— Странно, че не знаеш, всички говорят само за това. Чарлс Левин, председателят на Фондацията за безопасна генетика. Преди няколко дни по телевизията е изнесъл някои доста неприятни данни. Акциите на „Джиндайн“ спадат драстично.
— Така ли?
— Днес са спаднали с цели пет и половина пункта. Компанията загуби повече от половин милиард. Не искам да ти казвам как ще се отрази това на финансовото ни състояние.
Карсън застина. Не се притесняваше за мизерния си дял от акциите на „Джиндайн“, а за нещо съвсем друго.
— Какво друго е казал Левин?
Сингър вдигна рамене:
— Няма голямо значение. Всичко са лъжи, шибани лъжи. Проблемът е, че хората му вярват. Всеки се старае да ни пречи, да спъва дейността ни.
Карсън облиза устни. Никога преди не беше чувал Сингър да ругае. Не му отиваше.
— И какво ще стане?
По лицето на Сингър се изписа задоволство:
— Брент набързо ще се разправи с него. Точно такива игрички обича.
Хеликоптерът се приближи към „Маунт Драгън“ от изток, през забранената за граждански полети зона на ракетния полигон „Уайтсандс“. Витлата му бяха специален безшумен военен модел, моторът бе снабден със заглушител. Светлините му бяха изгасени, пилотът използваше насочен към земята радар за търсене на целта си.
Целта бе малък предавател, поставен по средата на отражател на радиовълни. До предавателя бе спрян бронетранспортьор с изгасени двигател и фарове.
Хеликоптерът се снижи над отражателя и въздушното течение от витлата разкъса крехката материя на парченца като конфети. Когато машината докосна земята, от бронетранспортьора излезе тъмен силует с голямо метално куфарче с емблемата на „Джиндайн“ в ръка. Изтича при хеликоптера. Веднага щом вратата на летателния апарат отново се затвори, той се вдигна във въздуха и се загуби в мрака. Бронетранспортьорът потегли по следите, които бе оставил на идване. Едно парче отражателна материя бавно се спусна на земята. В пустинята отново настъпи тишина.
Тази неделя небето бе кристално ясно. Камерата на смъртта беше затворена за обичайното обеззаразяване и до задължителната вечерна тренировка за действия при авария учените бяха свободни да правят каквото искат.
Докато водата за кафето завираше, Карсън загледа през прозореца черния конус на Маунт Драгън, чиито контури едва сега се очертаваха на просветляващото небе. Обикновено той прекарваше неделите като останалите си колеги: сам в стаята си в компанията на лаптопа, опитвайки се да навакса пропуснатото през седмицата. Днес обаче бе решил да се изкачи на върха на Маунт Драгън. Още от първия ден тук го беше решил. Освен това вечерта със Сингър бе възбудила отново желанието му да свири, а знаеше, че острите звуци на банджото ще предизвикат поне десетина гневни писма в електронната му поща.
Той наля кафето в един термос, окачи калъфа с инструмента през рамо и се запъти към стола за няколко сандвича. Хората в кухнята, обикновено непоносимо шумни, сега бяха необичайно мълчаливи и умислени. Не можеше още да тъжат за Вандеруогън. „Сигурно беше заради ранния час“ — помисли си той. Напоследък всички изглеждаха в лошо настроение.
Карсън излезе през портала и се запъти по черния път, който се извиваше на североизток към вулканичния конус. В основата му той напусна пътя и тръгна по тясна, стръмна пътека към върха. Инструментът му тежеше, препъваше се в камъни. След половин час мъчително изкачване той най-после стигна върха.
Хълмът представляваше типичен вулканичен конус. Около ръба на кратера растяха няколко храста мескит. В другия край се виждаха група антени и малка бяла колиба, оградена с телена мрежа.
Той си пое дълбоко въздух, обърна се, готов да се наслади на гледката, за която си беше дал толкова труд. В този ранен час пустинята приличаше на бездънно море от светлина. Когато слънцето се подаде зад хоризонта, обагряйки равната й повърхност в златисто, зад всеки отделен храст се образува дълга сянка, проточваща се сякаш в безкрая. Светлината постепенно обля пустинята, прогонвайки тъмнината, докато най-накрая достигна самия хоризонт.
На няколко километра пред него се издигаха руините на индианското селище (беше научил, че се казвало Кин Клижини), стърчащите зидове хвърляха сенки като черни цепнатини върху песъчливата почва. Още по-назад пустинята ставаше черна и неравна — застиналата лава на Малпаис.
Той си избра удобно място зад една канара. Остави банджото до себе си и се протегна, за да се наслади на блажената самота.
— Мамка ти — стресна го познат глас.
Карсън отвори изненадано очи; Де Вака стоеше пред него с ръце на кръста.
— Какво търсиш тук? — попита тя.
Той хвана калъфа на банджото. Можеше да смята почивката си за провалена.
— А ти как смяташ? — контрира той.
— Седнал си ми на мястото. Винаги се качвам тук в неделя.
Без да продума, Карсън се изправи и заслиза. Поне днес не искаше да слуша глупостите на лаборантката си. Щеше да оседлае Дорчо, да се отдалечи на петнайсетина километра и там да свири.
Той мерна лицето й и спря:
— Добре ли си?
— Защо да не съм?
Карсън се вгледа по-внимателно в нея. Здравият разум го караше да не прави опит да я заговаря, да не задава никакви въпроси, просто да се махне оттук.
— Изглеждаш малко разстроена — отбеляза той.
— Защо да ти се доверявам? — попита неочаквано тя.
— Да ми се доверяваш за какво?
— Ти си един от тях. Човек на
Зад това обвинение Карсън почувства искрен страх.
— Какво има?
Де Вака замълча.
— Тийс е изчезнал — обяви накрая.
Карсън си отдъхна:
— И още как. Онази нощ говорих с него. Щеше да вземе един бронетранспортьор и да замине за Рейдиъм Спрингс. Утре се връща.
Тя поклати ядосано глава:
— Нищо не разбираш. След бурята бронетранспортьорът беше намерен в пустинята. Празен.
По дяволите, само не Тийс!
— Сигурно се е загубил в бурята.
— Така казват.
Той се обърна рязко към нея:
— Какво искаш да кажеш?
Де Вака сведе очи:
— Подслушах Най. Говореше със Сингър, каза, че Тийс още го нямало. Спореха.
Карсън замълча. Най ли? Пред очите му се появи един образ, образът на мъж, покрит с прах, с кон, изтощен почти до смърт.
— Какво те кара да го подозираш в убийство?
Де Вака не отговори.
— На какво разстояние от „Маунт Драгън“ са намерили бронетранспортьора?
— Не знам. Защо?
— Защото след пясъчната буря видях Най да се връща с коня си. Може би е ходил да търси Тийс.
