институции.

ИСТОРИЯ: В рамките на последните две седмици вирусът заразил неизвестен засега учен или лаборант в секретната лаборатория на „Джиндайн“. Очевидно болният е бил изолиран, преди заразата да се разпространи. Заразеният починал след три дни. Ако мерките по изолацията бяха неуспешни, вирусът можеше да бъде изпуснат от лабораторията. Можеше всички вече да сме мъртви.

Кърт прочете документа на глас. На няколко пъти спира, за да погледне изумено Левин. Когато тя свърши, Санчес се обърна със стола си към Финли Скуайърс:

— Някакъв коментар?

— Защо да коментирам? — тросна се Скуайърс. — Нямам нищо общо с „Джиндайн“.

— Да отворим и първия плик? — попита Санчес с лека, злобна усмивка.

— Моля. Каквото и да има вътре, със сигурност е фалшификат.

Санчес вдигна плика:

— Тереза, вие явно сте най-смела сред нас.

Подаде й го. Кърт взе плика. Вътре имаше компютърна разпечатка, според която сумата от 265 000 долара е била преведена от една хонконгска сметка на „Джиндайн“ на анонимен влог в „Ригел Банкорп“ на Нидерландските Антили.

— Сметката е анонимна — установи Санчес, след като погледна документа.

— Покажете втората страница пред камерата — подкани го Левин.

Втората страница беше размазана, но можеше да се чете. Беше изображение, смъкнато от работещ компютърен монитор посредством изключително скъпо и забранено от закона устройство. На екрана бяха записани инструкции за превод от сметка в клона на „Ригел Банкорп“ на Нидерландските Антили по нареждане на Финли Скуайърс. Номерът беше същият.

В студиото настъпи смразяваща тишина. След няколко секунди Санчес даде край на дискусията, благодари на участниците и подкани зрителите да останат и за срещата с Барълд Лейтън.

В момента, в който камерите бяха изключени, Скуайърс се изправи рязко.

— На този фарс ще отговоря със съответните законни действия — изсъска и напусна студиото.

Санчес се обърна одобрително към Левин:

— Добро отиграване. Надявам се твърденията ви да са подкрепени и с други доказателства.

Левин само се усмихна.

Карсън се връщаше по тесните коридори към лабораторията с резултатите от някои патологични изследвания. Минаваше шест часът и Камерата на смъртта бе почти празна. Де Вака си беше тръгнала преди няколко часа, за да проведе някои изследвания в компютърната зала; време беше и той да затваря и да предприеме дългото и бавно пътуване към изхода. Колкото и да мразеше теснотията на Камерата обаче, Карсън не бързаше да се маха. Вече нямаше компания за вечеря — Вандеруогън, разбира се, го бяха откарали, а Харпър щеше да прекара известно време в лечебницата.

Той спря изумен на вратата. В лабораторията се въртеше човек с изолационен костюм, ровеше из нещата му, разглеждаше отделни предмети. Карсън натисна копчето на системата за комуникация:

— Търсите ли нещо?

Натрапникът се изправи и се обърна, зад стъклото се виждаше жестоко изгорялото лице на Гилбърт Тийс.

— Доктор Карсън! Приятно ми е да се запознаем. Дали ще ми отделите малко време?

Инспекторът му подаде ръка.

— Разбира се. — Карсън стисна ръката му през няколкото защитни слоя гума. — Заповядайте, седнете.

Тийс се огледа:

— Все още не мога да разбера как да го направя с този проклет костюм.

— Ами, стойте прав тогава.

Карсън зае мястото си зад бюрото.

— Знаете ли, за мен е голяма чест да говоря с наследник на Кит Карсън — продължи Тийс.

— Май сте единствен.

— Това е само заради скромността ви. Не мисля, че повечето хора тук знаят за произхода ви. Записано е, разбира се, в личното ви дело. Господин Скоупс явно вижда добър знак в това съвпадение. Изключително интересен човек е този ваш Скоупс.

— Той е гений. — Карсън изгледа инспектора изпитателно. — Защо зададохте този въпрос за Брандън- Смит в заседателната зала?

Последва кратко мълчание. Карсън чу дрезгавия смях на Тийс по уредбата:

— Вие всъщност сте израсли сред индианците апачи, нали? Сигурно знаете какво е казал един от старите им вождове: „Някои въпроси са по-дълги от други.“ Въпросът, който зададох на общата среща с персонала, е много дълъг. — Той се усмихна. — Вие обаче сте тук сравнително отскоро и той не ви засяга толкова. Бих искал по-скоро да поговорим за господин Вандеруогън. — Той забеляза гримасата на Карсън и добави: — Да, знам. Отвратителна история. Познавахте ли го добре?

— Бяхме приятели.

— Какъв човек беше?