Забранена зона

— В „Маунт Драгън“ е забранено да се държат документи на хартия — заяви Карсън, стигайки сам до извода.

— Съмнявам се на този етап доктор Бърт да е обръщал особено внимание на правилата. Както и да е, доколкото разбирам, господин Скоупс обича да се рови по цяла нощ из компютърната мрежа на „Маунт Драгън“ и да бърника из записките на всеки. Изводът се налага от само себе си. Доктор Бърт е водил таен дневник. Сигурен съм, че той не е единствен. Тук вероятно има неколцина напълно нормални хора, които държат такива дневници.

Карсън кимна:

— Това означава…

— Да? — подкани го нетърпеливо Тийс.

— Ами, във файловете си Бърт споменава на няколко пъти някакъв „ключов фактор“. Ако този таен дневник съществува, там може да е записано какво представлява. Мислех си, че това е ключът към разрешаването на проблема с обезвреждането на x-flu.

— Може би. — Тийс замълча, после допълни: — Преди x-flu Бърт е работил по друг проект, нали?

— Да. Разработил е методиката на „Джиндайн“ за пречистване на белтъци с електрофореза и е усъвършенствал продукта „Пурблъд“.

— А, да. „Пурблъд“. — Тийс стисна устни с отвращение. — Гадна работа.

— Какво имате предвид? — Удиви се Карсън. — Изкуствените кръвни продукти могат да спасят милиони животи. Те решават проблемите с несъвместимостта на кръвните групи, опасността от заразяване…

— Може би. Все едно. Няма да ми е много приятно да ми вкарат няколко литра от тази гадост. Доколкото разбирам, този продукт е получен от бактерии, трансформирани с гена на човешкия хемоглобин. Същите бактерии, които живеят с трилиони в… пръстта.

Карсън се изсмя:

— Казват се стрептококи. Да, срещат се в почвата. Всъщност това е най-добре изученият жив организъм. Заедно с Ешерихия коли те са единствените организми с напълно установен геном. Идеалният обект за работа. Това, че живеят в почвата, не ги прави гадни или опасни.

— Наречете ме закостенял, тогава. Та да си дойдем на думата. Лекуващият лекар на Бърт ми каза, че пациентът му повтарял постоянно една и съща несвързана фраза: „Лош алфа.“ Имате ли представа какво има предвид? Може би това е начало на по-дълго изречение. Или нечий прякор?

Карсън се замисли. Поклати глава:

— На никого тук не му викат така.

Тийс се намръщи:

— Поредната мистерия. Може би дневникът му ще хвърли светлина и върху това. Във всеки случай аз имам някои идеи как да го търсим. Като се върна, смятам да поработя върху тях.

— Като се върнете ли?

Тийс кимна:

— Утре заминавам за Рейдиъм Спрингс, за да изпратя предварителния си доклад. Тук изолацията от околния свят е пълна. Освен това трябва да се посъветвам с колеги. Затова ви повиках на този разговор. Вие имате най-голям допир с работата на Бърт. Ще имам нужда от пълното ви съдействие, когато се върна. Струва ми се, че отговорът на загадката се крие в Бърт. Скоро трябва да вземем решение.

— Какво решение?

— Дали да разрешим продължаването на проекта.

Карсън замълча. Някак си не си представяше Скоупс да позволи проектът да бъде спрян. Тийс се изправи, пристегна кърпата около кръста си.

— Не ви съветвам — каза Карсън.

— Какво?

— Да тръгвате утре. Наближава силна прашна буря.

— Не казаха нищо такова по прогнозата.

— По радиото не съобщават прогнозата за пустинята Хорнада дел Муерто, господин Тийс. Не забелязахте ли странното оранжево сияние от юг преди залеза? Виждал съм го и преди, това е предвестник на лошо време.

— Доктор Сингър ще ми даде един бронетранспортьор. Тези машини могат да издържат всичко.

За пръв път Карсън забеляза несигурност в очите на Тийс. Вдигна рамене:

— Не ви спирам. На ваше място обаче щях да изчакам.

Тийс поклати глава:

— Работата не търпи отлагане.

Фронтът бе набрал сили някъде над Мексиканския залив, беше се придвижил на северозапад над крайбрежието на мексиканската провинция Тамаулипас. Веднъж достигнал сушата, той срещна преградата на Западната Сиера Мадре, върху която изля огромни количества вода. Продължи на запад и докато стигна пустинята Чиуауа, цялата му влага се беше изчерпала. След това се преориентира на север над северните мексикански провинции и към шест часа сутринта надвисна над Хорнада дел Муерто.

Сега беше напълно сух. Не носеше никакви облаци. От огромната буреносна маса оставаше само енергията от температурната разлика между нагорещената пустиня и по-хладния атмосферен фронт.

И тази енергия се прояви под формата на силни ветрове. При движението си над Хорнада фронтът се виждаше като еднокилометрова оранжева прашна завеса. Тя се движеше със скоростта на експресен влак, носейки откъснати тръни, суха глина и кристалчета сол, вдигнати от морските плажове далеч на юг. На около метър над земята летяха клони, парчета от кактуси и дървесна кора. На педя над повърхността й той вдигаше малки камъчета и по-едри парчета дърво.

Такива пустинни бури, макар и редки (веднъж на няколко години), са достатъчно мощни, за да счупят стъклата на кола, да ожулят боята от всяка повърхност, да отнесат покриви и дори коне.

Бурята достигна централната част на Хорнада и Маунт Драгън в седем часа, петдесет минути след като инспекторът от Агенцията за безопасност на труда бе тръгнал с бронетранспортьора и куфарчето си към Рейдиъм Спрингс.

Скоупс седеше пред пианото си с пръсти, отпуснати върху черните палисандрови клавиши. Изглеждаше дълбоко замислен. До него лежеше накъсан вестник, сякаш смачкан от гневна ръка, после — пак изгладен. Вестникът бе отворен на страница с главна статия: „Харвардски професор обвинява генноинженерна фирма за смразяващо нещастие“.

Скоупс рязко се изправи, излезе в осветеното от прожектори пространство и се отпусна тежко върху дивана. Взе клавиатурата в скута си и въведе няколко команди за видеотелефонна връзка. Огромният екран пред него просветна. След малко на него се появи огромният, зърнест образ на човешко лице. Дебелият му врат бе стегнат с яка, поне два номера по-тясна. Гледаше към камерата и се зъбеше като човек, който не е свикнал да се усмихва.

— Guten Tag — поздрави Скоупс на развален немски.

— Няма ли да ви е по-лесно да говорите на английски, господин Скоупс? — попита мъжът от екрана.

— Nein — продължи Скоупс на същия плачевен немски. — Искам да упражнявам немския си. Говорете бавно и ясно. Повтаряйте всяко изречение два пъти.

— Много добре.

— Два пъти!

— Sehr gut, sehr gut.

— И така, хер Залцман, нашият приятел ми каза, че имате пълен достъп до нацистките архиви в Лайпциг.

— Das ist richtig, das ist richtig9.

— Там ли е в момента архивът от гетото в Лудж?

— Ja, ja.