Забранена зона

— Родом е от Кънектикът. Доста сериозен беше, но го харесвах. Имаше добро чувство за хумор.

— Да сте забелязали нещо странно преди инцидента в стола? Нещо странно в държанието му? Промени в поведението?

Карсън вдигна рамене:

— Последната седмица изглеждаше малко потиснат, замислен. Говориш му, а той сякаш не те слуша. Не му обръщах голямо внимание, защото всички бяхме потиснати заради нещастието. Освен това хората тук проявяват някои странности. Напрежението е невероятно. Наричат го „маунтдрагънска треска“. Като клаустрофобия, но по-тежко.

Тийс се подсмихна:

— И аз го чувствам.

— След нещастието Андрю получи мъмрене от Брент. Мисля, че го прие доста тежко.

Тийс кимна:

— Ако дясното ти око те съблазнява… Скоупс е използвал точно този цитат, когато се е карал на Вандеруогън. Въпреки това да си извадиш окото, е доста крайна реакция, поне според мен. Какво казва Корнуол в „Крал Лир“: „Вън, пихтийо гадна. Где е твоят блясък сега?“

Карсън запази мълчание.

— Знаете ли нещо за кариерата на Вандеруогън в „Джиндайн“ — попита Тийс.

— Знам, че е блестящ учен, че се е ползвал с много висок авторитет. За втори път идва тук. Завършил е Чикагския университет. Но вие сигурно знаете всичко това.

— Споделял ли е за някакви неприятности? Тревоги?

— Не. Освен обичайните оплаквания от изолацията. Бил е запален скиор, а тук очевидно този спорт не може да се практикува. Обикновено се оплакваше от това. Имаше доста либерални схващания, така че с Харпър често спореха на политически теми.

— Има ли приятелка?

Карсън се замисли:

— Споменавал е някаква Люси. Във Върмонт. — Той се размърда на стола си. — Кажете къде го откараха? Знаете ли нещо по-подробно?

— Ще бъде изследван. Засега знаем много малко. Тук се работи доста трудно, като няма никакви външни телефони. Има обаче някои тревожни данни, които ще ви помоля засега да си останат между нас.

Карсън кимна.

— Предварителните изследвания показват, че Вандеруогън е имал необичайни здравословни проблеми: свръхпропускливост на капилярите и повишени нива на допамина и серотонина в мозъка.

— Свръхпропускливост ли?

— По неизвестна причина част от кръвните му клетки са се пукнали, освобождавайки хемоглобин в кръвта. Този хемоглобин прониква през капилярите до различни вътрешни органи. Свободният хемоглобин, както знаете, е токсичен за организма.

— Това ли е причината за кризата му?

— Рано е да се каже. Повишеното ниво на допамина обаче е много характерно. Какво знаете за допамина и серотонина?

— Това са невромедиатори, участващи в предаването на нервните импулси.

— Точно така. При нормални концентрации те не създават проблеми. При високи нива обаче причиняват съществени промени в поведението. При параноидната шизофрения се наблюдава повишено ниво на допамина. Ефектът на ЛСД се дължи на увеличаването на количеството на същото вещество.

— Какво искате да кажете? Че Андрю има повишени нива на тези съединения, защото е луд?

— Може би. Или обратното. Без достатъчно данни обаче няма смисъл да правим догадки. Да пристъпим към основната причина да съм тук, да поговорим за този x-flu, с който работите. Може би ще ме осветлите как, докато сте се опитвали да го обезвредите, сте го направили по- смъртоносен.

— Де да можех… Още не знаем как действа x-flu. Когато вкарваме гени от един организъм в друг, всъщност нямаме представа какъв ще е ефектът. Гените си взаимодействат по сложни начини и отстраняването или вкарването на един може да доведе до неочаквани резултати. Това е нещо като невъобразимо сложна компютърна програма, която никой не разбира как работи. Човек никога не знае какво ще стане, ако вкара допълнителни данни или допълнителна команда. Може нищо да не се получи. Може програмата да заработи по-добре. Може да се развали тотално.

Карсън си даде сметка, че дава на инспектора повече сведения, отколкото би искал Скоупс. Тийс обаче не беше глупав. Нямаше смисъл да го лъже.

— Защо не използвате за вектор по-малко опасен вирус?

— Трудно ми е да го обясня. Знаете, че организмът е съставен от два типа клетки: соматични и полови. За да закрепим x-flu трайно в популацията, да може да се унаследява, трябва да вкараме гена в предшествениците на половите клетки. Не в соматичните. Само x-flu вирусът може да ги заразява.

— Променянето на генома на половите клетки не е ли неправилно от етична гледна точка? Да вкарвате нови гени в цялата човешка популация? Обсъждали ли сте този въпрос в „Джиндайн“?

Карсън се изненада, че Тийс засяга точно тази тема.

— Вижте — отговори, — ние правим съвсем незначителна смяна: вкарваме само неколкостотин допълнителни базови двойки в ДНК. Това ще създаде постоянен имунитет срещу грипа. Няма нищо неморално в това.

— Да, но нали сам казахте, че дори малка промяна в един ген може да доведе до неочаквани ефекти?

Карсън се изправи нервно:

— Разбира се! Нали затова правим всички тези изследвания, за да се уверим, че няма странични ефекти. Тази генна терапия ще премине през множество невъобразимо скъпи изследвания, които ще струват на „Джиндайн“ милиони долари.

— А изследвания върху хора?

— Разбира се. Започва се с ин витро изследвания, преминава се през опитни животни. При фаза алфа се използва малка група доброволци. Във фаза бета — по-голяма. Изследванията ще се провеждат под строг контрол. Всичко се прави при изключителни мерки за сигурност. Много добре го знаете.

Тийс кимна:

— Извинете ме, че пак се връщам на тази тема, доктор Карсън, но ако има странични ефекти, няма ли те да се предадат на следващите поколения дори да вкарате x-flu в съвсем малка група хора? Няма ли така да създадете ново наследствено заболяване? Или нова раса, различна от останалите хора? Спомнете си, че е била необходима само една мутация — промяната само на една база в ДНК, и то при един-единствен човек, — за да се появи хемофилията. Сега по света има хиляди хемофилици.

— „Джиндайн“ никога няма да изхарчи повече от милиард долара, без да изпипа всички подробности — тросна се Карсън; сам не знаеше защо изпитва такава необходимост да защитава тезата си. — Това не е някаква новоизлюпена компания. — Той заобиколи бюрото и се изправи срещу инспектора. — Моята задача е да неутрализирам вируса и повярвайте ми, това ми е повече от достатъчно. Какво ще правят с него след това, не е моя работа. Има строги държавни закони, които регулират всяка стъпка в тази дейност. Много добре трябва да го знаете. Може би дори сам сте написали част от тези проклети правила.

От уредбата прозвуча сигналът за край на работното време.

— Трябва да излизаме — обяви Карсън. — Тази вечер обеззаразяването започва по-рано.

— Добре. Ще ме изведете ли? Страхувам се, че само след десет крачки в този лабиринт ще се изгубя.

След като излязоха, Карсън постоя мълчаливо известно време. Затвори очи, за да се наслади на топлия въздух. Вечерният пустинен бриз бързо намали напрежението му. Той отвори очи. Залязващото слънце имаше странен цвят. Карсън се намръщи. Обърна се към Тийс: