Той й разказа какво е видял в конюшнята преди два дни. Де Вака го изслуша внимателно:

— Мислиш, че го е търсил в бурята? По-вероятно е да го е заровил. Той и онзи задник Майк Мар.

Карсън изсумтя скептично:

— Това е абсурдно. Най може да е гадняр, но не е убиец.

— Мар е убиец.

— Мар ли? Той е тъп като галош. Няма достатъчно мозък, за да извърши убийство.

— Така ли мислиш? Мар е служил в разузнаването във Виетнам. Тунелен плъх. Действали са в Железния триъгълник, в стотиците километри тайни тунели, търсили са партизаните и техните оръжейни хранилища, убивали са всеки срещнат. Затова куца. Преследвал някакъв снайперист в подземията. Попаднал на клопка и тунелът се сринал върху краката му.

— Откъде знаеш?

— Той сам ми каза.

Карсън се изсмя:

— Значи сте приятели, а? Това преди или след като те фрасна с приклада беше?

Де Вака се намръщи:

— Нали ти казах, че този боклук се опитва да ме сваля, откакто съм дошла тук. Хвана ме веднъж в спортния салон и ми разказа цялата си история. Сигурно си е въобразявал, че ще ме впечатли. Като не успя, направо ме гепи за задника. Взел ме е за обикновена испанска курва.

— Така ли? И какво стана?

— Казах му, че си проси ритник в топките.

Карсън се засмя:

— Явно шамарът на пикника съвсем го охлади. Както и да е, какво те кара да мислиш, че е убил инспектора? Това е нелогично. Така рискува „Маунт Драгън“ да бъде затворен моментално.

— Не и ако го представят като нещастен случай. Бурята беше идеална възможност. Защо му е на Най да излиза в това лошо време на езда? И защо никой не ни е казал за изчезването на Тийс? Може би инспекторът е открил нещо, което не е трябвало да знае.

— Какво например? Може да не си разбрала добре това, което си чула. Преди всичко…

— Много добре съм разбрала. Абе ти от Марс ли падаш? Тук се играе с милиарди. Мислиш си, че всичко е за доброто на човечеството, ама не е. Всичко се свежда до пари. И тези пари са поставени под заплаха.

— Но защо им е да убиват Тийс? Наистина имахме трагичен инцидент, но вирусът не е изпуснат. Има само една жертва. Никой не се опитва да го скрие. Точно обратното.

— „Само една жертва.“ Чуй се само. Виж какво, тук има нещо друго. Не знам какво, но хората действат странно. Не си ли забелязал? Мисля, че напрежението ги кара да се побъркват. Ако Скоупс се грижи за доброто на хората, защо е тази невъзможна програма? Работим с най-опасния вирус на света. Една погрешна стъпка и adios muchachos10. Няколко души вече провалиха живота си заради този проект. Бърт, Вандеруогън, Филсън, Черни. Да не споменавам Брандън-Смит. Колко още трябва да има?

— Сусана, ти очевидно не си за тази професия — отвърна отегчено той. — Най-големите успехи на човечеството са постигнати с лишения и несгоди. Ние ще спасим милиони животи, забрави ли?

Дори на него думите му прозвучаха банално.

— О, колко благородно! Но дали наистина това е успех? Какво ни дава право да променяме човешкия геном? Колкото повече стоя тук, колкото повече наблюдавам, толкова повече се убеждавам, че грешим жестоко. Никой няма право да променя човешкия вид.

— Ти не говориш като учен. Ние няма да променяме човешкия вид, ние ще излекуваме хората от грипа.

Де Вака заби гневно крак във вулканичната пепел:

— Ние променяме генома на човешките полови клетки. Преминали сме всички граници.

— Имаме за цел само да премахнем един малък дефект в генетичния код.

— „Дефект“ ли? Какъв точно е този дефект, Карсън? Генът за оплешивяването при мъжете не е ли дефект? Не е ли дефект да си нисък? Ами цветът на кожата? Къдравата коса? Какво ще кажеш за онези, които са малко по-срамежливи от останалите? С кой „дефект“ ще се заемем, след като унищожим грипа? Наистина ли си въобразяваш, че науката няма да се поблазни да направи хората по-умни, по-дълголетни, по-високи, по-красиви! Особено когато за това се хвърлят милиарди долари?

— Очевидно за това ще бъдат създадени строги правила.

— Правила! И кой ще решава кое е правилно? Ти? Аз? Правителството? Брент Скоупс? Хайде, не е голяма работа, дайте да се отървем от лошите гени, които никой не иска. Гените за затлъстяването, за грозотата. Гените за непривлекателните човешки черти. Махни си капаците за момент и ми кажи какво означава това за целостта на човешкото общество.

— Далеч сме още от такива неща.

— Глупости. Та ние в момента точно това правим. Човешкият геном е почти напълно картиран. Може да се започне с малки промени, но постепенно ще преминем и към по-големи. Разликата между геномите на човека и шимпанзето е по-малко от два процента, а гледай каква огромна разлика има между нас. Няма да е много трудно да изменим човешката ДНК така, че да се получи нещо, което изобщо няма да знаем какво е.

Карсън замълча. Беше слушал тези аргументи неведнъж. Само че сега, въпреки желанието си, те му се струваха все по-разумни. Може би защото просто беше уморен и нямаше сили да спори. Или защото си спомняше изражението на Тийс, когато казваше: „Работата не търпи отлагане.“

Двамата запазиха мълчание, седнали в сянката на скалата. Загледаха белите постройки на комплекса, чиито контури изглеждаха вече размазани от треперещия от жегата въздух. Карсън усещаше, че сърцето му се свива. Така се беше чувствал като дете, когато наблюдаваше как изземват имуществото на баща му. Винаги бе вярвал, че надеждите за по-добро бъдеще на човечеството се крепят най-вече на науката. А сега тази вяра заплашваше да изчезне.

Той се изкашля и поклати глава, за да отпъди тревожните мисли:

— Като си толкова убедена в правотата си, какво смяташ да предприемеш?

— Да се махна час по-скоро оттук и да разтръбя навсякъде какво се върши в този комплекс.

Карсън поклати глава:

— Това, което се извършва тук, е напълно законно, научни изследвания в съгласие с всички правителствени разпоредби. Не можеш да го спреш.

— Мога, ако има убийство. Тук има нещо гнило. И Тийс е открил какво.

Карсън я погледна: тя седеше облегната на скалата със свити колене, вятърът развяваше катраненочерната й коса. „По дяволите — помисли си той. — Да става, каквото ще.“

— Не съм сигурен какво е открил Тийс — каза, — но знам какво търсеше.

Де Вака присви очи:

— За какво говориш?

— Тийс смята, че Франклин Бърт е водил таен дневник. Каза ми го в нощта, преди да замине. Твърдеше също, че Вандеруогън и Бърт са имали повишено ниво на допамина и серотонина. Също и Брандън-Смит, макар и в по-малка степен.

Де Вака запази мълчание.

— Мислеше, че от този дневник ще се разбере каква е причината за тези симптоми. Тийс смяташе да го потърси, когато се върне.

Де Вака се изправи:

— И така. Ще ми помогнеш ли?

— За какво?

— Да намерим дневника на Бърт. Да разкрием тайната на „Маунт Драгън“.

Чарлс Левин пристигна в Грийноу Хол много рано, щеше да остави бележка на Рей, че не иска никой да го безпокои, и да се заключи в кабинета си. Беше натоварил двама асистенти да го заместват на лекциите и

Вы читаете Забранена зона
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату